Всеки обича сандвич - дали ще е хрупкав, топъл или пък с много пълнеж, това е храната, която може да задоволи всеки вкус.
Особено когато трябва нещо да се хапне набързо, това е най-подходящият избор. Затова и това е една от най-популярните храни в света.
Освен това всеки може да си позволи подобна храна, която се може да бъде намерена както по улиците на градовете, така и в най-изисканите ресторанти.
Като всяко нещо и това ядене си има своята необикновена история. Нека я разгледаме.
Използването на някакъв вид хляб или тестено изделие, върху което се поставя друга храна, или с което се загребва, обгръща или увива, се среща в различни култури още от древността. Преди да получи името "сандвич", тази хранителна комбинация е известна просто като "хляб и месо" или "хляб и сирене".
Тези изрази се срещат често в английските пиеси от 16-и и 17-и век, когато ястието вече е част от ежедневието, макар и без официално название.
Още през 1-ви век пр.н.е. еврейският религиозен водач Хилел по време на празника Пасха увива агнешко и горчиви билки в мек, безквасен, плосък хляб.
Така той създава нещо, което силно напомня на съвременната тънка питка с плънка.
През Средновековието в Европа често на масата намират място чинии, в които на дъното са сложени дебели парчета груб, често застоял хляб. След като храната се изяжда, тези пропити с мазнина хлябове имат различна съдба.
На трапезите на богатите се дават на кучетата или на просяците, а по-бедните хора просто ги изяждат след основното ядене. Тази практика подготвя почвата към идеята за храна, поставена върху хляб и изядена заедно с него - концепция, която се развива по-нататък.
Истинският кулинарен предшественик на английския сандвич обаче се появява в Нидерландия през 17-и век.
Английският учен и пътешественик Джон Рей описва как в холандските кръчми парчета говеждо месо висят от гредите на тавана, откъдето хората режат тънки филийки и ги ядат с хляб и масло, като подреждат месото върху намазания хляб.
Малко по-късно думата "сандвич" започва да се използва в Англия, за да обозначава определен вид печено говеждо месо, поднесено между две филии хляб.
Така обикновеното "хляб и месо" постепенно получава име и се превръща в едно от най-популярните ястия в света.
Откъде обаче идва думата "сандвич"?
През 1762 година Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич, създава ястието, което завинаги променя начина на хранене.
Легендата гласи, че графът има страст към хазарта. Една вечер докато играе на карти, той не иска да напуска масата, за да вечеря. Затова нарежда да му поднесат парче печено говеждо, поставено между две филии хляб, така че да може да яде с ръце, без да прекъсва играта.
Така му хрумва простата, но гениална идея да постави месо между две филии хляб, за да може да яде, без да изцапа ръцете си и без да губи време. Приятелите му започват да поръчват "същото като на Сандвич", и постепенно ястието започва да се нарича просто сандвич.
Накратко така се ражда сандвичът. Именно тази негова страст към хазартните игри ражда и кулинарното изобретение, което ще направи името му безсмъртно.
Джон Монтагю, четвъртият граф на Сандвич, е роден през 1718 година в Лондон в едно от старите английски благороднически семейства.
Титлата "граф на Сандвич" произлиза от малкия крайбрежен град Сандвич в графство Кент, в югоизточна Англия. Градът има дълга и богата история. Още през Средновековието той е едно от петте важни пристанища, които осигуряват кораби и моряци за английската корона в замяна на привилегии.
С течение на вековете реката, която осигурява достъп до морето, се затлачва, и Сандвич постепенно губи значението си като пристанище. Въпреки това запазва своя исторически облик, с тесни улички, каменни къщи и атмосфера, която напомня за времето на търговци и моряци.
Интересно ако Монтагю беше граф на друг град какво ли щеше да е името на двете филии хляб с месо между тях.
Още като Монтагю показва изключителен ум и амбиция, които го издигат до висините на британската политика през 17-и век. Учи в Итън Колидж, а след това в Тринити Колидж, Кеймбридж, където получава образование, достойно за бъдещ държавник.
След завършването си пътува из Европа, както е положено за един английски млад аристократ. Завръща се в Англия с богат политически и културен опит. Благодарение на наследената титла и добрите си връзки, Монтагю навлиза в политиката още в млада възраст.
Той става първи лорд на Адмиралтейството - пост, който днес би отговарял на министър на военноморските сили - и има ключова роля в управлението на Британския флот по време на Седемгодишната война (1756-1763).
Монтагю е известен като енергичен администратор и реформатор, който работи за модернизацията на флота, подобряването на дисциплината и снабдяването. Въпреки това, политическите му противници често го обвиняват в корупция и некомпетентност, а общественото мнение за него остава противоречиво.
Той е близък до крал Джордж III и играе важна роля в британската политика в едно време, белязано от колониални конфликти, възхода на Съединените щати и разширяването на Британската империя.
Освен държавник, Монтагю е и меценат на науката и изследванията. Той подкрепя Джеймс Кук - великия мореплавател и откривател, чиито експедиции в Тихия океан разширяват знанията за света. В знак на признателност към графа, Кук кръщава няколко острова в Полинезия на негово име - така се появява Групата острови Сандвич, днес известна като Хавайските острови.
