Гражданската война в САЩ е най-кървавият вътрешен конфликт в историята на страната. Победата на Севера над Юга води до редица обществени и политически промени, най-важната сред които е отмяната на робството.
Във войната изгрява и звездата на Юлисис Грант, който постига ключови победи, а от 1864 г. оглавява всички армии на Севера. Това му носи статут на герой и предопределя пътя му към президентската институция.
Грант е роден като Хайръм Юлисис Грант на 27 април 1822 г. в Пойнт Плезънт, Охайо. Израства в Джорджтаун. Баща му, Джеси Рут Грант, е кожар по професия. Младият Грант изпитва неприязън към работата в семейната кожарска работилница.
През 1839 г. Джеси Грант урежда приемането на сина си във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт. Конгресменът Томас Хеймър, който изпраща номинацията, вписва кандидата като Юлисис С. Грант - с второто му име, с което го наричат вкъщи, и с инициал, взет от моминското име на майка му Симпсън.
Грешката не е поправена и името остава с него за цял живот; самото "С." не означава нищо.
Юлисис не проявява особен интерес към военното дело, но приема с неохота, осъзнавайки, че няма друга алтернатива да продължи образованието си.
Грант завършва "Уест Пойнт" през 1843 година. В академията се отличава с ездата си и демонстрира забележителни способности по математика. След дипломирането си е назначен в 4-ти пехотен полк на САЩ, дислоциран в казармите "Джеферсън" близо до Сейнт Луис, Мисури.
Там се запознава с Джулия Богс Дент, сестрата на съквартиранта му от "Уест Пойнт". Двамата се сгодяват тайно, преди участието на Грант във войната между САЩ и Мексико (1846 - 1848 г.), и сключват брак след завръщането му.
По време на Мексиканско-американската война Грант проявява храброст в кампаниите под командването на генерал Закари Тейлър.
Впоследствие е прехвърлен в армията на генерал Уинфийлд Скот, където първоначално служи като полкови интендант и отговорник по снабдяването. Грант се отличава в сраженията при Молино дел Рей на 8 септември и при Чапултепек на 13 септември 1847 г.
През 1852 г. 4-ти пехотен полк отплава от Ню Йорк към Тихоокеанското крайбрежие. Докато служи във Форт Ванкувър, Грант се опитва да допълни армейската си заплата чрез бизнес начинания, които се оказват неуспешни.
През 1853 г. е произведен в чин капитан. Това води до преместване във Форт Хумболт, Калифорния, мрачен гарнизон с неприятен командир. На 11 април 1854 г. Грант подава оставка.
Установява се в Мисури и започва да обработва земя, подарена на съпругата му от баща й. Земеделската му инициатива обаче се проваля, както и съдружието му в сферата на недвижимите имоти в Сейнт Луис през 1859 г.
На следващата година се включва в бизнеса с изделия от кожа, собственост на баща му и управляван от братята му в Галена, Илинойс.
През 1861 г. избухва Гражданската война в САЩ. Грант помага за набирането, екипирането и обучението на войски в Галена, след което ги придружава до столицата на щата Спрингфийлд.
Губернаторът Ричард Йейтс го прави свой помощник и го назначава на служба в канцеларията на щатския генерал-адютант. През юни 1861 г. Грант е назначен за командир на 21-ви Илинойски доброволчески пехотен полк.
Още преди да влезе в бой с противника, е произведен в чин бригаден генерал. През януари 1862 г., недоволен от това, че силите му се използват единствено за отбрана и отвличащи маневри, получава разрешение да предприеме настъпателна кампания.
На 16 февруари постига една от първите големи победи за Севера във войната, след като форт Донелсън, разположен на река Къмбърланд в Тенеси, капитулира заедно с гарнизон, оценяван между 12 000 и 15 000 души.
Отговорът му на искането за преговори - че приема единствено безусловна и незабавна капитулация - му спечелва прозвището Unconditional Surrender Grant, "Безусловна капитулация" Грант, защото инициалите съвпадат с тези на името му.
Не след дълго е произведен в чин генерал-майор. Той успява да задържи армията си след неочакваната атака на Конфедерацията на 6 април при църквата "Шайло", а на следващия ден преминава в контранастъпление. Тежките загуби накърняват репутацията му.
