Войната на розите може и да звучи леко художествено, като шекспирова трагедия, но всъщност това е съвсем истинско събитие, което само по себе си е трагично.
В продължение на три десетилетия две кадетски линии Ланкастър и Йорк, принадлежащи на английската кралска династия Плантагенет, се впускат в ожесточена борба за трона.
Зад кървавите битки, предателствата и променливите съюзи се крие не само династичен спор, но и криза на държавността, белязана от слабо управление, загубите във войните с Франция и амбициите на влиятелни благородници.
Тази поредица от конфликти не само слага край на дългогодишната династия Плантагенет, но и проправя пътя за възхода на нов владетелски род - този на Тюдорите.
Розите, които дават името на Войната на розите, не са просто красиви цветя, а важни символи на тези два клонa на династията на Плантагенетите - Ланкастър и Йорк.
Червената роза е емблемата на дома на Ланкастър. Тя символизира властта и короната, която Ланкастърите претендират да наследят след сложните династични спорове, предизвикани от управлението на Хенри Ланкастърски или Хенри VI.
Бялата роза, от своя страна, е гербът на дома на Йорк. Тя се свързва с правото на Йорковете към английския престол и тяхното желание да заменят слабия и нестабилен монарх с представител на тяхната линия.
В хода на войната розите не само маркират принадлежността на различните армии и дворци, но и се превръщат в мощен символ на лоялност, династическа идентичност и политическа пропаганда.
След обединението на двете линии чрез брака на Хенри VII и Елизабет Йоркска се появява символът на т.нар. "Тюдорова роза" - комбинирана червено-бяла роза, която символизира края на конфликта и обединението на двата рода.
Съвременният термин "Войните на розите" влиза в употреба в началото на 19-и век след публикуването на романа "Anne of Geierstein" от сър Уолтър Скот през 1829 г.
В най-простия смисъл войната започва, защото Ричард, херцогът на Йорк, вярва, че има право върху трона от човека, който го заема - Хенри VI.
Още откакто Хенри II, първият Плантагенет, взема властта, кралете се борят да запазят стабилно управление над короната, но не всички успяват. Така например Едуард II е свален от собствената си съпруга и заменен със сина си Едуард III.
Проблеми възникват през 1399 г., когато Ричард II е свален от братовчед си Хенри Ланкастърски, който става Хенри IV. Това създава два съперничещи клона на семейството, и двата убедени, че имат законно право на трона.
От едната страна стоят наследниците на Хенри IV - известни като Ланкастери. А от другата - наследниците на Ричард II. През 1450-те лидер на тази линия е Ричард Йоркски.
Истинският проблем става проблемното управление на Хенри VI.
Благодарение на военните успехи на баща му Хенри V, Англия държи огромни територии във Франция и Хенри VI е единственият крал на Англия, който е коронясан и за крал на Франция.
Но това е титла, която той не може да задържи дълго, и в течение на управлението си постепенно губи почти всички английски владения във Франция.
Накрая, през 1453 г., поражението при битката при Кастийон слага край на Стогодишната война и оставя Англия само с Кале от всички френски земи.
Английската аристокрация е разгневена от тази загуба на земи и власт, и напрежението между фракции избухва. Натискът върху Хенри води до сериозен срив през 1453 г. Историците смятат, че той страда от състояние, известно като кататонна шизофрения.
Слабостта на Хенри създава два лагера в кралския двор. Единият, воден от херцога на Глостър и Ричард Йоркски, настоява за по-агресивна политика във войната, докато другият, воден от херцозите на Съфолк и Съмърсет, подкрепя мира. Тяхната страна е подкрепена от кралица Маргарита Анжуйска, за която се носи слух, че има връзка със Съмърсет.
Слабостта на Хенри създава два лагера в кралския двор. Единият, воден от херцога на Глостър и Ричард Йоркски, настоява за по-агресивна политика във войната, докато другият, воден от херцозите на Съфолк и Съмърсет, подкрепя мира.
Тяхната страна е подкрепена от кралица Маргарита Анжуйска, за която се носи слух, че има връзка със Съмърсет.
Двете страни се сблъскват в битката при Сейнт-Олбан. Това е кратко сражение, но води до смъртта на херцога на Съмърсет и още няколко благородници от лагера на Ланкастър.
Така техните синове се заричат да отмъстят и династичната борба прераства в отровна кръвна вражда.
След победата, Ричард Йоркски поема ролята на крал, но властта му е оспорвана от кралицата Маргарита Анжуйска.
Смъртта на Ричард през 1460 г. обаче не прекратява конфликта.
На 29 март 1461 г. се състои Битката при Таутаун, едно от най-кървавите сражения в историята на Англия, при което армията на Йорковете побеждава тази на Ланкастърите. В резултат на победата синът на Ричард, Едуард, е коронясан за крал Едуард IV.
С това Йорковете укрепват своите позиции и започват постепенно да възстановяват реда и стабилността в страната, въпреки че конфликтът с Ланкастърите продължава още няколко десетилетия.
През следващите години Едуард IV успява да утвърди властта си, но Ланкастърите не се предават лесно. През 1470 г. Едуард е временно свален от власт и Ланкастърите, подкрепени от кралица Маргарет и херцога на Кларънс, временно възстановяват влиянието си.
В този период краткотрайното завземане на трона от Ланкастърите демонстрира колко нестабилна остава страната.
През 1471 г. Едуард IV се завръща на власт след победата при Тауър Хил и Бруксби. Ланкастърите претърпяват тежки загуби, включително смъртта на кралица Маргарет и херцога на Кларънс.
Едуард се утвърждава като крал и следващите години преминават относително спокойно, като той укрепва авторитета на короната и политическата стабилност.
След смъртта на Едуард IV през 1483 г. трона на Англия е наследен от неговия син, Едуард V, който е още дете. Ричард, херцог на Глостър и брат на Едуард IV, става регент на непълнолетния крал, но скоро след това претендира за трона и е коронясан като Ричард III.
Той е последният крал от династията на Йорковете и управлението му е кратко, белязано от вътрешни конфликти и нестабилност. Ричард III е известен със сложната си и противоречива личност: някои историци го описват като умел политик и военен стратег, а други го обвиняват за убийството на племенниците му.
Неговото управление не успява да стабилизира страната напълно и завършва с неговата смърт в Битката при Босворт през 1485 г.
През 1485 г. Хенри Тюдор, претендент за трона, побеждава Ричард III при Битката при Босворт и става крал Хенри VII. Той сключва брак с Елизабета Йоркска, обединявайки двата враждуващи дома - Ланкастър и Йорк. По този начин слага край на Войната на розите.
Хенри Тюдор, роден през 1457 г. във Уелс, е потомък на Ланкастърите и се възприема като надежден претендент за трона. Чрез умела политика, брак и стабилно управление той полага основите на новата династия на Тюдорите, която започва нова ера в английската история, съчетавайки ред, мир и укрепване на кралската власт след дългия период на династични конфликти.
Войната на розите не е просто поредица от битки за престола - тя е символ на разклатената власт, личните амбиции и човешките страсти, които могат да оформят хода на историята. Конфликтът между родовете Йорк и Ланкастър оставя дълбоки следи в английската история, като води до края на династията на Плантагенетите и възхода на Тюдорите.
Макар да звучи като сюжет от шекспирова трагедия, Войната на розите е реална и кървава историческа действителност, напомняща, че борбата за власт често носи със себе си огромни човешки страдания и непредвидими последствия.
