Дж. Едгар Хувър е човекът, който превръща ФБР в най-могъщата разследваща служба на 20-и век. Той изгражда образ на защитник на американската демокрация, но зад това се крият години на репресии, тайни операции и лични противоречия. Наследството му и до днес разделя мненията на историците.
Хувър е директор на ФБР близо половин век, до смъртта си на 77 години.
Директорът е педантичен оператор, който упражнява почти диктаторска власт върху ФБР и държи под влияние политици, включително президенти.
Дж. Едгар Хувър се ражда на 1 януари 1895 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, в семейство на германо-американката Ана Мари и Дикерсън Нейлър Хувър, който работи като ръководител на печатния отдел в Геодезическата и брегова служба на САЩ. Той е много близък с майка си, която, макар и "склонна към наставления", проявява дълбока обич и внимание към сина си.
Любопитен факт е, че при раждането му не е издадено акт за раждане, въпреки че това вече е задължително през 1895 г. Неговите братя и сестри имат такива документи, но на Хувър се издава едва през 1938 г., когато той е на 43 години.
Детството и младостта на Хувър преминават изцяло във Вашингтон. Той учи в Central High School, където пее в училищния хор, участва в програмата на Резервния офицерски тренировъчен корпус и е активен в отбора по дебати.
В тези дебати той се изявява с позиции против правото на жените на избирателен глас и против премахването на смъртното наказание. Училищният вестник отбелязва неговата "хладна и безпощадна логика".
В детските си години Хувър заеква, но успява да се научи да контролира проблема, като започва да говори много бързо - навик, който запазва през цялата си кариера и който затруднява дори стенографите да го следят.
На 18 години той започва първата си работа - обикновен куриер в отдела за поръчки на Конгресната библиотека.
Този опит оказва дълбоко влияние върху него. В писмо от 1951 г. Хувър пише, че именно работата в библиотеката го е научила "на ценността от систематичното събиране и подреждане на материали" - умение, което по-късно става основа на практиките във ФБР за събиране и анализ на информация и доказателства.
През 1916 г. Хувър завършва юридическия факултет на Университета "Джордж Вашингтон" със степен бакалавър по право. По време на следването си е член на братството "Капа Алфа Ордер" - организация със силна връзка със стария Юг и културата преди Гражданската война.
Година по-късно, през 1917 г., той получава и магистърска степен по право от същия университет. Като студент Хувър се увлича и от кариерата на Антъни Комсток - пощенски инспектор в Ню Йорк, който води ожесточени кампании срещу измами, порнография и контрацепция.
Тази фигура става пример за начина, по който Хувър започва да мисли за морал, ред и контрол в обществото.
Хувър започва кариерата си като библиотекар в Конгресната библиотека. Докато вечер следва право, през деня работи в отдела за обработка на книги, където каталогизира.
Смята се за най-способния служител на библиотеката. Компетентността му го отвежда в Генералния разузнавателен отдел на Бюрото за разследвания, където бързо се издига до поста на директор.
Като директор на Бюрото за разследвания Хувър решава да го слее с Бюрото за забрана на алкохола, което до тогава е част от Министерството на финансите през 1933 г. Това сливане дава на агенцията по-широки правомощия, особено по отношение на междущатските престъпления.
През 1935 г. Бюрото официално е преименувано на Федерално бюро за разследване. От този момент нататък ФБР става централната федерална разследваща институция в САЩ с изключителна юрисдикция върху престъпления, които преминават през границите на отделните щати или засягат националната сигурност.
Така Хувър създава ФБР.
По време на Голямата депресия Средният Запад е разтърсен от серия шумни банкови обири. Докато банките и банкерите се демонизират като виновници за кризата, известни гангстери като Джон Дилинджър, Бейби Фейс Нелсън и Прити Бой Флойд печелят внимание и дори известно обществено съчувствие, тъй като банките масово приватизират земеделски земи.