Грант настъпва към Виксбърг, последната голяма крепост на Конфедерацията по поречието на река Мисисипи. Градът е обсаден и пада на 4 юли 1863 г. Броени дни по-късно пада и Порт Хъдсън.
През март 1864 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и поема командването на всички армии на Севера. Кампанията му във Вирджиния през пролетта на 1864 г. - Уилдърнес, Спотсилвейния, Колд Харбър - е поредица от изключително кръвопролитни сражения без чиста победа и му спечелва прозвището "касапина".
Стратегията на изтощение обаче постига целта си. На 9 април 1865 г. армията на генерал Робърт Е. Лий капитулира при Апоматокс Корт Хаус. Тази капитулация на практика бележи края на Гражданската война и потвърждава победата на Севера над Юга.
След войната Грант е доста популярна личност. През 1866 г. е назначен на новоучредения пост "генерал на армията на Съединените щати".
През 1868 г. републиканците го издигат за президент. Той се изправя срещу Хорейшо Сиймур, бивш губернатор на Ню Йорк.
Грант постига победа и става осемнадесетият президент на САЩ. Встъпва в длъжност на 4 март 1869 г. На едва четирийсет и шест години е най-младият, заемал длъжността дотогава.
На 18 март 1869 г. подписва първия си закон, който гарантира изплащането в злато или друга монета на определени държавни задължения и предвижда постепенно изкупуване на книжните пари. Нарежда се сред финансовите консерватори на своето време.
Той назначава първата Комисия за държавната администрация и първоначално подкрепя препоръките ѝ, но Конгресът не осигурява необходимата законова основа за трайното им прилагане.
През 1872 г. е преизбран за президент, побеждавайки Хорас Грийли, редактор на "Ню Йорк Трибюн".
По време на предизборната кампания вестниците разкриват, че видни републикански политици са замесени в аферата "Креди Мобилие" - съмнителна корпорация, чрез която ръководители на железопътната компания "Юниън Пасифик" насочват изгодни строителни договори към свързана с тях фирма и реализират огромни печалби.
Друг скандал избухва през 1875 г., когато министърът на финансите Бенджамин Хелм Бристоу разкрива дейността на т.нар. "Уиски кръг" - престъпна група, която с помощта на високопоставени държавни служители ощетява хазната, като избягва плащането на данъци.
В аферата се оказва замесен и Орвил Бабкок, личният секретар на президента. Грант обаче подкрепя разследването на схемата и настоява виновните да бъдат преследвани, макар че защитава Бабкок, който в крайна сметка е оправдан.
Скандалите се превръщат в най-запомнящата се черта на управлението му и засенчват добрите му решения и политики - подкрепата както на амнистията за лидерите на Конфедерацията, така и на гражданските права на бившите роби.
След като напуска президентския пост, Юлисис Грант се отправя на околосветско пътешествие със съпругата си Джулия. Тъй като славата му на човека, спасил Американския съюз, го изпреварва, навсякъде го посрещат като герой-победител.
Във Великобритания той и съпругата му са почетени от кралица Виктория в замъка Уиндзор. В Германия са посрещнати от Ото фон Бисмарк, а в Япония се ръкуват с императора.
През 1881 г. Грант купува къща в Ню Йорк и започва да проявява интерес към инвестиционната фирма "Грант енд Уорд", в която синът му Юлисис-младши е съдружник. Влага капитала си и насърчава други да последват примера му.
През 1884 г. фирмата фалира и разорява бившия президент.
През 1884 г. Грант започва да публикува спомени за военните си кампании в списание "Сенчъри магазин". Работата толкова му допада, че се заема да напише мемоарите си.
През ноември 1884 г. лекарите го диагностицират с рак на гърлото. На 27 февруари 1885 г. подписва договор с Марк Твен за издаването на мемоарите си, за да осигури семейството си, останало без средства след фалита.
Грант продължава да работи по мемоарите си до последните дни от живота си и ги завършва на 20 юли 1885 г., само три дни преди смъртта си.
Умира на 23 юли 1885 г. Погребан е в Ню Йорк - първоначално във временна гробница; постоянната в Ривърсайд Парк е открита едва през 1897 г.
