Викингите оставят трайна следа в историята на Европа и отвъд нейните граници. Те не са само безмилостни воини и безстрашни мореплаватели, а и колонизатори, държавници, изследователи и основатели на нови династии.
Личностите от тази епоха често се движат по границата между историята и легендата - техните дела са записани както в хроники, така и в саги, предавани през вековете.
От страховития Ивар Безкостния и до безмилостния Ерик Кървавата брадва - всеки от тях олицетворява различно лице на света на викингите.
Разказите за тези хора ни показват колко сложна и противоречива е културата на северните завоеватели, които променят политическата карта на Европа и оставят наследство, чието влияние се усеща и днес.
Ивар Безкостния
Ивар, известен също като Ивар Рагнарсон, е викингски вожд, който води нашествия в Англия и Ирландия. Според сагата за Рагнар Лодброк той е син на Аслауг и нейния съпруг Рагнар Лодброк. Не е известно обаче дали това е вярно.
Той е прочут воин и един от водачите на "Великата езическа армия".
През 865 г. "Великата езическа армия", водена от Ивар, нахлува в Англосаксонската хептархия.
Хептархията е общото наименование на седемте англосаксонски кралства Източна Англия, Есекс, Кент, Мерсия, Нортумбрия, Съсекс и Уесекс.
Нашествието е организирано от синовете на Рагнар Лодброк, за да отмъстят на Ела от Нортумбрия, който предполагаемо екзекутира Рагнар през 865 г., като го хвърля в яма със змии, но историческата достоверност на това обяснение е неизвестна.
Въпреки че "Великата езическа армия" продължава походите си в Англия, Ивар не се споменава в английските предания след 870 година и вероятно прекарва остатъка от живота си около Ирландско море. Смъртта му е записана в ирландските анали (първите писмени паметници бел.ред.) през 873 година.
Той остава в паметта като родоначалник на кралската династия на викингското кралство Дъблин, чиито наследници управляват в различни периоди и части на Ирландия, Нортумбрия и остров Ман.
Причината за странното му прозвище остава неизвестна.
Една хипотеза гласи, че е изключително гъвкав, което създава илюзия, че няма кости, а други го тълкуват като метафора за импотентност.
Съществува и предположение, че страда от "болест на чупливите кости", макар това да изглежда малко вероятно предвид славата му на воин. Прозвището му обаче може да се преведе и като "безкрак", което може да означава, че куца или е загубил крак в битка.
Ауд Мъдрата
Ауд Мъдрата е дъщеря на норвежкия вожд Кетил Плосконосия. През голяма част от живота си тя е представена в традиционните женски роли на съпруга и майка.
Омъжва се за Олав Белия, крал на Дъблин през IX век, а след смъртта му се премества в Шотландия със сина си Торнстейн Рижия.
Торстейн се утвърждава като велик воин и става крал на голяма част от северна и западна Шотландия, преди да падне в битка.
Точно тогава, вече в напреднала възраст, Ауд решава да напусне и да започне нов живот в Исландия, вземайки със себе си внуците си. Тя вижда малко шансове да запази или възстанови влиянието си в Шотландия, но заселването на Исландия през 870-те години ѝ предлага нови възможности.
Ауд построява кораб и първо отплава към Оркнейски острови, където омъжва една от внучките си, а след това продължава към Исландия, където предявява претенции върху голяма територия на запад.
С нея пристигат приятели и роднини, както и шотландски и ирландски роби. На последните Ауд дава свобода и на всеки предоставя малък парцел земя в рамките на владението си, като по този начин насърчава тяхната преданост към нейните наследници.
Ауд е християнка и обикновено се приема, че тя е донася и религията в Исландия.
Ауд остава в паметта като една от великите основателки на исландските селища. Многобройните ѝ внуци водят до това, че редица от най-знатните фамилии в средновековна Исландия я смятат за своя прародителка.
Макар част от богатството ѝ да идва от баща ѝ, съпруга ѝ и сина ѝ, успехът ѝ в Исландия е доказателство колко влиятелна може да бъде една силна жена в обществото на викингите.
Ерик Кървавата брадва
Ерик I, чието прозвище е "Кървавата брадва" е типичен викинг, прочут като свиреп воин.
Още като много млад той участва в набези около Британските острови, а по-късно е и крал както в западна Норвегия, така и в Нортумбрия.
Син е на Харал Прекраснокосия и принадлежи към династията Хардради.
