Сред пясъците на Египет, под жаркото слънце и сред руините на една от най-древните цивилизации на света, през 1799 година войници на Наполеон попадат на черен гранитен блок, покрит с неразбираеми надписи.
Те не подозират, че държат в ръцете си ключ към хилядолетна тайна - документ, който ще позволи на човечеството да прочете и разбере езика на фараоните.
Този на пръв поглед обикновен камък - известен днес като Розетския камък - се превръща в едно от най-значимите археологически открития в историята. Благодарение на него учените успяват да разшифроват йероглифите, да възстановят историята на Древен Египет и да съживят култура, потънала в мълчание повече от 1500 години.
Камъкът е открит съвсем случайно
Историята на откриването на камъка е съвсем случайно. Наполеон Бонапарт, заедно с войските си и екип от 151 учени и инженери, известен като Комисия по науки и изкуства (Commission des Sciences et des Arts) пристигат в Египет като тяхната цел е не само с военна, но и научна.
Френските учени трябва да изследват всичко, което успеят да намерят за древната цивилизация и след това подробно да опишат своите научни открития.
В средата на юли 1799 година, френските войници укрепват отбраната на крепостта Форт Жулиен, на няколко километра североизточно от египетското пристанище Розета.
Именно там лейтенант Пиер-Франсоа Бушар забелязва каменна плоча с надписи от страна на крепостта, която войниците откриват, докато разрушават стена.
Бушар и полковник д'Отпул веднага осъзнават, че находката може да бъде изключително важна, и уведомяват генерал Жак-Франсоа Мену, който по това време се намира в Розета. Откритието е докладвано пред Института на Египет (Institut d'Égypte) в Кайро - научната асоциация, създадена от самия Наполеон.
Един и същ текст, написан на три езика
Преди откриването на Розетския камък и последвалото му разчитане, древноегипетският език и писменост остават неразбрани в продължение на повече от четиринадесет века - още от времето преди падането на Римската империя.
Още през късния фараонски период използването на йероглифите става все по-специализирано и достъпно за малцина. До 4-и век сл. Хр. едва шепа египтяни умеят да ги четат. С изчезването на жреческите касти и налагането на християнството като официална религия, монументалното писане с йероглифи напълно изчезва.
Когато Розетският камък е открит, той носи липсващото парче от пъзела. Благодарение на съвместните усилия на редица учени, текстовете върху камъка постепенно разкриват своята тайна.
Най-забележителното откритие е, че върху Розетския камък е изсечен един и същи текст в три писмени системи: йероглифи - свещеното писмо на храмовете; демотическо писмо - по-опростен вариант, използван от обикновените хора и древногръцки език - официалният език на Птолемеите.
Гръцкият текст върху Розетския камък се оказва първоначалната отправна точка за учените. Древногръцкият език е широко познат в академичните среди, но малцина разбират особеностите на административния гръцки, използван в Египет по време на управлението на Птолемеите.
Затова и първите преводи на гръцкия текст не са особено ясни и добри. Преводачите се борят с историческите детайли и със сложния религиозен и административен език на епохата.
През април 1802 г. британският учен Стивън Уестън представя устно първия английски превод на гръцкия текст по време на заседание на в Лондон.
По времето на откритието шведският дипломат и учен Йохан Давид Окерблад изследва непозната дотогава писменост, открита върху няколко египетски артефакта. Той смята, че тя представлява ранна форма на коптския език -наследник на древноегипетския. Макар писмеността да има малко общо с по-късния коптски, Окерблад интуитивно усеща връзката между тях.
Френският ориенталист Силвестър дьо Саси обсъжда работата на Окерблад, когато през 1801 г. получава едно от първите отпечатани копия на Розетския камък от френския министър на вътрешните работи Жан-Антоан Шаптал. Тогава дьо Саси осъзнава, че средният текст на камъка е написан именно на демотическо писмо - същото, което изследва неговият шведски колега.
По същото време Окерблад публикува азбука от 29 знака, повече от половината от които се оказват правилни, извлечени именно от гръцките имена в демотическия текст. Въпреки този успех, двамата не успяват да разчетат останалите символи, които, както става ясно по-късно, не са звукови, а идеографски и смислови знаци, допълващи писмеността.
Разгадаването на йероглифите е дело на Шамполион
След години на безуспешни опити да се разчете Розетският камък, решаваща роля изиграва френският учен Силвестър дьо Саси, който през 1811 г. предполага, че чуждите имена в йероглифите може да са записани фонетично.
Тази идея достига до Томас Йънг от Кралското дружество в Лондон, който открива знаците, които изписват името "Птолемайос", и установява връзка между йероглифите и демотическото писмо, доказвайки, че двете системи са свързани и частично фонетични.
През 1822 г. гренският историк Жан-Франсоа Шамполион продължава делото на Йънг и, използвайки надписи с имената Птолемайос и Клеопатра, създава първата азбука на фонетичните йероглифи. Малко по-късно той разпознава имената на фараоните Рамзес и Тутмос, с което окончателно разгадава тайната на египетската писменост. С това откритие Шамполион поставя началото на египтологията и връща на света забравения език на Древен Египет.
Това тройно съчетание се оказва решаващо. Благодарение на познаването на гръцкия език, учените успяват да сравнят трите текста и да започнат разшифроването на йероглифите, изгубено в продължение на близо 1500 години.
Надписът не е магическо заклинание, а официален декрет
Въпреки романтичните представи, Розетският камък не съдържа тайни формули или древни пророчества. Текстът му е декрет от 196 г. пр.н.е., издаден от египетските жреци в чест на фараона Птолемей V Епифан.
В него се възхваляват делата на владетеля, неговите дарения към храмовете и подкрепата за жреците. Декретът има политическа цел - да затвърди властта на младия фараон и да обедини различните прослойки в тогавашното многоезично общество.
От египетска реликва до световен символ на знанието
След капитулацията на французите в Египет през 1801 г. избухва спор между британците и французите за съдбата на археологическите и научните находки, открити по време на експедицията на Наполеон.
Френският генерал Мену отказва да предаде събраните артефакти, включително и Розетския камък, настоявайки, че принадлежат на френския институт. Британският генерал Джон Хели-Хътчинсън обаче настоява всички открития да бъдат предадени на Британската корона.
След намесата на учените Едуард Даниел Кларк и Уилям Ричард Хамилтън се постига компромис - естественонаучните колекции се признават за лична собственост на френските учени, но Розетският камък се обявява за държавна собственост и преминава в британски ръце.
През февруари 1802 г. камъкът пристига в Англия на борда на пленен френски кораб и е предаден на крал Джордж III, който разпорежда той да бъде дарен на Британския музей. Преди това, на 11 март същата година, Розетският камък е представен на Обществото на антикварите в Лондон, където учените за първи път го изследват и обсъждат. Така артефактът, открит случайно от френски войници край Розета, се превръща в безценна британска реликва и в един от най-важните ключове към разгадаването на древноегипетската цивилизация.
Днес Розетският камък е не просто археологическа находка, а символ на човешкото познание и настойчивостта на науката. От момент на военен спор между велики сили той се превръща в ключ към езика и мисълта на една от най-древните цивилизации на Земята.
Благодарение на него светът възстановява изгубената връзка с Древен Египет и поставя началото на египтологията като наука.
Независимо дали се намира във витрините на Британския музей или в съзнанието на хората по света, камъкът остава вечно напомняне, че всяка загадка може да бъде разгадана, когато знанието, любопитството и търпението се срещнат.
