Битката за Крит, позната и с кодовото име операция "Меркурий", е най-голямата германска въздушно-десантна операция.
Хиляди войници заедно с германските военновъздушни сили Луфтвафе и германския флот, се опитват да превземат гръцкия остров Крит в мащабна битка с комбинирани оръжия.
Техническите специфики за започването на подобна операция не са лесни за организиране. Освен това германците се сблъскват с някои сериозни проблеми, включително неочаквано силна отбранителна сила, която проявява местното население. Всичко това довежда до една много трудно завоювана победа за Германия.
Когато италианците нападат Гърция през октомври 1940 г., британците са изпратени да гарнизонират най-големия гръцки остров, Крит.
Ситуацията е от полза за британците, тъй като стратегическото местоположение и многобройните пристанища около острова са им дават поле за изява, от която да заплашват германските сили в източното Средиземноморие.
Въпреки че италианската кампания се проваля, германците нахлуват в Гърция през април 1941 г. и успяват да прогонят съюзниците. Голяма част от съюзническата армия се оттегля в Крит, но са принудени да оставят голяма част от тежкото си оборудване.
Германското върховно командване е готово да остави Крит на съюзниците за момента, тъй като той не представлява достатъчно голяма опасност за югоизточния фланг на територията на Оста.
Командването е твърде заето и с планирането на нахлуването в Съветския съюз, което е основен приоритет.
Хитлер обаче е обезпокоен за опасността, която Крит представлява за доставките на гориво в Румъния, а Луфтвафе иска да си възвърне престижа след катастрофалната загуба в битката за Британия.
И така е решено Крит да бъде нападнат и е замислена операция "Меркурий".
Бомбардировка, проведена от Луфтвафе, е успешна, принуждавайки Кралските военновъздушни сили на Великобритания да напуснат острова. И по този начин си проправят пътя за инвазия, водена от германските въздушнодесантните войски Fallschirmjäger.
До 19 май, един ден преди началото на битката, съюзническият гарнизон наброява около 15 700 британци, 7750 новозеландци, 6500 австралийци и 10 200 гърци - общо малко над 40 000 войници.
Германците са под командването на генерал Курт Щудент, пионер в използването на въздушнодесантни сили, докато съюзниците са командвани от новозеландския генерал-лейтенант Бърнард Сирил Фрайбърг.
За британското командване атаката срещу Крит не е изненада. Разузнаването е събрало достатъчно данни, за да потвърди, че германците се готвят да превземат острова, и е очевидно, че парашутистите ще бъдат използвани масово в атака.
Германците подценяват размера на британските сили и се надяват, че ще бъдат посрещнати като освободители от силно антимонархисткото настроено критско население. И в двата случая грешат.
На 20 май 1941 г. започва атаката. Изскачайки от десетки транспортни самолети Junkers Ju-52, Fallschirmjäger се спускат върху летището в Малеме и град Ханя.
Изненадващо за германците началото на операцията започва доста зле.
Три новозеландски батальона защитават летището, а Ханя е гарнизониран от гръцки сили. Германците претърпяват тежки загуби, но са достатъчно добре подготвени, за да запазят самообладание и продължават битките през целия ден.
Критските цивилни граждани са нетърпеливи да се включат в битката и мнозина грабват каквото можеха като оръжие, включително бастуни и кухненски ножове.
Докато немските Fallschirmjäger се спускат, много германци загубват живота си от местните жители, които чакат в засада.
Втората атака, проведена по-късно през деня, е насочена към Ретимно и Ираклион и среща подобна съпротива.
Районът е защитаван от британски, австралийски и гръцки войски, които оказват ожесточена съпротива. Германците успяват да пробият съюзническата отбрана и да превземат гръцките казарми и пристанището, но гърците контраатакуват и си възвръщат и двата района.
На следващия ден, 21 май, Ираклион е силно бомбардиран, но съюзниците отказват да се предадат.
В същия ден новозеландците евакуират някои от позициите си, оставяйки летище Малеме западно от Ханя незащитено. Това е резултат от комуникационни проблеми, дължащи се на успеха на германците в прерязването на комуникационните линии.
Липсата на координация и комуникация влошава защитата на Крит и германците бързо се възползват от това и веднага превземат летището. Това е повратният момент, който те толкова чакат.
