Преди 75 години военният транспортен самолет "Дъглас C-54 Скаймейстър" от Военновъздушните сили на Съединените американски щати с полет от Анкъридж, Аляска, до Грейт Фолс, Монтана, с 36 пътници и 8 души екипаж на борда, изчезва на 26 януари 1950 г.
Оттогава няма и следа от екипажа и пътниците му, сред които са бременна жена и нейният малък син.
На 26 януари 1950 г. сержантът от Военновъздушните сили на САЩ Робърт Еспи изпраща съпругата си Джойс и малкия им син Виктор на военен самолет от Анкъридж за Монтана.
Макар че летенето в Аляска и тогава, и днес крие сериозни опасности, самолетът "Дъглас C-54 Скаймейстър", с Джойс, сержант Рой Джоунс и още 42 души на борда, е добре оборудван за рутинен полет.
Джойс напуска Аляска, за да се подготви за раждането на второто си дете, а Джоунс планира да напусне армията и да се ожени.
Освен Джойс, Виктор и един цивилен техник, всички останали са военни.
Робърт Еспи, майстор-сержант в американските ВВС, изпитва дълбоки тревоги още преди излитането на самолета от Анкъридж.
Той е наясно с опасностите от летене над суровите планини и замръзналите реки на Аляска и Юкон, където метеорологичните условия могат бързо да се влошат.
Еспи също е притеснен от техническото състояние на самолета и от заледяването, което вече е проблем в този сезон.
Той мисли за възможността самолетът да се наложи да се приземи аварийно или, в най-лошия случай, за катастрофа в изолирания и недостъпен район.
За да се подготви за такъв сценарий, той дава конкретни инструкции на съпругата си как да се грижи за бебето, ако се наложи да скочат с парашут.
Няколко часа по-късно страховете на Еспи се сбъдват - самолетът изчезва в ледената местност край границата между Аляска и Юкон, най-западната канадска територия.
Какво всъщност се случва?
Самолетът, експлоатиран от Военновъздушните сили на САЩ изпълнява рутинен полет. На борда му пътуват 44 души - осемчленен екипаж и 36 пътници, сред които 41 военнослужещи и трима цивилни, в това число бременната жена и нейното малко дете.
Полета е забавен още на излитане на 26 януари 1950 г., тъй като се налага ремонт на един от двигателите.
Въпреки закъснението самолетът излита вечерта от Анкъридж и навлиза към въздушния коридор, свързващ Аляска с континенталната част на САЩ.
Малко повече от два часа по-късно, при преминаването над района на Снаг, Юкон, Канада, екипажът подава по радиото рутинен отчет.
Докладва за ниска видимост, заледяване на крилата и известна турбуленция. Нищо в съобщението не подсказва за извънредна ситуация.
Около половин час по-късно самолетът трябва да установи връзка с радиостанцията при Айшихик, Юкон, но контакт не постъпва.
Изчезването съвпада с подготовката за мащабното съвместно военно учение, което трябва да започне на 13 февруари и събира повече от 5000 войници в Уайтхорс.
В седмиците след изчезването множество мисии започват да търсят изчезналия "Дъглас C-54D".
В акцията, наречена "Operation Mike", участват десетки американски и канадски самолети, изпратени да претърсят огромни територии от Аляска и Юкон.
Условията обаче са крайно неблагоприятни - тежки снеговалежи, силни ветрове, гъсти облаци и температури далеч под нулата.
Въпреки усилията и огромния обхват на търсене, никакви следи от машината или хората на борда не са открити.
Изчезването на "Дъглас C-54D" край границата между Аляска и Юкон остава и до днес неразгадано.
Възможно е издирващите самолети да са прелетели над мястото на катастрофата, но комбинацията от снежна покривка, труднодостъпни планински терени и неблагоприятни атмосферни условия прави откриването невъзможно.
Вестник Marysville Journal-Tribune съобщава на 28 януари, че над 30 самолета летят четири часа в снежна буря и заледяване, преди зимната тъмнина да прекрати операцията, а пилотите признават, че виждането на самолет от въздуха е "изключително трудно" в този терен.
Още в първите дни на търсенето става ясно колко опасна е задачата.
Самолет "C-47", един от търсещите в спасителната мисия, катастрофира южно от Уайтхорс.
Пилотът оцелява и успява да стигне до близкия път, за да извика помощ за екипажа.
Изпратен е друг спасителен самолет, но дори и той първоначално не успява да открие катастрофиралата машина "C-47".
Търсенето се затруднява и от факта, че се използват транспортни самолети, които не са предназначени за издирвателни мисии. Те летят високо и бързо, а екипажите гледат през малки прозорци зад широките крила.
В доклад на военновъздушните сили се посочва, че използването на "C-47" "несъмнено е намалило ефективността на търсенето" и че дори когато местоположението на катастрофа е известно, самолет може да бъде прелетян многократно, без да бъде забелязан.
На 7 февруари 1950 г. трагедията се повтаря.
Втори "C-47" пада близо до Уайтхорс, на височина около 2100 метра.
Самолетът е напълно унищожен, но за щастие и десетимата на борда оцеляват. Те прекарват няколко дни блокирани върху заснежения планински връх, преди спасителните екипи да успеят да достигнат до тях.
По време на спасителната мисия е претърсана площ от над средно около 430 000 кв. км, като на много места се преминава по няколко пъти, за да се увеличи шансът за откриване на следи.
Въпреки този обхват, нито отломки, нито следи от гориво или дим са забелязани.
Както се посочва в доклада на Военновъздушните сили на САЩ, в планински и гъсто залесени райони е напълно възможно самолет да остане невидим от въздуха, дори когато се знае приблизителното място на катастрофата. Снегът допълнително прикрива всякакви възможни следи.
Към това се добавят и ограниченията на самите машини, използвани за издирването. Големите транспортни самолети, като "C-47", не са проектирани за спасителни мисии.
Въпреки това семействата на изчезналите чакат с надежда за всяка новина, вярвайки, че близките им са преживели катастрофа и оцеляват сред безмилостната природа.
Широкото медийно отразяване предизвиква огромен поток от съобщения, които може или не да са свързани със самолета.
Дори пристигат писма от хора, твърдящи, че получават телепатични послания или видения в сънища.
Парадоксът на спасителните мисии е жесток - страхът да не се пропусне ценна следа води до многократни разочарования и фалшиви сигнали.
Аляска носи непропорционално висок брой авиационни катастрофи.
Причините са в суровия климат, тежкия терен и хроничния недостиг на авиационна инфраструктура. Днес правителството на Юкон поддържа база данни с повече от 500 самолетни останки на територията.
В крайна сметка, въпреки безпрецедентния мащаб, "Operation Mike" завършва без резултат.
Изчезналият "Дъглас C-54D" и 44-те души на борда му остават завинаги в списъка на неразгаданите тайни на авиацията.
