Няколко години след разпада на първият триумвират се заражда нов подобен съюз.
Вторият триумвират е политическо обединение по усмотрение между трима от най-могъщите фигури на Рим през I век пр.н.е. - Марк Антоний, Лепид и Октавиан. Съюзът съществува в периода 43-32 г. пр.н.е.
След убийството на Юлий Цезар тримата се заклеват да отмъстят на убийците му и се опитват да стабилизират Римската република по време на нейната предсмъртна агония. Еготата на тези трима мъже обаче скоро се сблъскват и те влизат в люта битка за власт.
След смъртта на Цезар по време на мартенските иди през 44 г. пр.н.е. Републиката е хвърлена в безпорядък. От пепелта обаче се издигат трима мъже, които имат една единствената цел - да спасят Рим.
Заговорът за убийството на Юлий Цезар е добре замислен. Убийците му вярвали, че смъртта му ще възкреси стария римски дух и вярата в Републиката ще бъде възстановена.
Един от главните заговорници, Марк Юний Брут, се втурнал от театъра на Помпей, където се е събрал Сенатът, към храма на Юпитер на Капитолийския хълм, за да говори пред разгневена тълпа от граждани.
Вместо топло посрещане, жителите на Рим се настроили враждебно и въпреки молбите на Сената за компромис и амнистия, идея, подкрепена от Марк Антоний, заговорниците в крайна сметка били принудени да избягат от града.
Двама от заговорниците, Брут и Касий, избягали на изток.
Заформилият се нов триумвират представлявал нестабилна коалиция. Марк Антоний, Марк Емилий Лепид и осиновеният син на Цезар, Гай Юлий Цезар Октавиан, са видни мъже със силен характер.
Въпреки че Марк Антоний и Октавиан скоро ще изгладят различията си, те имат всички основания да не се доверяват един на друг, тъй като водят няколко военни кампании един срещу друг в Северна Италия.
Всеки от тях вярва, че е законният наследник, който да ръководи правителството след убийството на Цезар.
Марк Антоний допълнително разпаля раздора, когато блокира достъпа на Октавиан до парите на доведения му баща.
Освен това Лепид, третият и най-неефективен от тримата, е назначен за главен жрец от Антоний, въпреки че назначението трябвало да отиде при Октавиан.
Сенатът вижда в Марк Антоний още един по-опасен тиранин, а продължаващите му опити да завземе контрола над правителството след смъртта на Цезар разгневяват Сената, което го кара да го обяви за обществен враг.
Лепид също е обявен за обществен враг от Сената заради подкрепата си за Антоний. С поведението си Марк Антоний разгневява редица влиятелни римски граждани. Марк Тулий Цицерон, римският държавник и поет, пише редица остри есета срещу Антоний.
Въпреки това, Марк Антоний, Лепид и Октавиан влизат в неочакван съюз. Тримата са обединени от целта да отмъстят за убийството на Цезар. Въпреки най-добрите им усилия обаче, Републиката в скоро време е потопена в нова гражданска война.
Въпреки младостта си, деветнадесетгодишният Октавиан се радва на подкрепата на значителна част от армията, особено на тези, които са били лоялни на Цезар.
През 43 г. пр.н.е., докато седи пред Рим с армията си и иска от Сената да му даде необходимата политическа власт, а именно консулство.
Той е далеч под минималната възрастова граница от 33 години за заемане на поста. Войниците, лоялни на Октавиан, влизат в Сената с меч в ръка. Сенатът мъдро отменя по-ранното си решение и му присъджда консулството заедно с братовчед му Квинт Педий като съконсул.
Веднага е приет Lex Pedia - декрет, който отменя по-ранно решение, предоставящо имунитет на заговорниците. Този нов закон учредил специален съд, който без забавяне осъжда всички замесени в смъртта на Цезар, включително Секст Помпей, който дори не е замесен в убийството.
През октомври 43 г. пр.н.е. Лепид и Антоний се срещат с Октавиан близо до Бонония, за да сформират триумвирата - конституционна комисия с правомощия, подобни на тези на консул.
Макар че редовните функции на сената продължат както обикновено, единствената им цел е да възстановят стабилността в Републиката. Тази нова власт им позволява да приемат закони без одобрението на Римския сенат.