Германците вече могат да укрепят позициите си на острова, но все още се нуждаят от създаване на плацдарм, за да могат да разтоварват превозни средства.
По-късно същия ден и в ранните часове на следващата сутрин Съюзниците предприемат контраатака, за да си върнат летището, но безуспешно.
Те обаче успяват да предотвратят германските подкрепленията към Малеме по море същата нощ.
Германска флотилия от транспортни лодки, защитени от италианския торпедоносец "Лупо", се опитва да дебаркира, но е прехванат от много по-голяма съюзническа военноморска сила.
От около 20 транспортни лодки на германските сили само две стигат до брега, а войниците, които дебаркират, веднага са атакувани от съюзническите сили.
На следващата вечер, Оста направи нов опит да дебаркира инвазивни сили на Крит.
Те са блокирани от мощни военноморски сили на Съюзниците и принудени да се върнат под прикритието на димна завеса.
Под постоянни атаки от пикиращи бомбардировачи, Съюзниците обаче не успяват да продължат атаката и губят два крайцера и един разрушител.
Германците също не остават без загуби. Десет самолета са свалени, а 16 са повредени, някои от които се приземяват аварийно при завръщането си в базата.
На 28 май германците успяват да свалят на брега специална група войници, включваща мотоциклетен батальон, противотанкова дивизия, разузнавателен батальон, моторизиран артилерийски взвод, инженерни части и два танка.
По-късно същия ден италианците дебаркират 3000 войници, подкрепени от 13 леки танка. Транспортирането на войските до брега на Крит не е срещнато никакво противодействие, тъй като Кралският флот вече е зает с евакуацията на войските.
Подсилени с нови войски, силите на Оста непрекъснато притискат съюзниците на юг.
Отстъпващите войски са под постоянна заплаха. А по време на боевете се случват много храбри действия.
В един случай четирима мъже задържат настъпващите германци, жертвайки се и печелейки достатъчно време, за да може останалата част от невъоръжената им колона да се оттегли на сигурно място.
От 28 май до 1 юни около 18 600 британски войници са били евакуирани, докато над 12 000 все още са останали на острова, заедно с хиляди гръцки войници, когато германците поемат пълен контрол на 1 юни. Останалите са принудени да се предадат, тъй като позициите им са обкръжени.
Германската победа на бойното поле обаче не слага край на ужаса.
Петстотин британски и войници от Британската общност са в неизвестност и бягат в хълмовете, където се присъединяват към гръцки партизански части.
Съпротивата срещу германската окупация започва веднага след капитулацията на Съюзниците.
Германците отговарят на съпротивата както обикновено - с жестокост. Те мъчително избиват критски жители, много от които са абсолютно невинни.
След края на инвазията генерал-лейтенант Фридрих-Вилхелм Мюлер е назначен за командващ на окупационните сили на Оста.
Партизанските действия и репресии продължават, а хиляди местни жители са екзекутирани. Мюлер става известен като "Касапинът на Крит" и е преследван след войната.
Гръцките съдилища го признават за виновен във военни престъпления и го осъждат на смърт.
Нахлуването е успешно, но скъпоструващо в относителен мащаб. Загубите са приблизително равни и от двете страни, като германците и Съюзниците имат около 4000 загинали.
Ако обаче сравним тези жертви по отношение на милионите войници, които губят живота си, с нахлуването в Съветския съюз, няколко месеца по-късно, тези са доста по-малко, но не незначителни.
Битката при Крит е особено ожесточена. И двете страни се сражават яростно.
Новозеландците стават особено известни със своята свирепост в битката. Загубите на съюзническия флот са особено големи. Деветнадесет кораба на Кралския флот са потопени.
За германците уроците са сурови. Много войници са избити, преди дори да стигнат до земята.
Елементът на изненада, на който се надявали, не бил налице и в резултат на това Хитлер заповядва да не се използват повече парашутни операции до края на войната.
Fallschirmjäger прекарват остатъка от войната в бой като редовна пехота. Загубите на самолети също са големи. Луфтвафе губят 284 самолета по време на битката.
За гърците битката за Крит служи като напомняне за ожесточените борби, които местните жители издържат през вековете, а в по-голям мащаб тя илюстрира гръцката смелост и решителност, съществувала от хиляди години.
