Твърде много музиканти с огромен талант потъват по трагичен начин, без да оставят следата, която заслужават.
Сред многото тъжни истории в златните години на рокендрола се отличава тази на многообещаващ басист в култова група.
Името Blind Faith може и да не ви говори нищо, но в края на 60-те години на миналия век бандата събира на едно място три емблематични имена - китариста Ерик Клептън, барабаниста Джинджър Бейкър и вокалиста и кийбордист Стив Уинууд.
С такива музиканти Blind Faith си печели слава на истинска супергрупа, а към триото се присъединява сравнително непознатият басист от Лестър Рик Греч.
На 7 юни 1969 г. групата излиза за своя първи концерт на Хайд Парк в Лондон и събира на откритата сцена 100 000 души. Пресата в Англия вече е обърнала внимание на Blind Faith, макар че съставът още не е издал очаквания с голямо нетърпение дебютен албум (издава го два месеца по-късно).
Публиката познава добре виртуозния блусар Клептън, майстора на ударните Бейкър и всестранно развития Уинууд, но се чуди кой е срамежливият басист в дъното на сцената. Греч е привлечен от прогресив рок формацията Family и получава огромен шанс да развие успешна кариера.
За жалост, две десетилетия по-късно, той умира разорен и забравен в болница, след като черният му дроб отказва заради дългогодишна злоупотреба с алкохол и наркотици.
Преди това е преживявал единствено от инвалидната си пенсия в дома си в Лестър, а смъртта му настъпва, когато е едва на 43 години.
Ричард Роман Гречко, както е истинското му име, е сред най-изкусните и умели бас китаристи в онази ера от края на 60-те, но защо животът му се развива толкова трагично?
Рик е 7-годишен, когато започва да свири на цигулка. Заложбите му са очевидни, но по-късно, когато за пръв път чува The Beatles, младежът вече не иска да свири на цигулка, а на китара.
И откакто получава китара от баща си, бъдещето му сякаш е предначертано.
Рик Греч засвирва в няколко местни групи, запознаха се с вокалиста Роджър Чапман и става част от Family - група, която успява да натрупа солидна популярност в ъндърграунда.
Уникалното звучене на Чапман е запазената марка на Family, но и Рик Греч се отличава, и то не само с бас китарата, но и с партиите си на цигулка и виолончело.
Именно през периода си във Family обаче басистът започва да експериментира с наркотици.
"Като се забъркаш с хероин, това те съсипва", признава той в едно от редките си интервюта. "Първото нещо, което правех сутрин, беше да си взема дозата... Не знам защо започнах. Може би, за да преодолея притеснението си. Не знаех какво ще се случи в следващия момент, животът ми се развиваше толкова бясно".
През 1969 г. Греч вече е приключил с Family и е станал част от Blind Faith.
По-късно разказва, че през същата година е започнал с хероина: "Животът ми се ръководеше от нуждата от следваща доза. Взимах пари от всеки, за да си плащам наркотиците".
Blind Faith е култова група, но успява да просъществува само една година и да издаде само един албум. Впоследствие Греч продължава да свири със Стив Уинууд във възродилия се състав Traffic, но е уволнен след два албума заради наркотичната си зависимост.
Все пак интерес към Рик не липсва и той е ангажиран за нов кънтри рок проект на американеца Грам Парсънс, но и от това не произлиза нищо.
А смъртта на Парсънс от свръхдоза през 1973-та разтърсва сериозно Греч.
Басистът се включва в музикални сесии с редица знаменитости като Мъди Уотърс, Be Gees и Род Стюарт, но зависимостите му го правят твърде ненадежден.
На два пъти той стига до свръхдози и макар че някак оцелява, животът му постепенно се срива. След като се оттегля от музиката в края на 70-те, през следващото десетилетие Греч се завръща в Лестър, хванат е да шофира пиян и му е отнета шофьорската книжка.
"Парите от отчисления спират да идват, телефонът спира да звъни и лимузините вече не чакат пред дома ти", описва ситуацията той.
През 1989-а, 20 години след големия му шанс с Blind Faith, докторите го предупреждават, че ще умре до половин година, ако не спре да пие.
"Но когато чу това, той просто каза, че ще си вземе една текила", обяснява бившата му съпруга Джени. "Човек като Рик само чака да му кажат нещо такова. Той искаше да си отиде със стил".
На 17 март 1990 г. Греч си отива след кръвоизлив в бъбреците и черния дроб. Тогава той вече няма нито пари, нито музикални проекти, а някогашните перспективи пред него са само далечен спомен.
Ужасното развитие на неговия живот е трагедия за рок музиката като цяло - защото със своя талант Рик Греч можеше да даде много повече на музикалния свят.
