Окупацията на Полша през 1939 г.: Между чука и наковалнята
Всеки знае, че Втората световна война започва с нападението на Третия райх над Полша. Тази представа за нещата обаче не е съвсем пълна. Полша тогава не е нападната само от един враг. За беда, през септември 1939 г. от едната й страна има наковалня, а от другата чук, при това, придружен със сърп.
Въпреки сходствата в двата авторитарни режима на нацистите и болшевиките, съществуват диаметрални противоречия между техните идеологии, които в ход а на войната предстои да бъдат изострени до крайност. Преди това обаче е сключен пактът Молотов – Рибентроп и с последвалите тайни преговори за разгром и подялба на Полша, над страната надвисват страховитите сенки на свастиката и петолъчката. Некоректно е обаче вината да се хвърля само върху Германия, защото тя е обща. На практика Третият райх и Съветския съюз провеждат съвместна операция и вината е еднаква и на двете страни.
През периода на социализма, че дори и в съвременните, предимно руски книги и филми (защото немците избягват въобще да коментират този епизод от историята) нещата се представят доста едностранчиво. За ролята и действията на виновната и подсъдима Германия се говори надълго и нашироко, а за ролята на СССР или се споменава с половин уста, или изцяло се мълчи. В старите карти из книгите с ярко червени корици, настъплението на германската армия в Западната половина на Полша е подробно обозначено със стрелки и дати, докато в Източната нищо не е обозначено, а тя е представена вече като част от СССР. Всъщност е точно обратното – първи германците започват своята офанзива на 1 септември, като авангардът им до 14 септември вече е достигнал до границата определена с тайната клауза на пакта Молотов – Рибентроп. А съветската инвазия на изток започва чак на 17 септември, като и там, и в източната половина бойните действия приключват на 6 октомври, когато полската съпротива и в двете части е вече напълно сломена.
Поляците взимат решение твърдо да се съпротивляват срещу Третия райх, въпреки численото и технологичното му превъзходство, тъй като Англия и Франция ги уверяват, че при война веднага ще се включат на тяхна страна. Реално обаче Полша е подхлъзната от тях да бъде напълно неотстъпчива и несговорчива към всякакви предложения и преговори с германците, което води до ескалация и избухване на конфликта, след което е неочаквано изоставена от мнимите си съюзници. Великобритания и Франция все пак обявяват война на Германия, но реално не предприемат абсолютно нищо, за да помогнат на Полша, освен че приемат на своя територия емигриралото й правителство в изгнание и започват обучение на полски и чешки пилоти, които впоследствие да се бият на британски самолети срещу Луфтвафе. Резултатът от това е печално известен – Вермахтът прегазва Полша с блицкриг* за седмици.
В хода на тези събития от изток в Полша нахлува и Червената армия, като поляците първоначално си мислят, че славянските им братя пристигат за да им помагат в борбата срещу нацистите. Това заблуждение идва от обстоятелството, че няколко месеца по-рано СССР води официални преговори с Великобритания, Франция, Полша и Румъния против милитаризацията на Германия, както и от това, че при влизането си на полска територия, те не обявяват официално война. Няколко източни полски градове като Дубно, Луцк и Влоджимерж Волински просто пускат мирно руснаците без каквато и да било съпротива.
Немски войници премахват граничната бариера на полската граница
В това време в Източната половина от Полша администрацията все още функционира, както и международните връзки. Първите френски доставки обаче пристигат, чак когато немците са окупирали цялата западна част, а руснаците вече са нахлули в източната. Това са няколко кораба превозващи танкове Рено R35, 20 самолета, амуниции, експлозиви и материали за Полша, достигнали румънското пристанище Констанца и още няколко току що потеглящи от Марсилия. По това време под контрола на поляците са само Варшава, Лвов, Гродно, Тарнопол, Люблин и териториите около тях, а под командването на щаба им се намират около 700 000 войници. И ако Съветският съюз вече се е превърнал в индустриален гигант и Червената армия е силно механизирана, то в полската армия нивото е доста по-изостанало, при всичките си 26 пехотни дивизии те имат само 2 моторизирани бригади.
