Когато става дума за шедьоври на изобразителното изкуство, една от най-известните картини е "Герника" на испанския художник Пабло Пикасо. Но какво се крие зад нея?
Една трагична история, на един град - Герника. На 26 април 1937 г., по време на Испанската гражданска война, малкото градче в Стараната на баските става първата жертва на масирана въздушна бомбардировка над цивилно население.
Герника е почти напълно разрушена от германския Легион "Кондор" и италианската Легионерска авиация, воюващи под командването на испанските националисти.
Те използват града като експериментално поле за новите си военни тактики. Хиляди хора загиват или са тежко ранени, а събитието бързо се превръща в символ на ужаса и безсмислието на войната.
Герника е първият град, който става жертва на бомбардировъчна атака, замислена като мащабен военен експеримент, включващ използването на огромно количество бомби (около 31 до 41 тона).
Планът на атаката по-късно се прилага и в други части на Европа през Втората световна война. Това бомбардиране се оказва идеално изпитателно поле за новосъздадените германски военновъздушни сили - Луфтвафе.
Официалната цел е уж да бъде разрушен малък мост, който се намира в близост, за да се попречи на баските войски да отстъпят към Билбао.
Но от мащаба на атаката е ясно, че тя има друга цел - да деморализира войските, да уплаши цивилното население и по този начин да ускори падането на Народния фронт.
Бомбардировката трае между 16:40 и 19:45 часа в понеделник, 26 април 1937 г.
Операцията е ръководена от полковник Волфрам фон Рихтхофен - началник-щаб на Легион "Кондор", безмилостен пруски аристократ, доктор по инженерство.
Понеделник е пазарен ден в Герника. Освен жителите, в града се намират и бежанци, селяни, донесли стоката си на пазара, както и влакове с посетители от Билбао, дошли да купят храна - общо най-малко 10 000 души.
Срещу тях са изпратени 28 германски и 3 италиански бомбардировача, придружени от 10 изтребителя "Heinkel He 51", 12 "Фиат CR32" и вероятно 6 от първите изобщо използвани "Месершмит Bf 109".
Операция с такъв мащаб трудно би могла да бъде организирана без знанието и участието на испанския щаб, с когото германците поддържат постоянна връзка.
Първо са използвани бомбардировачи и няколко изтребителя, за да подгонят населението и да го накарат да се скрие, където може в центъра на града. След това изтребителите обкръжават Герника и се уверяват, че никой не може да избяга.
Първите хвърлени бомби са от 50 до 250 кг - силноразрушителни, предназначени да унищожават сгради. Те пробиват покривите и образуват огромни кратери при удара в земята, оголвайки конструкцията и дървените елементи на къщите.
След това над града заваляват запалителни бомби. Те тежат между 1 и 2 кг, изработени са от стомана и съдържат сплав от магнезий, алуминий и цинк, която при реакция с други метали предизвиква неугасими пожари с температура над 1500 °C.
В резултат в Герника избухва огромен пожар, който се вижда от села на много километри разстояние.
Оцелелите, опитващи се да избягат от центъра на града, са разстрелвани от изтребители, спускащи се на височина под 50 метра.
Те обстрелват всички пътища към Герника и кръжат, за да държат населението в обсега на огъня.
Центърът на града е пълен с тесни улички и долепени къщи, което улеснява разпространението на пожара.
Бомбардировките над Герника завършват в едва късно вечерта, когато от града почти нищо не е останало, най-вече цивилни.
След близо три часа непрекъснати въздушни атаки улиците са превърнати в руини, а голяма част от центъра на града е обхваната от неконтролируеми пожари.
Огънят бушува с дни, а отдалечени села наблюдават димните облаци, които се издигат над Герника.
Точният брой на жертвите никога няма да бъде известен, тъй като войските на генерал Франсиско Франко - един от водачите на метежа, който предишното лято отприщва Испанската гражданска война - окупират града три дни по-късно.
Вместо да окаже помощ на населението, Франко бързо заглушава информацията за случилото се, премахва следите от разрушението и забранява разпространяването на точни данни за жертвите.
Не се полагат никакви усилия за разчистване на руините до края на войната през 1939 г. Всички доказателства за бомбардировката са унищожени и не е воден никакъв отчет за намерените тела.
Оценките за броя на загиналите в Герника варират значително. Привържениците на Франко твърдят, че жертвите са под 200.
Но според свидетелства на медицинския персонал в града и на лекарите в близките болници, правителството на Страната на баските изчислява жертвите на 1645 убити и още 889 ранени.
Смята се, че стотици загиват задушени в укрития, тъй като пожарите отнемат кислорода. Последните изследвания предполагат, че истината е близка или дори по-висока от баската оценка.
Какъвто и да е точният брой, като първото почти пълно унищожение на "отворен" град в европейската история, Герника остава в съзнанието на континента като великото престъпление на Франко.
Новината за бомбардировката на Герника предизвиква шок и възмущение по целия свят. За първи път в историята мирен град е почти напълно унищожен от въздушна атака, насочена не само срещу военни цели, а преди всичко срещу цивилното население.
Международни журналисти, сред които и британецът Джордж Стир от "Таймс", успяват да посетят мястото скоро след атаката и публикуват разтърсващи репортажи и фотографии.
Именно тези свидетелства разпространяват истината отвъд границите на Испания и правят Герника символ на жестокостта на модерната война.
В Европа и Америка обществата реагират с дълбоко възмущение. Либерални и леви движения осъждат зверството и го представят като доказателство за безмилостната политика на Франко и неговите съюзници - нацистка Германия и фашистка Италия.
В същото време пропагандата на Франко се опитва да омаловажи събитието, като твърди, че броят на жертвите е малък или дори че самите баски са подпалили града при отстъпление.
Въпреки опитите за дезинформация, Герника бързо се превръща в глобален символ на страданията на цивилното население във война. Реакцията на света е не само политическа, но и културна - най-яркият пример е испанският художник Пабло Пикасо.
Когато вестта за разрушението на Герника достига до Пабло Пикасо, той вече живее в Париж и е сред най-признатите художници в Европа.
Новината за бомбардировката го поразява дълбоко - не само заради мащаба на трагедията, но и защото тя се превръща в символ на варварството и жестокостта на войната.
Пикасо е поканен от правителството на испанската република да създаде творба за павилиона на Световното изложение в Париж през 1937 г., и именно събитията в Герника му дават посоката.
Така се ражда една от най-емблематичните картини на XX век - "Герника".
Огромното платно, високо над три метра и широко почти осем, е нарисувана в черно, бяло и сиво, което усилва усещането за мрак, смърт и разруха.
В композицията Пикасо съчетава символи на болката и отчаянието: разкъсано тяло на войник, крещящ кон, паднало дете в ръцете на майка, бик - образи, които надхвърлят конкретното събитие и се превръщат в универсален израз на ужаса от войната.
С "Герника" Пикасо не просто реагира на едно кърваво събитие, а отправя мощно послание срещу войната и насилието.
Картината бързо се превръща в символ на антивоенното движение по света и обикаля различни страни, където се приема като предупреждение към човечеството.
Днес "Герника" стои в Центъра на изкуствата Кралица София в Мадрид и продължава да въздейства със същата сила - не като обикновено художествено произведение, а като морален апел, напомнящ за ужасяващите последици от войната и за страданието на невинните.