Ерик е любимият син на баща си от многобройните му деца и е определен за негов наследник. Висок, добре сложен, красив и войнствен, в същото време е жесток и избухлив. Пради многото си злодеяния, включително убийствата на братята си, е наречен "Кървавата брадва".
Заедно със съпругата си Гунхилда Гормсдотир (според различни предания тя е или датска принцеса или вещица от северна Норвегия) двамата са отговорни за смъртта на петимата му братя.
Растящата им непопулярност в Норвегия води до това, че когато единственият му останал жив брат - Хакон Добрия - оспорва властта му, Ерик не успява да събере подкрепа и бяга без бой.
Въпреки че е силен и смел и по природа е склонен да изслушва дори враговете си, Ерик е изцяло под влиянието на доминиращата си съпруга и е "твърде лесно манипулиран".
Бярни Херьоулфсон
Бярни Херьоулфсон е пътешественик-изследовател и е капитанът на първия кораб на европейци, за който се знае, че достига Северна Америка през 986 г.
По-често тази заслугата се приписва на Лейф Ериксон, наричан още Лейф Щастливеца. Лейф е син на Ерик Червения, който оглавява заселването на Гренландия и около 1000 година предприема опит за заселване във "Винланд", някъде по източното крайбрежие на Канада.
Бярни открива Америка по погрешка през 986 година. Като исландски търговец той е в Норвегия, когато баща му решава да се присъедини към заселването на Гренландия.
Опитвайки се да го последва, Бярни е изтласкан от буря далеч на юг от Гренландия и така открива Винланд ("земя на лозята"), Маркланд ("земя на горите") и Хелуланд ("земя на плоските камъни").
Бярни стига до Америка и осъзнава, че това е станало случайно. Затова решава да не слиза на брега, а вместо това да плава покрай крайбрежието и да се върне в Гренландия - постижение много по-голямо от самото случайно откритие, особено като се има предвид, че никога преди не е бил там.
Колкото и случайно да е било, неговото откритие заслужава по-голямо признание.
Кнут Велики
Кнут Велики е крал на Дания и Норвегия. Той е по-малкият син на датския крал Свен I Вилобради, който през 1013 година завладява Англия, но умира почти веднага.
Кралството Дания преминава към брат му Харалд, а Кнут, вероятно още в твърде млад, остава да възстанови бащината власт в Англия, където на трона се връща англосаксонският крал Етелред II.
През 1016 година Кнут завладява Англия самостоятелно, като укрепва положението си чрез брак с вдовицата на Етелред. Победата му идва чрез битки, но само след няколко години той става и крал на Дания по мирен път.
За пръв път Дания и Англия са обединени под властта на един крал, а през 1028 година Кнут завладява и Норвегия, създавайки Северноморска империя. Тя представлява най-голямата, виждана преди или след това.
Кнут Велики умира на 12 ноември 1035 година в Шафтсбъри, Англия, вероятно от естествена смърт.
След смъртта му империята бързо се разпада.
Кнут е погребан в Уинчестърската катедрала, столицата на англосаксонските крале, където иска да бъде възприеман не като чужд завоевател, а като законен и почитан владетел на Англия. След неговата смърт синовете му Хартакнут и Херолд Харуут споделят властта, но нито един от тях не успява да съхрани империята, изградена от баща им.
Постиженията на Кнут са многобройни. Той затвърждава властта си в Англия след победата над англосаксонския крал Едмънд Железнобок през 1016 г. и чрез мъдро управление печели подкрепата както на англичани, така и на датчани.
Успява да изгради стабилна администрация, като комбинира англосаксонските институции с елементи от скандинавското управление. Освен като военачалник, той се проявява и като дипломат - чрез брак с Ема Нормандска, вдовицата на Етелред II, укрепва своето положение и легитимност.
Кнут се стреми да бъде признат и на континенталната сцена. Той поддържа тесни връзки с папството, предприема поклонение до Рим и сключва договори, които облагодетелстват както неговите поданици, така и международната му репутация.
В Англия се стреми да наложи справедливо управление и да въведе ред, което му печели уважение дори сред англосаксонските летописци.
Историите на тези викинги ни напомнят, че Северът ражда личности едновременно сурови и изключително изобретателни.
Те не са просто разрушители, а и създатели - воини, но и строители на държави, откриватели на нови земи и разпространители на традиции.
От легендите за безстрашни воини до реалните постижения на владетели и изследователи, образът на викингите се оформя като символ на сила, устойчивост и стремеж към нови хоризонти.
Макар техните империи да се разпадат и да остават само в хроники и предания, влиянието им върху историята на Европа е необратимо и вечно.
