В началото на този месец се навърши точно четвърт век от излизането на един от най-изненадващите и объркващи албуми в модерната рок музика.
Става въпрос за албум, който в началото е посрещнат хладно и дори враждебно, но по-късно намира място в редица класации с най-значимите и качествени музикални творби на 2000-те.
Това е Kid A - албумът, с който великите Radiohead преосмислят самите себе си и цялата рок музика, за да тръгнат в съвсем различна посока и да поведат и феновете си на уникално пътуване.
Това пътуване продължава и до днес, тъй като Radiohead отново са активни и им предстои поредица от концерти из Европа през ноември и декември.
Но защо преди 25 години те шокират толкова много хора с Kid A и защо този албум е толкова специален?
Radiohead постигат гигантски успех с третия си албум OK Computer (1997), с който за пръв път оглавяват класациите в родната си Великобритания. За малко да успеят да пробият и в топ 20 в Щатите.
Но този фурор не идва лесно. Когато турнето по OK Computer приключва, групата вече има близо 700 концерта за предходните 7 години.
Големият им хит Creep от дебютния албум Pablo Honey дава мощен начален тласък, а OK Computer категорично ги превръща в суперзвезди.
Но тежестта на повишените очаквания се отразява на музикантите и най-вече на фронтмена и креативен лидер Том Йорк. Едва прехвърлил 30-те и със статут на звезда, Том се чувства блокиран, творчески и житейски.
Музикалният успех не му предоставя никакви отговори и не му дава никаква ясна посока. А все повече нови групи започват да копират алтърнатив звученето на Radiohead, докато Йорк вече не се вдъхновява от познатия тип китарни композиции, каквито до момента е правил.
Промяната идва, когато този единствен по рода си музикант се насочва към непознати за него похвати и различен тип музика. Йорк задълбава почти изцяло в електронните жанрове и започва да се учи как да използва синтезатори.
Чувства рок музиката като нещо изхабено, но липсата му на познания за електронните инструменти се оказва предимство - защото там намира нужната свежест и новаторство.
До един момент бъдещето на Radiohead даже е под въпрос, защото бандата не знае как точно да продължи след OK Computer. Петорката започва звукозаписни сесии за нов албум първо в Париж, после в Копенхаген, но не е доволна от резултатите.
Композиционните идеи на Йорк стават все по-експериментални, все по-неструктурирани и базирани на синтезаторни текстури. В тях сякаш изобщо няма място за двамата китаристи Ед О'Брайън и Джони Грийнууд.
В един момент Radiohead разполагат с цели 60 фрагменти от песни, но нищо готово и никаква обособена посока.
Нещата започват да се получават със странната пиано балада Everything in Its Right Place, в която гласът на Йорк е използван като отделен инструмент, пречупен през един новаторски аудио процесор, наречен Koass Pad.
Образуват се опияняващи, сякаш чуждоземни звуци, които отключват непозната вселена в творчеството на Radiohead.
Целият албум Kid A е базиран на подобни абстрактни идеи, които рязко отдалечават бандата от китарната рок музика и я превръщат в нещо изненадващо и трудно за определяне.
Изчезват не само стандартните мелодии, но и познатите структури с куплети и припеви, а само три от песните имат по-открояващи се китарни партии.
Могъщата и величествена How to Disappear Completely може да бъде определена като поп балада, макар и изпълнена със странности. Но тя е по-скоро изключение в този албум, който трудно може да бъде свързан с поп и рок жанровете.
Kid A се появява на бял свят в началото на октомври 2000 г. и публиката жадува да го чуе, макар да не е подготвена за подобно преживяване.
Успехи отново не липсват и това става първият албум на Radiohead, достигнал №1 в американските класации.
"Най-странният албум, продал един милион копия", паметно го определя списание "Тайм".
Мненията не са изцяло положителни и всъщност са доста разделени. Музикалните критици са безмилостни и някои считат Kid A за претенциозен и еднообразен, без запомнящите се мотиви от миналите издания на Radiohead.
Албумът е труден за възприемане и защото от него не е издаден нито един сингъл, а групата е страшно пестелива с промоцията му и почти не прави интервюта и фотосесии.
В началото Kid A даже изглежда като комерсиално самоубийство, защото Том Йорк и компания са открили печелившата формула с OK Computer, но решават тотално да я изоставят, рискувайки да отблъснат множество слушатели.
Само че днес можем да оценим Kid A от дистанцията на изминалите години и да се убедим, че той е изпреварил времето си.
Визионерски са и темите на текстовете - за технологичната свързаност за сметка на истинската човешка близост, за мястото на емоционалността в съвременния свят, за обливането с огромен обем информация и загубата на връзка с реалността.
Оттам нататък Radiohead продължава развитието си в смели и абстрактни посоки, за да затвърди репутацията си на една от най-оригиналните съвременни групи.
"Когато човек слушаше албума през 2000 г., не можеше да го осмисли - нито като рок музика, нито като продукт на Radiohead, нито даже като отделни песни", отчита журналистът Стивън Хайдън от The Wall Street Journal.
"Но като го чуя сега, усещам, че точно така се чувства човек в съвременното ежедневие. Живеем в свят, в който сме наводнени с информация".
"Днес Kid A направо звучи като класически рок, защото нашите мозъци вече са пренастроени", обобщава Хайдън.
И повечето фенове на Radiohead напълно ще се съгласят с него, дори в началото да са били сред озадачените от резкия завой в творчеството на групата.
