Смъртта на лорд Байрон през пролетта на 1824 г. след кратко заболяване се превръща в повратен момент - тогава скандалният британски аристократ и поет се превъплъщава в герой на новоосвободена Гърция.
Историята за това как Байрон стига до град Месолонги е неразделна част от гръцката революция.
Три години по-рано гърците въстават срещу Османската империя, но когато Байрон пристига, положението им е изключително тежко. Самият поет, колкото и известен да е, не може да реши военните и политическите проблеми на една цяла страна.
И все пак присъствието му, и особено смъртта му, се оказват от огромно символично значение, вдъхновявайки Европа да погледне с нови очи към борбата за гръцката независимост.
Джордж Гордън Байрон, по-известен като лорд Байрон, е един от най-великите английски поето по време на епохата на Романтизма.
Освен това той е една от най-ярките фигури в европейската културна история. Роден е на 22 януари 1788 г. в Лондон, в знатно, но разорено семейство.
Баща му, вицеадмирал Джон Байрон, е известен с разточителния си и бурен живот, а майка му, Катрин Гордън, произхожда от стар шотландски род и наследява известни средства, които бързо се стопяват.
Байрон израства в Абердийн, Шотландия, заедно с майка си, след като баща му умира, когато той е още дете.
В ранните си години страда от вродена деформация на десния крак, което го прави леко куц, но същевременно го изпълва с решителност да преодолее физическите си ограничения. Той расте буен, горд и чувствителен, с остър ум и силно чувство за свобода.
На десетгодишна възраст наследява титлата лорд Байрон след смъртта на своя роднина и се мести в имението Нюстед Абат. Получава образование в най-престижните училища на Англия - Хароу и Кеймбридж, където започва да пише първите си стихове.
През 1807 г., когато е едва деветнадесетгодишен, издава първата си поетична сбирка, която обаче е остро критикувана. Вместо да се обезкуражи, Байрон отговаря с блестяща сатира, която му носи първото признание.
Истинската му слава идва през 1812 г. с публикуването на първите песни от епическата поема "Странстванията на Чайлд Харолд". Произведението, вдъхновено от собствените му пътешествия из Португалия, Испания, Гърция и Турция, изведнъж го превръща в литературна сензация.
Байрон съчетава романтична чувствителност, философска дълбочина и бунтовен дух, които олицетворяват самата същност на романтизма.
Следват години на бурен живот - светска слава, любовни афери, дългове и скандали. Бракът му с Ан Изабела Милбанк през 1815 г. завършва бързо с раздяла, а слуховете за кръвосмешение и скандално поведение го принуждават да напусне Англия завинаги през 1816 г.
След заминаването си, Байрон живее в Женева, където се сприятелява с Пърси и Мери Шели. По това време започва новия си голям труд - "Дон Жуан", сатирична и дръзка поема, която остава незавършена, но се смята за неговия върховен шедьовър.
През следващите години Байрон се установява в Италия, където се включва в революционни движения за свобода и независимост, а по-късно в помощ на борещата се Гърция.
През 1823 г. поетът заминава за Гърция, която по това време води тежка война за независимост от Османската империя. Там използва собствените си средства, за да финансира бойни части и укрепления, и се установява в град Месолонги. Макар да няма военен опит, той се превръща в символ на международната подкрепа за гръцката кауза.
Когато пристига в революционно настроената Гърция в края на 1823 г., Байрон е на 35 години и вече повече от десетилетие е смятан за един от най-великите британски поети и най-скандални личности на своето време.
Гърция отдавна заема особено място в живота му. Като млад той живее в Атина, докато пътува из Средиземноморието между 1809 и 1811 г.
Макар да носи славата на безразсъден бохем, Байрон е и човек с дълбока вяра в идеалите на свободата. В Англия той защитава работническите бунтовници, които са осъждани от властите. Подкрепя и конституционните движения в Испания и Италия.
Въпреки това остава аристократ по дух - вярва в реформите, но не и в революции, които биха застрашили собствения му обществен слой.
През март 1821 г. въоръжени гръцки групи в Южна Гърция нападат османските гарнизони и така започва Гръцка война за независимост.
В продължение на четири века Османската империя владее Балканите, превръщайки гърците в поданици без политически права. В началото на 19-и век властта на султана отслабва, а идеите на Просвещението, Френската революция и либерализма започват да проникват и в югоизточна Европа.
Те вдъхновяват гърците да повярват, че могат да извоюват свободата си с помощта на великите сили - Русия, Франция и Великобритания.
През 1820-те години натрупаното недоволство, вековният гнет и слабата османска власт се сливат в избухването на националноосвободителното въстание.
Гърците постигат първи успехи като освобождават Пелопонес, Атина и островите в Егейско море, но не успяват да удържат позиции в Северна Гърция, Крит и Мала Азия. Южна Гърция е свободна, но изолирана и заплашена от неминуемия ответен удар на султана.
В Лондон се създава комитет, който цели да подпомага гръцката кауза. Основан през март 1823 г., комитетът събира средства и популяризира борбата на гърците сред британската общественост. Сред членовете му са група политици и писатели с либерални възгледи. Въпреки усилията си, комитетът постига ограничен успех - докато не се появява Байрон.
