shareit

41-ва независима бригада от командоси помогна за разбиването на Севернокорейската логистика

| от |

На 1 октомври 1950 г. малко след падането на мрака, подводницата USS Perch ще изплува на източния бряг на Северна Корея. Запознатите знаят, че това е подводница, която има много сериозен опит от Втората Световна война и е водила сражения срещу Япония. В този момент няма торпеда, подводницата е реконструирана в транспортен военен кораб и на борда се намират 67 командоса от 41-ва независима военна бригада.

Морските пехотинци се ръководят от лейтенант-полковник Дъглас Дрисдал. Той ще е един от първите бойни кадри, които ще бъдат изпратени зад вражеската линия по време на Корейската война. Целта им е да ударят железопътните линии на Северна Корея, с които се пренасят боеприпаси и се транспортират нови войници на юг.

Командосите отиват с помощта на надуваеми моторни лодки. Те акостират на брега, докато подводницата ги чака, за да ги върне обратно в базата. Веднъж след като са на брега, командосите бързо се ориентират в обстановката и откриват важните железопътни линии. Започват да поставят бомби в тунели и на възлови точки. Планът е споделен години по-късно от командир Фред Хайхърст – да се използва нощта и маскировката, а веднъж до точката на конфликт да се постави огромно количество експлозив. Командосите пълзят цяла вечер и поставят тротил във всяка една точка.

Всички експлозии избухват по едно и също време, докато подводницата вече е на безопасно разстояние. Никой не е успял да я забележи. Операцията минава само с една жертва Питър Р. Джоунс, който е върнат на кораба и е първата документирана жертва за Великобритания в Корейската война. Той не е имал късмета да се размине с патрул и след размяна на огън е ранен фатално. Успехът на операцията доказва, че командосите могат да изпълняват най-различни мисии и ще бъдат необходими през следващите месеци на този конфликт.

File:Commandoes of the 41st Royal British Marines plant demolition charges along railroad tracks of enemy supply line... - NARA - 520790.tif

Официалното присъствие на кралската пехота започва два месеца преди атаката на жп линиите. На 16 август са потърсени услугите на командосите от Плимут в Югозападна Англия. Те са призовани от вице-адмирал Търни Джой, командващ американската флота в Далечния изток. Задачата е точен удар по всички възможни снабдителни линии на източното крайбрежие на Северна Корея.

Използването на амфибии е най-доброто решение за британските командоси и след като имат много сериозен опит, те приемат поръчката на ОН и започват действия.

Ресурсите на Великобритания не са толкова много. Голяма част от кралските пехотинци са изпратени за борба с комунистически партизани в Малая. Необходими са доброволци и започва издирването на ветерани от предишния глобален конфликт. Събират се и други неопитни доброволци, които трябва да преминат обучение в Дрисдейл. Отделени са и бойци, които все още стоят на мироопазваща мисия в Япония.

За да не се привлича внимание, голяма част от войниците летят с комерсиални линии до Япония, влизат в страната като цивилни и след това откриват пътя си до базата, откъдето получават своите задачи. Мнозина се провалят в тази задача, защото повечето командоси летят със своите кубинки, които в нито един друг сценарий не са правилното облекло за полет.

Всички групи пристигат в лагер МакГул на американската армия. Въпросният е само на няколко мили от морската база в Йокосука. 41-ва бригада на командосите ще приема заповеди от американското морско командване и британците ще трябва да носят американски униформи, оръжие и оборудване. Единственото, което запазват, са ботушите и зелените им барети. След запознаване с новото оръжие, следват няколко седмици в подготовка и опознаването на терена. Към края на септември ще открием, че командосите от 41-ва бригада са готови да влязат в битката.

Разпределени са на групи по 14 човека и са зачислени под командването на лейтенант Едгар Паундс. Той отговаря и за американският батальон от рейнджъри. През войната ще е един от основните майстори на диверсията и саботажите по западното крайбрежие на Северна Корея.

