Наполеоновите войни от края на XVIII и началото на XIX век оставят траен отпечатък върху историята на Европа.
С блестящи стратегии Наполеон Бонапарт постига забележителни победи, които се изучават от военните и до днес.
Френската армия прегазва всичко по пътя си. Битката при Бородино през 1812 г. обаче се превръща в повратна точка в руската кампания на Наполеон.
На 26 юни 1807 година в Тилзит е сключен мирен договор между Наполеон Бонапарт и руския император Александър I.
С този договор Руската империя се присъединява към континенталната блокада, целяща да изолира Великобритания. Само няколко години по-късно френският император нахлува в Русия, за да я застави да спазва континентална блокада.
На 24.09.1812 г. френската армия преминава река Неман и влиза във Варшавското херцогство, част от руската империя. Целта на Наполеон не е да завладее Русия, а да я накара отново да се присъедини към континенталаната блокада.
Френските сили напредват бързо. Те искат да въвлекат опонентите си в битка, но руснаците бягат от голямо сражение.
До края на юли 1812 г. Наполеон превзема Вилнюс и Минск. С напредването на Великата армия навътре в руска територия редиците ѝ оредяват от глад, дезертьорство и болести.
Месец след началото на кампанията Наполеон вече губи близо 100 000 души.
В началото на септември Наполеон получава така жадуваното голямо сражение. Френските и руските сили се изправят в битката при Бородино, недалеч от Москва, днешната руска столица.
Начупеният и пресечен терен е благоприятен за руските защитници, тъй като всяка сила, атакуваща от запад, би имала практически невъзможно да маневрира, без да нарушава формацията.
Руснаците добавят към естествените защитни съоръжения и земни укрепления. В центъра на руската линия е построен "Голям редут", защитен от 20 оръдия.
Освен това, на хълмовете вляво от руската линия са построени три стреловидни укрепления, наречени флеши. Те са наречени "Багратионови флеши" на името на руския генерал.
Руснаците също така изграждат редут с петоъгълна форма в Шевардино, в най-лявата част на руската линия.
На 5 септември френските сили нападат тази руска позиция. Княз Андрей Горчаков и 27-ма руска дивизия упорито защитават редута в продължение на часове, но в крайна сметка са принудени да се оттеглят, след като французите започнали да обграждат укреплението. Французите дават 4000 жертви при атаката, а руснаците около 6000.
Следващият ден, 6 септември, премина в зловеща тишина, докато двете армии се готвеха за битка. За да повдигне духа на своите войници, Михаил Кутузов нарежда известната икона на Смоленската Божия майка да бъде пренесена по руската линия.
Иконата, спасена от пожарите в Смоленск, напомня на руските войски за съдбата, която ще сполети Москва и тяхната православна религия, ако французите надделеят.
Крайният десен фланг на руската линия е закотвен при сливането на реките Колоча и Москва. Руската позиция се простира по дължината на Колоча и завършва около Утица в най-лявата част. Руският център и ляво са запълнени с гъсти гори.
Първа армия на Баркли де Толи е разположена отдясно, докато Втора армия на Пьотр Багратион е отляво. Самото село Бородино служи като кръстовище, където двете армии се срещат. VII корпус на Николай Раевски защитава Големия редут в центъра на бойното поле, докато VIII корпус на Михаил Бороздин окупира укрепленията на Багратион.
Самият Кутузов командва от щаба си в Горки, зад руските линии. Руснаците разполагат с около 120 000 души и 640 оръдия.
Фактът, че е толкова далеч от Франция, кара Наполеон да се колебае да планира каквито и да било рискови маневри, което го накара да отхвърли предложението на маршал Луи-Никола Даву да бъдат изпратени 40 000 души в нощна атака срещу уязвимия ляв фланг на руснаците.
Вместо това Наполеон нарежда фронтална атака по цялата руска линия. Великата армия разполага с приблизително 103 000 пехотинци, 28 000 кавалеристи и 587 оръдия.
В 6 часа сутринта на 7 септември 1812 г. битката при Бородино започва.
Тишината е нарушена от рева на 100 френски оръдия, насочени срещу руския център. Половин час по-късно доведеният син на Наполеон, принц Йожен дьо Боарне, повежда IV френски корпус в атака срещу село Бородино.
Скрита от гъстите ранни сутрешни мъгли, атаката на Йожен изненадва руския гвардейски егерски полк. Руснаците са прогонени от Бородино с тежки загуби.
