Железопътната линия Белград - Бар е един от най-впечатляващите инженерни проекти, реализирани някога на Балканския полуостров.
Простираща се на над 476 километра, тя свързва сръбската столица Белград с пристанищния град Бар на брега на Адриатическо море в Черна гора. Това е не просто транспортен коридор - това е символ на свързаност, амбиция и човешка упоритост. Част от маршрута минава през долината на река Лим.
Идеята за железопътна линия, която да свърже вътрешността на Балканите с Адриатика, възниква още в края на XIX век, когато различни държави на полуострова търсят излаз към морето и по-добра икономическа интеграция.
Конкретната реализация обаче става възможна едва след Втората световна война, в рамките на Югославия.
Линията Белград - Бар е проект, роден в духа на социалистическата държавност и обединението на южнославянските народи под ръководството на Йосип Броз Тито.
Тя има не само икономическо, но и стратегическо значение - да осигури на Сърбия достъп до море и да свърже всички републики в мрежа, независима от външни сили.
Строителството започва през 1952 година, а линията е открита тържествено едва през 1976 година - след почти четвърт век труд, съчетан с инженерни чудеса, политическа воля и човешка саможертва.
Работата по железопътната линия е колосална. През годините на строителството участват десетки хиляди инженери, войници и доброволци, включително от т.нар. "младежки трудови бригади", които символизират социалистическия дух на общата работа.
От Белград до Бар линията преминава през над 250 тунела и 400 моста - числа, които сами по себе си говорят за трудността на терена.
Черногорският участък, където железопътният път се изкачва от морското равнище до над 1000 метра височина, е сред най-трудните за строителство в Европа.
Най-впечатляващият инженерeн обект по трасето е виадуктът "Мала Риека" - истинско чудо на строителната техника. С височина от 200 метра и дължина над 500 метра, той дълго време е най-високият железопътен мост в света. Изграден е от стомана и бетон, закрепен над дълбока планинска клисура, и до днес предизвиква възхищение сред инженери и пътешественици.
Линията включва и тунела Сочица - Биоце, дълъг над 6 километра, който в момента на откриването си е бил най-дългият в бивша Югославия. Всеки километър от трасето представлява борба с планините, реките и климата.
След откриването си през 1976 година линията Белград - Бар се превръща в главната артерия на югославската икономика. Чрез нея стоките от Сърбия, Босна и Хърватия достигат до морето и поемат към Средиземноморието. Пристанище Бар, модернизирано специално за целта, се превръща в стратегически обект - прозорец на Югославия към света.
Линията също така има военно значение, тъй като осигурява бързо придвижване на войски и техника от вътрешността към морето. В годините на Студената война това е било от ключово значение за независимата югославска политика, балансираща между Изтока и Запада.
С разпадането на Югославия през 90-те години линията губи част от своята икономическа роля, а гражданската война и международните санкции водят до рязък спад на товарните и пътническите превози. Части от трасето са повредени по време на бомбардировките през 1999 г., а поддръжката му остава минимална в следващите години.
След 2000 година започват постепенно възстановителни и модернизационни дейности, подпомагани от Европейската банка за възстановяване и развитие и други международни институции. В последното десетилетие особено внимание получава сръбският участък, като са подменени релси, сигнални системи и тунелни облицовки.
Въпреки възрастта си, линията остава незаменима - тя е единствената железопътна връзка между централна Сърбия и Адриатическо море. За Черна гора, която се обособява като независима държава през 2006 г., железницата е жизненоважна за износа и туризма.
Днес по трасето се движи експресният влак "Ловчен", който свързва Белград и Бар за около 11 часа.
Маршрутът е не просто пътуване, а преживяване - влакът минава през планини, тунели и мостове, които разкриват панорами с изумителна красота.
Железопътната линия Белград - Бар е уникална по няколко причини. Първо - тя е най-големият инфраструктурен проект в историята на бивша Югославия, реализиран без външна помощ, изцяло с местен труд и материали.
Второ - инженерните решения, използвани при строителството ѝ, са изпреварили времето си: антисеизмични конструкции, тунелно пробиване в нестабилни варовикови масиви и мостови конструкции, пригодени за екстремни ветрове.
Но може би най-уникалното е човешкото измерение. Хиляди хора са работили по трасето в трудни условия, с ограничена техника, движени от убеждението, че строят не просто линия, а бъдеще. Линията е и символ на единството на южнославянските народи, построена от хора от всички републики на тогавашната федерация - от Словения до Македония.
Днес, половин век след откриването ѝ, линията Белград - Бар продължава да функционира. Макар и бавно, влаковете все още пресичат планините на Черна гора, носейки със себе си романтиката на миналото. Тя е любимо преживяване за пътешественици и фотографи - влакът преминава покрай езера, през облаци и над пропасти, които спират дъха.
Що се отнася до днешната експлоатация, по линията Белград-Бар обичайно се движи един нощен влак всеки ден целогодишно (сезонно има и дневен влак "Тара", който по график върви през летните месеци). Средното пътуване трае около 11 часа (10:50-11:30 според посоката и спирките).
Базовият билет втора класа е приблизително 23,80-24,00 евро в едната посока, а първа класа около 35,60 евро; реални примери за разписания и тарифи публикува превозвачът на Черна гора и пътнически гидове. В левова равностойност това е приблизително 47 лв. за еднопосочен билет 2-ра класа и 68 лв. за 1-ва класа; двупосочен билет излиза ориентировъчно 88 лв. (2-ра) или 130 лв. (1-ва). За спален комфорт се добавя надбавка: около €6 за кушет, €15-20 за спално място (прибл. 12-39 лв.).
Така линията остава не само емблематичен жив музеен коридор през Балканите, а и реален, достъпен маршрут между Сърбия и Адриатика, който и днес е напълно използваем за пътници - от романтични "железопътни" туристи до хора, които просто търсят икономичен транспорт до морето
В участъка Биело Поле - Бар (Bijelo Polje ↔ Bar) и до днес се движат четири влака на ден в двете посоки. Пътуването между тези две гари отнема около 3 часа 14 минути за най-бързия влак. Що се отнася до цените: за този вътрешен маршрут в Черна гора втора класа билет струва 7,20 €, а първа класа - 10,80 €. Така че сегментът Биело Поле - Бар остава активна железопътна връзка, с ежедневни влакови линии и достъпни тарифи.
