shareit

Как да преживеем раздялата в пет (нелесни) стъпки

| от Вучето |

Как са ви зарязвали? С бележка, затисната с магнитче на хладилника? С имейл? С шамар? С ограничителна заповед? А вие как сте зарязвали? Върху надуваем дюшек в океана, заобиколен от акули? Или по холивудския начин – с прегръдка за сбогом и сълзи в очите посред някой от кейовете на Сена, докато дъждът меланхолично се излива отгоре ви?

Какъвто и да е начинът, едно е сигурно: (почти) винаги боли. И боли на място и по начин, за който личният лекар няма как да ви напише рецепта. Евентуално друг един лекар може да ви препоръча да приемате дулоксетин и венлафаксим, но ще оставим темата за химическия дисбаланс на нервотрансмитерите в мозъка за друг път. Сега ще говорим за раздялата след продължителна връзка, както и да зададем въпроса, над който не само Шер, но и други велики мислители си блъскат главата откакто свят светува: Има ли живот след любовта?

На теория, и от чисто био-химична гледна точка, да, има. През първите няколко месеца след скъсването той се състои главно в извършване на следните действия: безцелно отваряне и затваряне на хладилника (в серии от по 5-8 повторения), още по-безцелно шофиране (докато се осъзнаете и хоп – искат ви личната карта на някое КПП), Х броя откази да излезете с приятели (не можете да понасяте да сте в компанията на хора, които видимо са по-щастливи от вас, а това е вселенска несправедливост!), три-четири безсмислени секса, завършили с почти оргазми (целите оргазми бяха предназначени само за него/нея и за никой друг!). И, разбира се, ненормално голям брой пъти разглеждане на общите ви релфис*, повтаряйки си на глас мотото ви като двойка: “Two is better than one!” (Двама е по-добре от един).

Въпреки че съм крайна индивидуалистка, за да не кажа направо егоистка със социопатичен уклон, трябва да призная, че в много случаи е наистина по-добре да сте двама. Когато обирате оборота на денонощна бензиностанция, например. Или когато пазарувате на принципа “Вземете две, платете едно”. И най-вече когато сглобявате мебели от ИКЕА или пренасяте канапе! Имало е моменти, когато съм се чувствала така в последната си връзка, все едно никога не съм била сингъл преди това и все едно сме аз и моят сиамски близнак от друга майка. Но е имало и моменти, когато ми е идвала тайно да повредя спирачките на велосипеда му или да му изсипя отрова за гризачи в ухото, докато спи. След тригодишна връзка се разделихме. По братски, както се казва, без никой да сипва никому отрова в ухото. Една ведра августовска сутрин го изчаках да тръгне на работа, преструвайки се, че спя, след това светкавично си събрах партакешите от общото жилище в два куфара, един сак и три найлонови торби и се обадих на един приятел да дойде да ме вземе с юбер. Когато същата вечер си легнах в новата квартира, след като бях погълнала цяла бутилка бяло вино, със задоволство изпружих крака по целия диагонал на леглото и си помислих: “Ха, най-после свобода! Aprés moi le déluge!**”

Още на сутринта обаче липсата ме удари като парен чук по главата. Нищо, казах си аз, ще мине. Като на куче. С течение на дните и седмиците обаче, въпреки огромното ми старание да ангажирам мислите си с прозаични неща от ежедневието, а тялото си – с други тела, положението не ставаше по-добро, а напротив. Оказа се, че колкото и да натисках копчето в главата си с функция Delete Permanently (Изтрий завинаги), толкова повече мислех и анализирах случилото се. С две думи, беше ад. От дантевия тип – с всичките девет кръга, пълна програма.

Започна да става по-добре чак след година. А след още два месеца установих, че проклетото копче най-после е проработило.

Аз не съм автор на книги за самопознание и самопомощ. Затова и не знам как се правят тия неща, т.е. не знам как да ви преведа “професионално” по пътя от “Two is better than one” до “И без теб ми е добре, да го д*хаш!” Затова пък мога да дам няколко непрофесионални съвета как да се справите сами с живота след любовта – без тонове ненужна литература и, да се надяваме, без употребата на неорадреналин инхибитори. Стъпките към триумфа на личността над любовната зависимост обаче съвсем не са лесни, както подсказва заглавието. Изисква се голям самоконтрол и воля. Не, направо трябва да сте Винету, Исус на кръста си и Покахонтас, взети заедно, за да се справите с изпитанието.

И така…

Стъпка 1. Изтрийте номера на Обекта от телефона си. Permamently! За съжаление, големите умове от Силициевата долина все още не са измислили апликация, която да блокира телефона ви, когато, на пияна глава, почнете да пращате съобщения на Обекта посред нощ. Затова, за своя лична безопасност и с цел да запазите достойнството си, се налага да изтриете номера. Друг е въпросът, ако сте го запаметили в главата си. Макар че не знам кой човек в епохата на дигитализация е в състояние да запомни друг номер освен 112 и евентуално своя.

Стъпка 2. Изпирате най-после тениската на Обекта, с която сте свикнали да спите.

Стъпка 3. Кибер стокингът е абсолютно забранен! Това значи: Никога и при никакви обстоятелства да не проверявате профила на Обекта във Facebook, Instagram, Twitter, Myspace, YourSpece, Tinder, Gepime и най-вече LinkedIn. Защо LinkedIn, ще попитате? Нали там няма как да бъдете простреляни в сърцето от релфи на Обекта по бански с друг обект, също по бански. Да, обаче ако знаете къде е новото работно място на Обекта, много възможно е да ви хрумне лошата идея да заложите бомба. А това не е добра идея. Бомбаджиите винаги ги хващат (обикновено Дензъл Уошингтън и Брус Уилис).

Стъпка 4. Местите се в друг град, по възможност такъв, който се намира в друга държава. Трудоемко е, знам, и е свързано с много средства, но тази стъпка е необходима за пълното ви излекуване в дългосрочна перспектива. Няма как да делите едно урбанистично пространство с бившия, пък било то и милионен град, и да не си мислите във всеки момент “Ето, ужас, сега ще се засечем!” Всъщност ако ви одобрят като кандидат за първата колония от заселници на Марс, още по-добре!

Стъпка 5. Най-трудното идва сега. Хубаво сте се преместили на Марс, ама какво ще правите с татуировката “Обект завинаги”! Джони Деп преправи татуировката си Winona Forever на Wine Forever, a после и тази с никнейма на последната си съпруга Амбър Хърд от Slim (стройна) на Scum (боклук). Много хора пък се подлагат на скъпоструваща процедура за лазерно премахване на нежелани надписи и картинки по телата си. Има и трети вариант, който за мен лично е най-неефективен, но съм длъжна да ви го предложа: Не пипате татуировката, но си намирате нов Обект със същото име като стария. Уловката в случая е, че всеки път, щом сте в леглото с новия Обект или му се обаждате, за да му кажете да купи китайско на път за вкъщи, всъщност ще се сещате за стария Обект. А така терапията няма да върви!

Това е от мен. Стискам палци да направите тези пет стъпки и да заживеете пълноценен живот след любовта. Затова… keep walking!

* От relfie, или relationship selfie (ам.англ.) – слефи на влюбена двойка.

** “След мен и потоп!” (фр.) Фразата е приписвана на френския крал Луи XVI или любовницата му, мадам Дьо Помпадур.

 
 
Коментарите са изключени за Как да преживеем раздялата в пет (нелесни) стъпки