Много хора може би не се замислят, но микробиологията е изключително важна наука, а професията на микробиолог от съществено значение за здравето. Без тази биологична наука много болести няма да могат да бъдат установени, както при хората така и в другите живи организми.
Ако микробиологията не съществува, то светът, какъвто го познаваме днес, просто не би могъл да съществува.
Без тази наука нямаше да имаме антибиотици, ваксини и безопасна медицина - нямаше да разбираме как се причиняват болестите и как да ги предотвратяваме. Хирургията, трансплантациите и дори обикновената хигиена биха били невъзможни без познанието за микробите.
В хранителната индустрия микробиологията прави възможни продукти като хляб, сирене, кисело мляко, бира и вино, които се основават на ферментационни процеси.
В земеделието тя помага за подобряване на почвите и растежа на растенията чрез полезни бактерии, а в екологията - за пречистване на отпадни води и разграждане на замърсители.
Дори в съвременните технологии микробите имат място - чрез биотехнологиите и генното инженерство се произвеждат лекарства, ензими, биогорива и дори устойчиви материали.
Без микробиологията нямаше да можем да изследваме живота на други планети, защото именно тя ни дава инструментите да търсим микроскопични форми на живот.
Благодарение на тази наука днес знаем, че микроскопичните организми стоят в основата на живота на Земята, но само преди няколко века това знание е било напълно недостъпно.
Но кой е човекът, благодарние, на когото можем да наблюдаваме с просто око целият този невидим свят?
Първите опити да се обясни съществуването на "невидими" форми на живот се появяват още през 17-и век, когато учените започват да се питат защо някои храни ферментират или защо болестите се разпространяват без видим причинител.
По онова време господства теорията за "самозараждането" - вярването, че живите същества могат да се появяват спонтанно от нежива материя, например червеи от месо или мишки от зърно. Тази представа остава неоспорена, докато не се появява човек, който решава да погледне света по-близо - буквално.
През 17-и век нидерландският търговец и самоук изследовател Антони ван Льовенхук изработва първите практически микроскопи и за първи път вижда "малките животинчета", които днес наричаме микроби.
Неговото откритие променя начина, по който човечеството разбира живота - доказва, че има цял свят отвъд границите на човешкото око и поставя основите на микробиологията като наука.
Освен това неговата работа опровергава теорията за самозараждането, според която живите организми могат да се появяват спонтанно от нежива материя.
Антони е роден на 24 октомври 1632 година в Делфт, Нидерландия.
Като дете губи баща си, а майка му по-късно се омъжва за художник. След смъртта на втория си баща през 1648 г. момчето е изпратено в Амстердам. Там той се учи занаята на търговец.
На 20-годишна възраст се завръща в Делфт. Тогава той започва да търгува с платове и дребни стоки. През 1654 г. се жени за дъщеря на търговец, а от петте им деца оцелява само едно. След смъртта на първата му съпруга през 1666 г., Льовенхук се жени повторно през 1671 г., но и втората му жена умира през 1694 г.
През 1660 г. Льовенхук получава нова работа в Делфт, която му осигурява стабилен доход. От този момент той посвещава свободното си време на шлифоването на лещи и на изучаването на микроскопичния свят.
Макар трудът му да няма формалната организация на академична наука, неговата прецизна наблюдателност води до открития от фундаментално значение. През 1674 г. той за първи път наблюдава протозои, а няколко години по-късно - бактерии.
Тези "малки животинчета" той открива в дъждовна вода, кладенци, устата и червата на човека, като дори изчислява техните размери.
През 1677 г. Льовенхук описва за първи път сперматозоиди от насекоми, кучета и хора. Той изследва строежа на очната леща, мускулните влакна, устните части на насекоми, фината структура на растенията и открива партеногенезата при листните въшки.
През 1680 г. установява, че дрождите се състоят от миниатюрни сферични частици. Той допълва демонстрациите на италианския лекар Марчело Малпиги за капилярите, като дава първото точно описание на червените кръвни клетки, което става ключов момент в историята на клетъчната теория.
Льовенхук води кореспонденция и създава добри контакти в Британското кралско научно дружество, като от 1673 до 1723 г. изпраща своите наблюдения под формата на писма.
През 1680 г. е избран за негов член. Неговите открития се публикуват в списание Philosophical Transactions, а през 1683 г. там се появява първата илюстрация на бактерии, направена от самия него.
Изследванията на Льовенхук доказват, че житната гъгрица, смятана за "родена в житото", всъщност произлиза от яйца, снасяни от насекоми. В писмо за бълхата той описва подробно нейната структура и метаморфоза, опровергавайки схващането, че се ражда от прах или пясък.
Ученият изучава живота на мравките и пръв показва, че т.нар. "мравешки яйца" всъщност са какавиди, а истинските яйца са по-малки и дават началото на ларви.
Той доказва, че мидите и други черупчести не се появяват от пясък или тиня, а от оплодени яйца, както и че змиорките не се създават от роса, а се размножават нормално.
Тези открития му донасят огромна слава и Делфт е посещаван от личности като руският император Петър I Велики, кралят на Англия, Шотландия и Ирландия Джеймс II и кралят на Прусия Фридрих Велики.
Методите на Льовенхук остават частична загадка, тъй като той пази в тайна техниката си на осветяване и шлифоване на лещи.
През живота си изработва над 500 лещи, някои по-малки от главичка на карфица, които увеличават от 50 до 300 пъти. Той работи почти до самия край на живота си, като умира на 90-годишна възраст.
Сред най-важните му открития е описанието на сперматозоидите, което той смята за върховен момент в своята кариера. Всъщност именно той доказва, че оплождането настъпва, когато сперматозоидът проникне в яйцеклетката.
В последната година от живота си той описва подробно болестта, от която страда. Заболяването е рядко и е съпровождано от неконтролируеми спазми на диафрагмата. Умира на 30 август 1723 г. в Делфт и е погребан в Старата църква.
Антони ван Льовенхук остава в историята като един от най-важните хора, раждани някога, защото благодарение на него, е открит невидимия свят и е променен завинаги начина, по който човечеството възприема живота.
Без да има научно образование, воден единствено от любопитство и постоянство, той успява да създаде първия практически микроскоп и да отвори вратата към микробиологията - наука, без която днес не бихме могли да разберем болестите, природата и всичко, което ни заобикаля и е вътре в нас.
Неговото наследство доказва, че великите открития не винаги се раждат в лаборатории, а понякога - в ума на човек, който просто има смелостта да погледне по-близо.
Той е доказателство, че има един свят, който на пръв поглед може и да е незначителен, но всъщност в него се крият отговорите на толкова много въпроси, които постоянно се зараждат в човешкия ум.
