Италианската кинозвезда Клаудия Кардинале, която се появява във филми като "8 ½" на Федерико Фелини и "Роко и неговите братя" и "Гепардът" на Лукино Висконти, уестърна на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад", както и в "Розовата пантера" на Блейк Едуардс, почина на 87 години.
Според думите на нейния агент тя си е отишла от този свят заобиколена от семейството си.
Италианският министър на културата Алесандро Джули я почете с думите: "една от най-великите италиански актриси на всички времена" и въплъщение на "италианската грация".
В началото на своята кариера Кардинале прави силно впечатление с поддържащите си роли.
Във филма "Роко и неговите братя" (1960) на Лукино Висконти, Клаудия Кардинале играе Джинета, съпругата на най-големия брат, Винченцо.
Джинета е образ, който носи спокойствие и стабилност - тя е жената, около която Винченцо изгражда своето ново семейство в Милано. В контраст с трагичните и бурни съдби на останалите братя, нейната героиня символизира сигурността, традицията и стремежа към нормален живот.
Макар ролята ѝ да не е централна, присъствието на Кардинале е толкова силно и харизматично, че успява да остави трайна следа във филма и да подчертае колко различни са пътищата, по които поемат героите на Висконти.
По същия начин в "Гепардът" нейната героиня Анжелика Седара - коварната съпруга на героя на Ален Делон - остава запомняща се, дори когато доминиращото присъствие на Бърт Ланкастър владее екрана.
В "8 ½" на Федерико Фелини тя е втора в надписите след Марчело Мастрояни за ролята си на Клаудия - неуловима, ефирна муза, съблазнителна и въображаема.
В уестърна на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад" Клаудия Кардинале играе ролята на бивша проститутка, която вече е омъжена и неговите деца стават и нейни.
След дълго пътуване от Ню Орлиънс тя пристига в дома на съпруга си, но вместо очакваното посрещане се натъква на погребално шествие и на ужасяващата гледка - телата на убитите си деца и съпруг.
В минисериала от 1977 г. "Исус от Назарет" с участието на Робърт Пауъл, Кардинале се появява в ролята на прелюбодейката. Тя има и значима поддържаща роля в минисериала на NBC от 1983 г. "Принцеса Дейзи", по романа на Джудит Кранц.
През 1984 г. Кардинале играе редом до Марчело Мастрояни в адаптацията на Марко Белокио по пиесата на Луиджи Пирандело "Енрико IV" ("Хенрих IV"), която влиза в официалната селекция на филмовия фестивал в Кан.
Родена е в Тунис на 15 април 1938 г. в семейство на сицилиански родители. Кардинале расте, говорейки френски, арабски и сицилиански, като по-късно описва детството си в Северна Африка като "златна епоха", изпълнена с "магически мигове".
Още като тийнейджърка тя е изнасилена, както разказва пред списание "Върайъти" през 2017 г., и ражда сина си Патрик, който е отгледан като неин брат, докато истината не излиза наяве седем години по-късно. "Бях принудена да приема тази лъжа, за да избегна скандал и да защитя кариерата си", казва тя.
Кариерата на Кардинале започва на 17 години, след като печели конкурс за красота, който я коронясва за "най-красивата италианка в Тунис".
Това ѝ отваря вратите към филмовия фестивал във Венеция и води до участие в повече от 100 филма в рамките на пет десетилетия.
Тя работи с водещи режисьори в Европа и Холивуд и играе заедно с актьори като Марчело Мастрояни, Бърт Ланкастър, Ален Делон и Хенри Фонда. Получава и признания за театралните си роли.
Клаудия Кардинале е една от най-награждаваните европейски актриси на своето поколение, като през годините печели признание както в Италия, така и в международен мащаб.
През 1993 година тя е отличена със "Златен лъв" за цялостен принос на кинофестивала във Венеция, а по-късно, през 2002 година, Берлинале ѝ присъжда "Златна мечка" за цялостна кариера - две от най-престижните отличия в световното кино, които подчертават значението ѝ за седмото изкуство.
Нейната работа е високо ценена и извън родината ѝ. Кардинале получава френската награда "Люмиер" за цялостна творческа дейност, както и призове за постижения в актьорството от различни европейски фестивали, включително "Film by the Sea".
Кардинале често е описвана като една от трите велики италиански икони след войната, заедно със София Лорен и Джина Лолобриджида.
Тя получава награди за цялостно творчество и от двата фестивала - във Венеция и в Берлин - и през 2000 г. е назначена за посланик на добра воля на ЮНЕСКО заради застъпничеството си за правата на жените.
Като посланик на ЮНЕСКО и поддръжник на движенията #MeToo и Time"s Up тя се бори за свобода, независимост и женска самоопределеност, като говори открито за собственото си изнасилване в началото на кариерата си.
Размишлявайки върху това как киното оформя живота ѝ, тя казва пред "Върайъти", че е благодарна.
Клаудия Кардинале остава в историята на киното като една от най-големите звезди на своето време - актриса, която умело съчетава красота, талант и непоколебим характер.
Нейният път е белязан не само от филмови върхове и международни отличия, но и от лични битки, които тя превръща в сила и вдъхновение за другите.
С ролите си в класики на европейското и холивудското кино, както и с активната си дейност в подкрепа на жените и социалната справедливост, Кардинале изгражда наследство, което далеч надхвърля екрана.
Тя не е просто "икона на италианската красота", а символ на устойчивост, независимост и вечна елегантност, която продължава да вдъхновява поколения зрители.
