Германските депутати – отличниците на Европейския парламент

Арно Бувие от Франс прес

Мнозина са съгласни: много от ключовите постове в Европейския парламент са заети от германците, чиято страна засили благодарение на кризата влиянието си в съюза. Обратно, много от френските депутати правят грешки по липса на опит и усърдие.

В момент, когато германското влияние е вече много отчетливо в Европейския съвет – представляващ страните членки – където канцлерът Ангела Меркел и нейният министър на финансите Волфганг Шойбле налагат своята линия на строга бюджетна дисциплина, германските евродепутати също са много активни в Страсбург.

Освен клона, зает от социалдемократа Мартин Шулц, те разполагат с четири председателски места на комисии в сегашния състав на Европейския парламент. Преди всичко, много от тях са били докладчици за важни законодателни текстове, например за замърсяването от колите или патентите.

„Германците са навсякъде и са много организирани. От депутатите до съветниците, те окупират всички ключови постове“, обобщава френската еколожка Мишел Ривази.

Поради демографската тежест на Германия нейните депутати са най-многобройни в Страсбург. Следващият парламент ще включва 96 германци, при 74 французи, 73 британци и 73 италианци.

Германските евродепутати, които не упражняват други мандати, се включват в ежедневната работа на парламента. В по-общ план партиите, от които те произлизат, „имат истинска политика на човешките ресурси при подбора на своите кандидати“, отбелязва френския депутат Ален Ламасур от Съюза за народно движение, тънък познавач на тайните на институцията

„Те имат истински специалисти по важните за Германия теми: индустрия, изследователска дейност, земеделие“, и „оказват влияние по всички въпроси“, без при това да се държат като хегемони, отбелязва той. Те „защитават германските интереси, но в напълно европейски дух“ – качество, което е „неравномерно разпределено“ сред френските избраници, отбелязва Ламасур.

На 49 години, 20 от които прекарани на банките на Европейския парламент, баварският консерватор Маркус Фербер е част от тези опитни евродепутати. „Познавам всяко винтче в машината. Зная къде и как да действам, за да постигна резултат“, резюмира той.

„Втори избор“ за французите

Опит и мотивация, които, в сравнителен план, не достигат на много френски избраници, оплаква се Риваси. „Германците изкарват там по два или три мандата, докато за мнозина французи Европейският парламент е преходен момент, втори избор, трамплин, за да бъдеш някой на национално равнище. Всичко това вреди на френското влияние в Европа“, предупреждава тя.

Разбира се, Франция изпраща в Страсбург и депутати, получили признание със своята компетентност, като социалистката Перванш Берес или консерватора Жан-Пол Гозес. Френското влияние обаче страда от наличието на евродепутати, които не са особено усърдни или подават оставка по време на мандата си – за да станат било депутати в националния парламент, било министри.

Много френски депутати, макар и ефикасни, бяха отпратени от своите партии или преместени в листите на позиция, където преизбирането им не е гарантирано.

Такъв е случаят със социалистката Катрин Траутман: преизбирането й е несигурно, откакто партията предпочете пред нея синдикалиста Едуар Мартен, новак в политиката, за да оглави регионалната листа в Източна Франция. По подобен начин при десницата, сегашният евродепутат Жан-Пол Гозес, много влиятелен в Страсбург специалист по финансовите въпроси, е едва на трето място в листата. Съюзът за народно движение предпочете пред него Жером Лаврийо, близък на председателя на партията Жан-Франсоа Копе.

Както в Съюза за народно движение, така и в Социалистическата партия, „много водачи на листи не участват изобщо в европейските дела и не ги е грижа за тях“, оплаква се Лием Хоан Нгок, икономист, с когото Социалистическата партия се е разделила само след един петгодишен мандат.

След изборите, още един елемент може да намали френското влияние: ако Националният фронт получи много места – партията има едва три в сегашния състав на ЕП – това ще са депутати, които ще са де факто изключени от разработването на европейското законодателство по силата на споразумение между традиционните партии. Проблем, който не рискува да засегне Германия, където нито една екстремистка партия не заплашва партиите от широката коалиция между консерваторите и социалдемократите. /БТА/