Наскоро публикувано проучване на учени от Института "Франсис Крик" в Лондон и Университета "Джон Мурс" в Ливърпул разкрива генетична връзка между културите на древен Египет и Месопотамия, като се оказва, че тези две цивилизации са били много по-близки, от колкото досега се считаше.
Още от XIX век археолозите забелязват сходства между двете ранни цивилизации - от някои художествени мотиви до развитието на писмеността и търговските контакти. Досега обаче липсват преки генетични доказателства, които да покажат дали между тях действително е имало движение на хора.
Изследователите секвенират цели геноми от зъбите на много добре запазен скелет, намерен в запечатан погребален съд в египетска гробница, датираща отпреди 4495-4480 години.
Осемдесет процента от генома показват връзки със Северна Африка и региона около Египет. Но останалите двадесет имат връзки с района в Близкия изток между реките Тигър и Ефрат, където процъфтява месопотамската цивилизация.
Макар делът да не е голям, за учените той е особено ценен, защото показва, че контактите между двата региона вероятно не са се ограничавали само до търговия и обмен на идеи, а са включвали и придвижване на хора.
"Находката е изключително значима, защото е първото пряко доказателство за това, което досега винаги се е загатвало в предишни изследователски трудове", казва Даниел Антоан, куратор в Британския музей.
По-ранни археологически данни показват търговски връзки между Египет и Месопотамия, както и сходства в техниките за изработка на керамика и системите за писане с изображения. Докато сходствата в зъбните структури подсказваха за възможни родови връзки, новото изследване изяснява генетичните връзки.
"Река Нил вероятно е действала като древна супермагистрала, улесняваща движението не само на култури и идеи, но и на хора", казва Антоан, който не е участвал в проучването.
Скелетът е открит в египетски погребален комплекс в археологическия обект Нуайрат, в камера, издълбана в скалист склон. Останките на човека са запазени в много добро състояние, именно заради местоположението на гроба.
Анализът на скелета показва, че той е принадлежал на мъж, който вероятно е починал на около 60 години и е имал тъмна кожа, кафяви очи и коса. Предполага се, че е работил като грънчар. Изследването разкрива още, че е имал артрит, казва съавторът и биоархеолог Джоел Айриш от Университета "Джон Мурс".
Мъжът е живял непосредствено преди или близо до началото на Старото царство на Древен Египет, когато Горен и Долен Египет са обединени в една държава, което води до период на относителна политическа стабилност и културни нововъведения - включително построяването на пирамидите в Гиза.
Приблизително по същото време в Месопотамия се утвърждават шумерските градове-държави и се появява клинописната система.
Изследователите твърдят, че е необходим анализ на други древни ДНК проби, за да се получи по-ясна представа за степента и времето на придвижване между двата културни центъра.
Ако бъде потвърдена от бъдещи генетични изследвания, тази връзка може да промени представите ни за начина, по който се развиват първите големи цивилизации. Вместо изолирани центрове на култура и власт, Египет и Месопотамия може да се окажат части от много по-свързан древен свят, отколкото сме предполагали досега.
