Около 360 година пр.Хр. Платон пише в диалога "Тимей" за островна държава отвъд Херкулесовите стълбове при днешния Гибралтарски проток, която след страшни земетресения и наводнения изчезва в морските дълбини "за един ден и една нощ на нещастие".
Тринайсет години по-рано подобна съдба сполетява Хелике, водещия град в съюза на дванайсетте ахейски града в Северен Пелопонес, а един от учениците на философа, Хераклид Понтийски, описва гибелта ѝ от гледна точка на съвременник.
Дали идеята за Атлантида е родена от тази нощ, е въпрос без сигурен отговор, а от него зависи дали мечтата на окултисти и археолози е чиста измислица, смътен спомен от бронзовата епоха или отглас от бедствие по времето на самия Платон.
Руините на Хелике, видими векове наред под водата, постепенно изчезват под пясък и кал и според екипа на проекта "Хелике" излизат на светло едва през 2001 година.
Градът се намира в равнината на южния бряг на Коринтския залив, близо до днешния Егио, на около два километра от морето.
Преселници от него основават Сибарис в Южна Италия и Приене в Мала Азия.
Според Диодор Сицилийски, който пише три века след бедствието, земетресението настъпва през нощта, повечето жители загиват под рухналите къщи, а оцелелите от труса излизат от развалините, но морето се надига и вълната помита и тях, и града.
Хераклид, чиито думи са запазени от географа Страбон, твърди, че морето покрива и града, и цялата ивица до брега, а две хиляди мъже, пратени от ахейците, не успяват да извадят телата.
Десет спартански кораба, хвърлили котва наблизо, потъват заедно с Хелике, добавя Елиан.
Гърците не търсят дълго виновника за бедствието. В Хелике се издига светилището на Посейдон Хеликонски, споменато още в "Илиада".
Йонийците от Мала Азия, чиито предци са прогонени от Ахея, заради войните вече не могат да се събират за общия си празник в чест на бога край нос Микале.
По поръка на оракула те искат копия на старите олтари, за да пренесат култа край Ефес, пише Диодор.
Ахейският съвет се съгласява, но гражданите на Хелике отказват с довода, че храмът е само техен, а Павзаний посочва и друго двяние: местните извличат насила поклонници, потърсили убежище в храма, и ги убиват.
Посейдон, повелителят на морето и на земетресенията, отмъщава незабавно: водата залива свещената му горичка толкова дълбоко, че над нея остават само върховете на дърветата.
Диодор обаче не премълчава, че естествоизпитателите търсят причината не в гнева на бога, а в природата.
Авторите от следващите векове добавят към историята и поличби, уж предвестили гибелта на града.
Елиан, който пише близо шест века след катаклизма, твърди, че пет дни преди него мишките, невестулките, змиите и стоножките напускат града накуп по пътя за Керинея, а хората гледат учудено, без да разберат защо.
Руините не изчезват веднага. Около век и половина след бедствието на мястото идва Ератостен, ученият, изчислил обиколката на Земята, и лодкарите го уверяват, че в пролива има изправен бронзов Посейдон с хипокамп, митичния морски кон, в ръката и че статуята е опасна за рибарските мрежи.
Два века след Ератостен Овидий пише в "Метаморфози", че моряците още сочат "полегналите градове с потънали стени", а през II век сл.Хр. Павзаний вижда зидовете под водата, макар солта вече да ги е разяла.
После реките натрупват наноси, брегът се разраства и мястото изчезва под крайбрежната равнина.
През ХХ век археолози и водолази издирват Хелике по морското дъно.
Гръцкият археолог Спиридон Маринатос, разкопал Акротири на Санторини, твърди, че само обявяването на трета световна война би засенчило намирането ѝ.
Жак-Ив Кусто претърсва залива през 1967 и 1976 година и не открива нищо.
Инженерът Харолд Еджъртън от Масачузетския технологичен институт, един от пионерите на подводния сонар, проучва дъното, но без резултат.
През 1988 година археоложката Дора Кацонопулу и американският астрофизик Стивън Сотър започват проекта "Хелике" с друга хипотеза: думата "порос", с която Ератостен описва мястото на статуята, може да означава не пролив, а вътрешна лагуна.
Ако са прави, градът лежи под сушата.
Сондажите след 1991 година вадят керамика от всички векове между византийските времена и третото хилядолетие пр.Хр., а класическият пласт се оказва на три до пет метра под крайбрежната равнина, на места и по-дълбоко.
През 1994 година в делтата излиза голяма римска сграда, срутена от земетресение през V век сл.Хр., а след 2000 година се показва селище от ранната бронзова епоха с големи правоъгълни постройки.
За да стигнат до къща отпреди повече от четири хиляди години, археолозите копаят под нивото на подпочвените води.
През 2001 година край село Ризомилос екипът стига до слой от IV век пр.Хр., погребан в утайките на древна лагуна, със следи от разрушение при земетресение.
Сотър сравнява Хелике с "корабокрушение с размерите на град".
Ахейското крайбрежие лежи върху активен разлом и през хилядолетията неведнъж потъва и се надига, а една от хипотезите за онази нощ е мащабно втечняване на почвата: при силен трус напоената с вода земя под сградите се превръща в рядка кал и градът се свлича под морското равнище.
Платон е на около петдесет и пет години, когато Хелике изчезва, а ученикът му Хераклид тогава е още юноша.
Атлантида е представена от философа като остров, по-голям от Либия и Азия, взети заедно, и морска сила, която напада Атина и е разбита, преди морето да я погълне.
Според него египетски жреци разкриват всичко това на законодателя Солон девет хиляди години след събитията.
Платоновият остров е даден на Посейдон, в храма му има златна статуя на бога, изправен в колесница с шест крилати коня, а когато жителите загубват божествената си природа, Зевс решава да ги накаже.
Недовършеният диалог "Критий" спира на мига, в който Зевс свиква боговете.
И в Хелике всичко се върти около Посейдон: бронзовият му двойник под водата, оскърбеното светилище и възмездието, което помита града за една нощ.
Историкът Адалберто Джованини предполага през 1985 година, че потъването на ахейския град е вдъхновило Платон за финала на Атлантида.
Според други в основата на мита стои изригването на Санторини в средата на второто хилядолетие пр.Хр., а повечето класически филолози смятат острова за измислица, с която философът илюстрира възгледите си за държавата, като допускат, че е използвал свободно и събития от своето време.
Тукидид описва морска вълна, заляла брега на Евбея още през 426 година пр.Хр., половин век преди нощта в Ахея, и посочва, че причината ѝ трябва да се търси в земния трус и че без него подобно нещо не би могло да се случи.
Гърците все пак запомнят гнева на Посейдон, а Платон, ако наистина е мислил за Хелике, превръща една обяснима катастрофа в притча за наказана гордост и векове наред мечтатели и авантюристи търсят нейния остров из океаните, докато възможният ѝ образец лежи в калта на ахейския бряг.