За разлика от много ентусиасти, Байрон познава добре страната и не се поддава на романтични илюзии. Така Лондонският комитет намира в него разумен, опитен и авторитетен съюзник.
Макар да е смятан за въплъщение на филелинизма (социално течение в Европа по т.нар. източен въпрос) Байрон се присъединява към гръцката кауза доста бавно. Това го отличава от останалите и вероятно го прави по-полезен съюзник за Гърция.
Байрон вече има реален опит от престоя си в Гърция и познава нейните хора. Тази опитност, заедно с неговата трезвост и уравновесеност, които му помагат да не бъде увлечен от романтичния ентусиазъм на 1821 г., превръщат Байрон в разумен, осведомен и отдаден член на комитета.
От Лондон каузата на Гърция изглежда ясна и благородна. Но в самата Гърция действителността е далеч по-сложна. Съществува временно правителство, основано на модерна либерална конституция, но в страна, потопена в революционна война, това управление съществува по-скоро на хартия.
Новата гръцка държава е в процес на изграждане - пълна с противоречия, лични борби и разнопосочни интереси.
През 1823 г. Гърция е разкъсана от множество враждуващи фракции. В най-общи линии те се разделят на два лагера.
Първият подкрепя създаването на силна централна власт, по образец на модерните европейски държави. Тази идея най-често споделят гърците, които преди революцията са живели в чужбина и са възприели западния модел на управление.
Другата група обаче предпочита да запази османската система на местно самоуправление, но без турците. В нея попадат богатите земевладелци и въоръжените предводители, които са свикнали да управляват своите области и не желаят да отстъпят власт на централна администрация.
Към тази сложна картина се прибавят и личните амбиции, семейни съперничества и местни лоялности. Всичко това води до вътрешни конфликти, които прерастват в граждански войни през 1823 и 1824 г. Именно в тази напрегната и разединена обстановка пристига Байрон.
След като се посвещава на каузата, Байрон взема решение да отиде лично на бойното поле.
Подобно на много други, Байрон и членовете на Лондонския комитет имат неясната идея да модернизират гръцката армия - чрез артилерия и професионално обучение, но липсата на ресурси прави тази амбиция трудно изпълнима.
Първата спирка на Байрон в гръцките земи са британските Йонийски острови. Там той спира, за да се запознае с усложнената политическа обстановка и да реши как да действа в хаоса от местни противоречия.
Скоро местните го възприемат като човек, който държи ключовете не само към собственото си богатство, но и към възможността за голям заем, който Лондонският комитет договаря с инвеститори. Тази позиция му дава политическо влияние, а след внимателно обмисляне Байрон решава да подкрепи Александрос Маврокордатос - бивш ръководител на изпълнителната власт, който по това време е изтласкан настрана от военните водачи.
Маврокордатос представлява западно ориентираното, централизирано течение. За да се присъедини към него, Байрон отплава към Месолонги през есента на 1823 г.
Преди пристигането на Байрон, Месолонги е малко рибарско градче в Централна Гърция, което едва ли буди романтични представи - заобиколено е от мочурища, пълни с комари, без антични руини или класически пейзажи. Градът успява да оцелее при османска обсада през 1822 г., но през следващата година отново е заплашен.
Едно от първите действия на Байрон е да финансира изграждането на малък флот, който да защитава Месолонги. Само слухът за тази флотилия кара османците да се оттеглят - жест, който се оказва едно от малкото реални постижения на Байрон в хода на войната.
На 5 януари 1824 г. Байрон е посрещнат в Месолонги като национален герой. Скоро обаче еуфорията се изпарява. През следващите месеци той се сблъсква с поредица от разочарования и неуспехи.
Опитът му да организира и заплати на отряд гръцки войници, които да атакуват близките османски крепости, завършва с разпри и бунтове. Връзките между Маврокордатос и местните военачалници се влошават дотолкова, че в края на март и април положението едва не прераства във въоръжен конфликт.
Байрон финансира всякакви начинания със собствени средства. Макар личните му усилия да имат ограничен резултат, британският заем, на който гърците възлагат надеждите си, започва да се осъществява.
Присъствието на Байрон в Гърция вдъхновява инвеститорите и им вдъхва доверие, че мисията им е сериозна. Благодарение на него се създават условията за първата значителна международна финансова подкрепа за революцията. През март той е назначен за един от двамата комисари, които ще ръководят отпускането на средствата, и първите плащания вече са подготвени.
Но Байрон умира, преди парите да пристигнат. След месеци усилия в Месолонги, които изглеждат напразни и само засилват напрежението между гръцките фракции, здравето му рязко се влошава.
На 9 април той язди под проливен дъжд, простудява се и развива висока температура. Още през февруари е бил болен, а сега треската се връща. Въпреки кратко подобрение, Байрон и спътниците му започват да обсъждат планове за заминаване, за да може той да се възстанови.
Когато това се оказва невъзможно, британските лекари му прилагат лечение чрез кръвопускане, против волята му. Процедурата се оказва фатална за вече изтощеното му тяло, и в ранната вечер на 19 април 1824 г., на 36-годишна възраст, лорд Байрон умира.
Решението на Байрон да замине за Гърция му струва живота, но го превръща в истински романтичен герой - символ на идеала за поета, който умира в името на свободата.
За гърците той остава човекът, който доказва, че понякога перото може да бъде толкова силно, колкото и мечът.