Принц Йожен настъпва към височините Горки, където е нападнат от руските резерви. След като понася тежки загуби, Йожен е принуден да се върне в Бородино, където установява отбранителни позиции.
Междувременно маршал Даву предприема атака срещу укрепленията на Багратион, вляво в центъра на бойното поле. Даву ангажира три от най-добрите си дивизии (22 000 души), които попадат под концентриран огън от руските оръдия.
Въпреки тежките загуби, дивизиите на Даву продължават настъплението си и в крайна сметка стигат до земните стени на укрепленията. В последвалите свирепи ръкопашни боеве руските войски на Бороздин отказват да отстъпят. Един руски гренадерски полк е унищожен по време на боевете, а самият Бороздин е убит.
Многобройни френски атаки са отблъснати, а няколко френски генерали загиват. Самият Даву е ранен, както и неговият заместник, генерал Жан Рап.
Към 7:30 часа войските на Даву поемат контрол над всичките три укрепления, но скоро след това са прогонени от Багратион, който повежда енергична контраатака.
Френският маршал Мишел Ней подновява френската атака, принуждавайки Багратион да се обърне към Баркли де Толи за помощ.
Багратион успява да привлече подкрепления, което отслабва руското ляво крило при Утица, командвано от Николай Тучков.
В резултат на това Тучков се оказва под затруднение, когато е атакуван от 10 000 полски войски на княз Йозеф Понятовски.
Понятовски успешно обхожда руснаците и принуждава Тучков да напусне село Утица; Понятовски обаче е изтласкан от селото от ожесточена руска контраатака, по време на която Тучков бива убит. Боевете около Утица продължили през целия ден, като поляците на Понятовски са подсилени от вестфалските войски на генерал Жан-Андош Жюно.
В продължение на два часа след превземането на Бородино, принц Йожен отприщва артилерийски огън по руските защитници на Големия редут. В 8:30 Йожен щурмува редута, прогонвайки руските войски на Раевски.
Контролът на Йожен над Големия редут обаче е краткотраен, тъй като скоро е принуден да се оттегли от руска контраатака. В този момент Александър Кутайсов, командир на руската артилерия, е убит, което прави руските оръдия почти безполезни до края на битката.
Около 10:00 ч. сутринта принц Багратион е смъртоносно ранен, кракът му е смазан от шрапнели. Новината за състоянието му обезсърчава руските войски.
Френската кавалерия под командването на Йоаким Мюрат, крал на Неапол, предприема няколко атаки, но руските войски удържат напора им. Мюрат осъзнава, че руснаците могат да бъдат разбити само от Императорската гвардия на Наполеон, която е единствената френска част, която все още не е ангажирана в битката.
Мюрат умолява Наполеон да изпрати гвардията, но получава отказ.
Неуспехът на Наполеон да ангажира Гвардията дава на Кутузов пространство да стегне линията си. Около обяд руснаците постигнат малък успех, когато 8000 кавалеристи под командването на генерал Фьодор Уваров атакуват тила на Йожен, печелейки повече време на руснаците да организират отбраната си на Големия редут.
В 14:00 часа 400 френски оръдия откриват огън по редута, последвани от атака от три дивизии от войските на Йожен. Докато пехотата на Йожен предприема фронтална атака, генерал Огюст дьо Коленкур повежда кавалерията си, за да удари през руския тил.
Тази маневра предизвиква паника в руските линии и позволява на пехотата на Йожен да премине през стените на редута. Йожен превзема укреплението.
Баркли успява да изгради отбранителна линия на изток от редута.
В този момент Наполеон отново е призован да изпрати гвардията си, за да измете руснаците от бойното поле, но императорът отново отказва.
Въпреки че Наполеон контролира бойното поле, той не успява да унищожи руската армия, която се оттегля. След дванадесет часа ожесточени боеве битката при Бородино приключила.
Сражението е едно от най-кървавите по време на Наполеоновите войни. Французите дават около 32 000 жертви. Ранените и загиналите от руска страна са близо 45 000.
След пировата победа Наполеон се насочва в Москва. Той влиза в града на 15 септември, който обаче е изоставен. Френският император така и не постига целта си да накара Русия да се върне към континенталната блокада.
На 18.09.2025 г. французите напускат Москва. Докато армията на Наполеон се оттегляла от Русия, тя става жертва на суровата руска зима и е тормозена от преследващата я войска на Кутузов.
Докато прекосява отново река Неман в началото на декември. Великата армия е загубила половин милион души - катастрофа, от която никога няма да се възстанови напълно.