Осъзнавайки, че постът му е застрашен, Хувър се концентрира върху зрелищното залавяне на тези престъпници и получава лъвския пай от заслугите за серия успешни арести и разстрели.
Особено Дилинджър е срам за Хувър, тъй като пресата го представя в образа на Робин Худ. През 1934 г. ФБР го застрелва.
По време на Втората световна война Хувър се включва в т.нар. "Радикален отдел" към Министерството на правосъдието на САЩ. Този отдел е създаден с цел да следи, разкрива и изолира хора, смятани за "опасни" за националната сигурност.
Терминът "подривни елементи" тогава се използва широко за всички, които властта подозира, че подкопават установения ред. В тази категория попадат леви активисти - социалисти, комунисти, анархисти - но и много евреи, които често биват свързвани със социалистически движения, както и имигранти от Русия и Германия, само защото идват от държави, асоциирани с комунизъм или нацизъм.
Официалното оправдание на правителството е, че се стреми да предотврати "предстоящо болшевишко въстание" в САЩ. В действителност обаче никой не крои подобен бунт. Страхът е силно преувеличен. Историците днес разглеждат тези действия като форма на политическа репресия, прикрита зад оправдания за националната сигурност.
Хувър и неговият отдел подготвят списъци с имена на хора за потенциална депортация или интерниране. Сред тях попадат не само радикални активисти, но и напълно обикновени хора.
Например, много еврейски интелектуалци и руски емигранти, които нямат никаква връзка с революционни организации, са следени и тормозени. Немските граждани, живеещи в САЩ, също се превръщат в обект на подозрение - някои са интернирани единствено заради произхода си, независимо дали имат политически ангажимент.
Тази политика е част от по-широка атмосфера на подозрителност и страх, в която "чуждият" или "различният" лесно се превръща в мишена.
Преследванията в този период подготвят почвата за по-късните действия на Хувър - включително програмата COINTELPRO - където същите механизми на шпионаж и манипулация вече се прилагат върху американски граждански движения: от активисти за равноправие на чернокожите до противници на войната във Виетнам.
С други думи, опитът на Хувър във "войната срещу подривните елементи" по време на Втората световна война показва как националната сигурност може да бъде използвана като удобен претекст за заглушаване на опозицията, ограничаване на гражданските свободи и изграждане на култура на страх.
Манията на Хувър по "подривните" се засилва, когато отново става директор на ФБР. Той насочва усилията си срещу социалисти, профсъюзни лидери, активисти за граждански права и против войната, както и срещу артисти и интелектуалци, обвинени, че са "неамерикански".
Въпреки прочутата си хомофобия - през 1950 г. предава на Белия дом досие с 393 федерални служители, арестувани за "сексуални нередности" - Хувър поддържа дълга и близка връзка със заместника си Клайд Толсън.
Връзката не е официално призната като интимна, но двамата пътуват заедно на работа, обядват заедно всеки ден, а при смъртта си Хувър завещава цялото си имущество на Толсън. Двамата са погребани във Вашингтон на няколко метра един от друг.
През цялата му кариера се повдигат опасения относно огромната власт, която натрупва. Хувър служи по времето на осем президенти на САЩ и за него се твърди, че пази тайни досиета за всеки от тях.
След избухването на Корейската война през 1950 г. Хувър предлага план за интерниране на 12 000 американци, заподозрени в нелоялност.
Президент Хари Труман отхвърля предложението, както и плана му за създаване на "Световна разузнавателна служба", сравнявайки го със създаването на американско "Гестапо". Ядосан, Хувър спира да предоставя на президента определени разузнавателни сведения.
И Труман, и Джон Кенеди признават, че политическата цена да уволнят Хувър е твърде висока. През 1971 г. Ричард Никсън е записан да казва, че се страхува от ответните действия на Хувър, ако го освободи. След смъртта на Хувър Конгресът бързо приема закон, който ограничава мандата на бъдещите директори на ФБР до десет години.