Въпреки че полската армия е пометена от Вермахта и изтощена от седмици тежки боеве срещу него, тя все още е боеспособна и функционираща сила, по-голяма от повечето тогавашни европейски армии и определено разполагаща с ресурс да се съпротивлява още дълго срещу немците. Всички шансове нацистите да бъдат спрени обаче рухват, когато става ясно, че болшевиките не са дошли да помагат, а също да окупират. Тогава полското войнство се вдига и срещу тях. В този момент около 250 000 полски войници се бият срещу немците в Централна Полша, други 350 000 са заели позиции да охраняват жизненоважния коридор за доставки през Румъния, 35 000 се бият на север в Полезия и около 10 000 на крайбрежието при Гдиня. От запад обаче настъпват над 1 500 000 германски войници с 2500 танка и 2300 самолета, а от изток настъпват 900 000 руснаци с 4700 танка и 3300 самолета. Към този момент полската армия разполага с едва 880 танка и 400 самолета.
Понеже войските се сражават на запад срещу немците и не очакват съветско нападение, за охрана на източната граница са оставени едва 20 000 войници, която съпротива е много лесно преодоляна от руснаците. Германският удар е нанесъл тежки поражения по инфраструктурата и комуникационните системи на поляците, което затруднява контрола и съобщенията от щаба към отделните части. За това те решават да минат в глуха отбрана по всички фронтове, очаквайки обещаната намеса на английските и френските войски във войната. Тази намеса обаче не се случва и поляците остават сами да понесат удара между чука и наковалнята.
На първия ден от съветското нахлуване, правителството на Полша се евакуира към Румъния, но отказва да капитулира и армията остава да се бие срещу нашествениците. Но още в началото на боевете срещу руснаците, немците вече разбиват Краковската и Люблинската армия при Томашов Любелски намиращ се до съвременната източна граница на Полша. Ген-щабът решава да изтегли всички войски така, че да заемат отбрана около двете страни на румънския снабдителен коридор. На север вече немските и съветските войски се срещат и доказателство за тяхното кооперирано съдействие, е че германците отстъпват превзетата на предния ден от тях Брестка крепост на съветската 29-а танкова бригада, защото така е било договорено на тайното им споразумение преди войната. На 22 септември дори се провежда съвместен военен парад в града, приет едновременно от германския генерал Хайнц Гудериан и съветския Семьон Кривошеин. В този ден пада и Лвов, след като германците вдигат обсадата му и също така го предоставят на руснаците. Вилнюс е превзет от Червената армия след двудневен бой на 19 септември, а Гродно пада на 24 септември след 4 дневни боеве.
Съветски парад в Лвов
Отчаяната съпротива на поляците обаче продължава и на 28 септември те дори успяват да постигнат тактическа победа в битката при Шацк, когото те отвоюват от руснаците след тежки кръвопролитни сражения. Крепостта Модлин пада на 29 септември, след 16 дневен щурм на германците, а Варшава вече се отбранява с последните налични сили от цивилни доброволци, милиция и отстъпили натам разбити военни части. На 1 октомври руснаците разбиват изтласканите до Витично остатъци от полската армия в последното голямо сражение от кампанията. Всички оцелели полски военни съединения вече се бият изолирани едно от друго и в пълно обкръжение. Отчаяната им съпротива продължава до 6 октомври, когато всички те неминуемо са разгромени от врага. По повод успешното приключване на кампанията, Молотов пише до Върховния съвет на СССР: „Един кратък удар на германската армия, а впоследствие и на Червената армия, беше достатъчен за да не остане нищо от това изчадие на Версайския договор”.
Немски войници премахват граничната бариера на полската граница
Въпреки че полската армия е разбита, а територията на страната -окупирана, поривът към свободата и към борбата за Родината не угасва в полските сърца. Полското съпротивително движение против окупаторите става най-мащабното в цяла Европа за времето на Втората световна война. В края на войната се вдига голямо въстание във Варшава против немската власт, което е удавено в кръв от нацистите. Но като говорим за това, както и за концентрационните лагери на немците в Полша, не бива да забравяме и за разстрела на полските офицери и аристократи в Катинската гора, както и всички останали престъпления извършени и от руснаците. За тези случки впоследствие не се говореше, защото те излизат победители от войната. Хубаво е обаче, когато се казва истината, тя да се казва цялата и докрай.
* блицкриг – нападателна оперативна военна доктрина, която се състои от предварителна бомбардировка и последваща атака с моторизирани сили, които използват елементите на бързина и изненада за предотвратяване изграждането на хомогенна вражеска отбрана.