Триумвиратът е официално признат от Сената в Lex Titia през ноември 43 г. пр.н.е., като на триото се предоставя върховна власт за срок от пет години (до 1 януари 37 г. пр.н.е.) и им се възлага важната задача да преследват заговорниците, особено Брут и Касий.
Октавиан, Лепид и Марк Антоний издават публичен декрет, осъждащ 300 сенатори и над 2000 римски войници във връзка с убийството на Цезар.
Въпреки че не е бил пряко замесен в убийството на Цезар, едно от лицата, предвидени за екзекуция, е Цицерон.
Цицерон винаги живее според личен кодекс - най-голямото благо е да живееш в служба на държавата и да се противопоставяш на всеки, който я заплашва.
Той твърдо вярва, че Марк Антоний е враг на държавата и е трябвало да бъде убит заедно с Цезар. Антоний никога не е бил от хората, които прощават, и особено от тези, които пренебрегват откровеността на Цицерон.
Цицерон става една от първите жертви на триумвирата. Той е хванат при опит за бягство от вилата си край Неапол. Ръцете му са символично отрязани, а главата му е изпратена в Рим, където е закована на ораторската платформа във Форума.
След като много от хората от списъка с врагове са елиминирани, триото насочва вниманието си към Брут, Касий и Секст Помпей.
През юни 42 г. пр.н.е. Брут и Касий се срещнат в Сардис в Западна Анатолия. Октавиан и Антоний прекосяват Адриатическо море и влизат в битка с двамата заговорници край Филипи в Източна Македония.
Марк Антоний триумфира на бойното поле. Страхувайки се да не бъде заловен, Касий иска да бъде обезглавен. Брут слага край на живота си. Секст Помпей, син на легендарния пълководец Помпей бяга в Сицилия, където сключва пакт с триумвирата.
По-късно Октавиан преразглежда пакта, вярвайки, че Помпей го е предал, и нарежда младият пълководец да бъде заловен и екзекутиран.
Въпреки продължаващите победи на изток, дните на триумвирата са преброени. През 37 г. пр.н.е. Лепид е изключен от обновяването на коалицията.
Въпреки че помага срещу Помпей, продължаващите му неуспехи в битките довеждат до заточението му в Цирцея. С Лепид в изгнание, Републиката е разделена поравно между Октавиан и Марк Антоний.
Това разделение означава и края на партньорството. Антоний се срещна с Клеопатра VII Египетска, бившата любовница на Цезар. Любовта им обаче довежда до война.
След смъртта на първата съпруга на Марк Антоний, Фулвия, той се жени за сестрата на Октавиан, Октавия. Сега обаче вниманието на Антоний е насочено далеч от Октавия и към египетската царица Клеопатра.
Той вярва, че парите ѝ ще помогнат за финансирането на война срещу Октавиан. След това Александрия ще бъде новата столица, заместваща Рим.
Октавиан никога не е бил много привързан към Клеопатра, най-вече поради връзката ѝ с Цезар и раждането на сина му Цезарион. Той смята Антоний за некомпетентен, поставяйки под въпрос влиянието на царицата върху него. Вместо война срещу Антоний, Октавиан кара Сената да обяви война на Египет.
През 31 г. пр.н.е. двете стани се срещат на бойното поле. Планът на Антоний е да хване Октавиан и флота му в капан при Акциум в Амбракийския залив на западния бряг на Гърция.
Антоний обаче си прави погрешни сметки. Той не е способен военноморски командир, а много от офицерите му са недоволни от появата и участието на Клеопатра в заседанията на съвета. Това противоречи на римските вярвания относно ролята на жената в политиката.
Октавиан печели битката при Акциум. Той побеждава обединения флот на Антоний и Клеопатра и става господар на Египет. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. Антоний и Клеопатра успяват да избягат. Месеци по-късно Марк Антоний се самоубива.
Октавиан убива Цезарион, синът на Цезар и Клеопатра, за да е сигурен, че е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний - Антил на 1 август 30 пр.н.е.
След връщането си в Италия Октавиан отпразнува пищен триумф, който продължава 3 дни.
Само няколко години по-късно идва и края на Републиката, а Октавиан става първият римски император.