На 5 и 6 октомври са изпратени близо 125 командоса и в рамките на следващите дни ще бъдат отговорни за детонирането на около 4 тона експлозиви под мостове, жп линии, тунели и някои гари, където се оформя основната логистична точка на Северна Корея.

Успехът на операцията им показва, че те самите носят едно много специално име – железопътните разбивачи.

Напредъкът на ОН към северните части на Корея ще предостави още повече възможности на 41-ви батальон. Броят им е едва 235 души, но подготовката и демонстрираните умения доказват, че това са хора, които могат да се сражават за една цяла армия. Командосите са изпратени да подпомогнат полковник Луис Буруел, който има сериозен опит от Втората Световна война. Близо до Кото-ри, той ще сподели, че неговите части са били нападнати от бойна група от около 120 хиляди китайски войници. Те идват от запад и юг до Чосинския резервоар и блокират пътя на север.

Командосите събират доброволци от другите части и увеличават броя си до 922 души и 141 бойни машини. Започват своята атака в 9 часа и 30 минути на 29 ноември.

Само около 5 километра напред, британските командоси ще установят първи контакт с китайците. Вражеската съпротива е тежка, но 17-те зачислени танка натежават в конфликта и изтласкват китайците по-далече. Позицията е защитена и командосите тръгват отново около 2 часа следобед. Около 4 часа и 15 минути следобед ще обявят, че трябва да спрат и да се синхронизират с щаба. Притесненията са, че китайците най-вероятно са успели да превземат Хагару-ри. Командосите трябва да продължат сами, докато рейнджърите пазят защитната линия. Веднага след като танковете са презаредени, ударната бригада продължава своето настъпление.

File:41 Commando 1 November 1944..jpg

Към средата на пътя към Хагару-ри, конвоят ще бъде нападнат от засада. Китайските сили са успели да се разгърнат и сега гранатомети засипват танковете.

Машините в задните линии и извън обсега на точната китайска стрелба, започват да разпъват тежкото оръжие и да създават защитни линии. Китайската атака е задържана през цялата вечер. По-голямата част от танковете и артилерията успяват да стигнат до Хагару-ри на следващия ден.

Градът наистина е изгубен, но по-голямата част от американците и британците там са успели да се оттеглят към Кото-ри. Водещата половина от колоната продължава своето настъпление, макар и китайската армия да продължава да поставя засади. Трима пехотинци губят живота си, докато много други са ранени.

Сметката показва, че са убити около 321 човека и още 75 машини са унищожени. От смесената бригада на командосите пристигат едва 100 човека, други 60 са станали жертва. В града ще намерят топло убежище и храна, но температурите ще продължават да падат много надолу под нулата. Няма много време за почивка, защото атаките на китайците започват отново. Новото нареждане на щаба е насочено към обезопасяването на източните върхове около града.

Китайската армия търпи загуби, след като не знае, че се изправя срещу елитни бойци. За същата вечер те са изгубили около 5000 души. Въпреки тежките загуби, те не се отказват и продължават да нападат силите на ОН. В западните точки ще стигне новината, че 8-ма армия е била принудена да се оттегли, докато три други американски батальона трябва да спрат своето настъпление, след като са дали повече от 75% жертви. Ситуацията изобщо не изглежда розова.

Нареждането за силите в Хагару-ри е, че преди да тръгнат към Хунгнам, трябва да унищожат цялата си тежка техника. Капитан Смит връща съобщение, че бригадата от командосите ще се сражава и ще вземе техниката със себе си. Предложението за отстъпление е отхвърлено няколко пъти, тъй като дори генералът ще напомни, че думата „отстъпление“ не присъства в речника на пехотинците.

Следващата команда е „Настъпление на юг“. 5-та и 7-ма пехотна бригада ще напуснат Юдам-ни и ще се насочат към Хагару-ри. Пристигат на 4 декември при минусови температури. ОН успява да докара още 537 войника, използвайки хеликоптери, като по пътя изтегля цивилни и пренася телата на 25 британски пехотинеца.