В личния си живот Джон Монтагю е човек на страсти и навици. Той е запален хазартен играч, известен с дългите си нощи на игралните маси в клубовете на Лондон. Именно там, според популярната история, се ражда идеята за сандвича.
Макар че за съвременниците му той остава противоречива фигура - едни го смятат за корумпиран политик, други за умен реформатор и човек на действието - историята му отрежда особено място. Той не оставя след себе си литературни или философски трудове, но неговото име остава завинаги в кулинария свят.
Иронично или не, неговата проста, но гениална идея, родена от практичност, се оказва най-трайното наследство на един човек, който живее между политиката, морето и удоволствието от живота.
Важно е да се отбележи, че историята за създаването на сандвича има няколко различни варианта, и днес мнозина историци смятат, че тя е по-скоро легенда, отколкото факт.
В различните разкази се появяват противоречия, които хвърлят съмнение върху традиционната версия с картите.
Според един вариант, графът просто поисква нещо, което може да се яде с ръце, без да се налага да прекъсва заниманието си. В този случай заслугата за съчетанието между хляб и месо принадлежи не на самия Монтагю, а на неговия готвач или прислужник, който измисля удобната комбинация.
Според биографа на графа, историка Никълъс А. М. Роджър, графът изобщо не се намира на игралната маса, а работи усърдно на бюрото си, когато иска лека храна, която да не го разсейва от делата му.
Така или иначе, каквато и да е точната историята за появата на сандвича, новото ястие бързо печели популярност в Лондон, а името на Сандвич завинаги се свързва с него.
Популярността на сандвича в Англия нараства рязко през 19-и век, когато индустриалната революция и възходът на работническата класа създават нужда от бързи, преносими и евтини ястия. В един свят, в който хората имат все по-малко време за дълги обеди, сандвичът се превръща в идеалното решение - прост, удобен и достъпен.
Само в Лондон около 1850 година по улиците вече има най-малко седемдесет продавачи на сандвичи с шунка. През същото десетилетие и в Западна Нидерландия се появяват първите сандвич-барове, където се сервират сандвичи с черен дроб и осолено говеждо - ранна форма на бързо хранене, която предвещава модерните кафенета и закусвални.
В Съединените щати сандвичът първоначално се възприема като изискано вечерно ястие, подходящо за домашни трапези.
През края на 19-и и началото на 20-и век сандвичът започва да заема централно място в американската кухня. В общество, което живее все по-забързано, той се превръща в символ на модерността и практичността. Работниците в градовете, студентите и чиновниците откриват, че две парчета хляб с плънка помежду им могат да заменят цял обяд - вкусно, евтино и лесно за пренасяне ястие.
С индустриализацията и развитието на хранителната индустрия сандвичът приема десетки нови форми. В началото той е прост - хляб с месо, сирене или яйце, но скоро се появяват по-богати и сложни варианти.
В Ню Йорк и Бостън се налага клуб сандвичът - многопластов вариант с пиле, бекон, домати и маруля, поднесен с пържени картофи. В същия период в Америка се появяват и хамбургерът и хотдогът, които, макар и различни, произлизат от същата идея: топла плънка, поставена между две хлебни половини.
До средата на 20-и век сандвичът вече е неразделна част от американската култура. Той се сервира в училища, фабрики и офиси, продава се по улиците и на гари, и става основа на концепцията за fast food - "бързата храна". Всеки регион създава свои местни разновидности: в Ню Орлиънс се появява po" boy сандвичът с пържена риба и сос. Във Филаделфия - легендарният cheesesteak с говеждо и разтопен кашкавал; а в Чикаго - сандвичът с италианско говеждо и пикантни чушки.
След Втората световна война сандвичът прескача океана отново и започва да се утвърждава като глобален символ на съвременния начин на хранене. Във Великобритания той се завръща в нова форма - пакетиран, нарязан и готов за консумация, идеален за офисите и пикниците на модерния човек.
Във Франция се появява le sandwich jambon-beurre - класическа багета с масло и шунка, а в Италия панини става задължителна част от уличната култура.
Днес сандвичът няма граници. Той се среща във всяка култура и във всяка кухня, от азиатските banh mi във Виетнам до близкоизточните дюнер и шаверма.
Той се променя според вкуса, региона и времето, но запазва една проста, гениална идея - две парчета хляб, които събират в себе си света на вкусовете.
В България най-популярният сандвич е "принцесата".
Най-популярните видове са два. Първият е принцесата с кашкавал, сирене и яйце - класическа закуска, която се продава в училищните лавки, кварталните закусвални и дори в домашните кухни. Тя е бърза за приготвяне, питателна и топла - истински символ на сутрешното българско хранене.
Вторият, не по-малко популярен вариант е принцесата с кайма, която в югоизточните части на страната често се нарича "странджанка". Тази версия се отличава с това, че плънката е от мляно месо - обикновено смес от свинско и телешко, овкусено с подправки.
Името "странджанка" се утвърждава в региона около Странджа и Тракия и с времето се разпространява в цялата страна като вкусна и достъпна алтернатива на по-сложните ястия.
Сандвичът е доказателство, че понякога най-простите идеи са най-гениални. Една филия хляб, малко въображение и човешкото желание за удобство се съчетават в храна, която обединява култури и вкусове по целия свят.
