В началото на VIII век арабите стъпват на Пиренейския полуостров. Постигайки множество успехи на бойното поле, те установяват траен контрол на голяма част от Иберия. Нашествието им дава началото на Реконкистата - отвоюването на полуострова от арабите. Тя започва през 711 г. и приключва през 1492 г. с превземането на Гранада.
В продължение на векове испанските земи са под властта на арабите. Съпротивата на иберийците обаче дава резултат. Битката при Лас Навас де Толоса през 1212 г. се увенчава с победа за християните. Това е важна повратна точка в борбата с нашествениците. Към края на 15 век Гранада е последният бастион на арабите на полуострова. Гранадската война от 1482-1492 г., водена между Изабел Кастилска и Фернандо Арагонски от една страна, и арабите, слага край на мюсюлманското присъствие на Иберийския полуостров.
Победата за християните се дължи на два важни фактора, първият от които се казва Боабдил. Боабдил, синът на султана, е млад мъж с големи амбиции. Неговата жажда за власт довежда Гранада до състояние на гражданска война. Вторият фактор е единството между християнските държави, които са изцяло фокусирани върху изгонването на арабите.
През 1482 г. започва Гранадската война, продължила до 1492 г. През периода поредица от конфликти и големи битки непрекъснато отслабват властта на управляващата династия над последното арабско владение в Андалусия.
През 1487 г., при обсадата на Малага, мюсюлманите се борят да защитят това толкова важно морско пристанище. Разбити от вътрешния конфликт, породен от апетита за власт на Боабдил, арабите прекарват лятото в ужасна обсада. От началото на май до средата на август Малага е под огромен натиск. Защитниците на града не искат да се откажат от града. Два пъти те отказват да приемат условията на християнските сили и да се предат. В крайна сметка Малага пада. Населението на града е брутално наказано, поробено или убито. Превземането на ключовото морско пристанище е тежко поражение за арабите.
С падането на Малага вътрешните сътресения в Гранада се засилват. Боабдил поема контрола над цяла Гранада, след като владетелят на Малага Ал-Загал губи всякаква подкрепа. В очакване Ал-Загал да загуби още повече от владенията си, Боабдил не направи нищо, за да подкрепи отбранителните му усилия. Християнската армия тръгна към База, която също е под Ал-Загал. През 1489 г. База е обсадена от испанските християни. Крепостта на Ал-Загал обаче е трудна за превземане. Обсадата е продължителна, а моралът на армията спада. След близо шест месеца Ал-Загал се предава. Междувременно самопровъзгласяването на Боабдил за едноличен владетел на Гранада, докато баща му все още е на трона, дестабилизира държавата още повече. Неговите действия предизвикват гражданска война и улесняват християнското повторно завоюване на Андалусия.
В битката при Аксаркия християнските владетели Фернандо и Изабела използват предимството си и отвличат самия Боабдил. Затвореният арабски принц приема християнството и се съюзява с водачите на Реконкистата. Това обаче не намалява амбициите му. Той все още жадува за трона на Гранада.
С предателския акт на принца, пълното превземане на Гранада става въпрос на време. Боабдил извършва предателството си в замяна на земи, които да управлява. Той обаче остава недоволен от полученото. Боабдил решава да вдигне въстане, този път срещу всичко и всички. Боабдил се връща в Гранада, за да види, че владетелят е убит, правителството е нестабилно, а признаци за подобрение няма. Принцът моли за помощ други мюсюлмански страни, които обаче го отблъскват поради политически или търговски съображения.
През 1491 г. Гранада е обсадена. Обсадата продължава близо 8 месеца. През това време политически проблеми разтърсват града. В края на дългата обсада Гранада най-после вдига бялото знаме, намирайки се на ръба на глада и мизерията. На 25 ноември 1491 г., християнските монарси и Гранада подписват мирен договор. На Боабдил са дадени два месеца да стабилизира правителството и да вземе решение. В началото на януари 1492 г. Гранада капитулира, без да оказва съпротива. Съгласно Договора от Гранада се проявява толерантност към последователите на ислямската религия и им се дава набор от права и правила.
Падането на Гранада слага край на вековете арабско управление. Иберийският полуостров най-сетне е освободен от господството на мюсюлманските династии и обратно в ръцете на християнските владетели.
Не след дълго католиците започват да принуждават мюсюлманите да приемат християнството, заплашвайки онези, които откажат, с мъчителна смърт. Покръстването предизвиква бунт. Бунтът е потушен и цяла Гранада става християнска. Бунтът доведе до още едно важно събитие - укрепването на печално известната испанска инквизиция. Инквизицията има широкообхватни последици върху контролираните от Испания земи и население.