Плановете на Смит са обвързани с настъпление през Хагару-ри към Кото-ри. Въпреки голямото желание на командосите да продължат, задачата им е обвързана с изтеглянето на колоната и изнасянето на ранените, което означава, че те самите трябва да останат на позицията си. Плановете за среща в Кото-ри ще бъдат стартирани на 6-ти декември.

10 хиляди американски и британски войници от редовата армия ще тръгнат с още 1000 машини. По това време нито един войник не е качен в машина, освен шофьорът. Задачата на пехотата е да следи внимателно за китайски войници, които биха могли да хвърлят гранати по тежката техника и да ги блокират. През цялото време въздушните сили подпалват гората и правят огнен коридор за отстъплението.

Близо до Хунгнам ще дойде още една беда – китайските военни са успели да унищожат секция от моста и с това да разбият бента на водна електроцентрала. Американски инженери започват да разгъват понтоните, докато командосите осигуряват прикритие от другата страна на брега. Кото-ри се достига на 8 декември, когато снежна буря се развихря и продължава да прави времето още по-свирепо.

Нареждането този път е, че командосите трябва да запазят високите точки и да се обърнат с гръб към Кото-ри, за да освободят 3-ти батальон 1-ви батальон на пехотинците и да започнат защитаването на периметъра. Батальоните успяват да се евакуират, но командосите не си тръгват, за тях има много други задачи.

На 2 април 1951 г. ще открием, че командосите правят десант с помощта на USS Fort Marion и високо-скоростни лодки. Тяхната задача е да продължат осакатяването на транспортната мрежа на Северна Корея. Командосите се забавят от гъстата мъгла и започват нападението си на 7 април. След 2 часа удари от страна на морските сили, взривовете продължават около 8 часа сутринта.

За да е сигурно, че нито един влак няма да мине по тази линия, повечето командоси поставят по 50 килограма динамит на разстояние от 5-10 метра. Релсите не могат да се подменят, когато под тях зее огромна пропаст. За бонус, командосите оставят и мини в сериозен периметър и след това се изтеглят. Няма нито една жертва в тази операция.

Следващата им цел е Йо-до. Малък остров на около 100 километра зад вражеската линия. Подсигурен е в началото на юли и се използва за база, от която се правят нови и нови саботажи. Островът се пази от пехотата на Южна Корея. Мо-до се превръща в база и на командосите, но след това се взимат и острови като Тае-до, Хуангто-до и други.

По време на атаките от 30 август, вражеската артилерия ще бъде предадена и заглушена завинаги. На 27 септември следва нападение Сонгжин – пристанищен град на Северна Корея в северозападното крайбрежие. Целта на двата отряда е да направят диверсия и засада. Един човек губи живота си, но голяма част от пътната мрежа е добре минирана.

След една година в мисии – голяма част от тях са успешни, командосите получават нареждане, че трябва да се оттеглят. Преди да напуснат, те правят едно последно нападение. Операция Лебед ще доведе до унищожаването на вражески лодки на западното крайбрежие до Хо-до Пан-до. Последният подарък за редовната армия е предоставен и в края на декември, войниците официално се връщат в Япония, а след това в Англия.

За близо 18 месеца в битка, те извършват 18 нападения с амфибии, редица успешни удари по транспортна и продоволствена система на Северна Корея. Губят 21 човека, други 28 са заловени и 10 от тях умират в ареста.

НА 2 февруари 1952 г. ще открием, че 41-ва бригада на командосите е разпусната, но след това е назначена отново за бойни действия в Източна Африка, Северна Ирландия и други специални точки. Второто разпускане е през 1981 г.  

 
 
Коментарите са изключени за 41-ва независима бригада от командоси помогна за разбиването на Севернокорейската логистика

Повече информация Виж всички