Когато говорим за произхода на парите, често си представяме проста еволюция - от бартер към монети, после книжни пари и накрая към дигитални сметки.
Един любопитен пример за това е рабошът. Това е дървена или костна пръчка, разцепена по дължина, върху която се отбелязват дългове, данъци и задължения.
Всяка половина се пази от различна страна, което гарантира достоверността на записа.
Рабошите се използват в различни цивилизации - от Англия и Китай до света на маите - и са сред най-ранните доказателства, че парите възникват не като средство за размяна, а като инструмент на държавата за счетоводство и контрол.
В ново изследване от Университета Олбани учени откриват, че този принципа от бартер към хартиени пари може и да не съответства на фактите.
Според изследователите древните дървени и костни рабоши имат ключово значение за разбирането на произхода на парите и тяхната роля днес.
Заключението на изследването е, че традиционната икономическа теория, която разглежда парите преди всичко като средство за размяна, не отговаря на доказателствата.
Рабошите показват, че парите възникват първо като система за държавно счетоводство и облагане с данъци.
Проучването разкрива, че рабоши - независимо дали са изобретени в Англия, Китай и в света на маите - последователно се използват от държавни служители за записване и отписване на данъчни или трибутни задължения.
Доминиращото икономическо обяснение гласи, че първо съществува бартерът, а след това възниква паричната размяна.
Пазарите, според този разказ, имат нужда от универсално средство за размяна, за да преодолеят "двойното съвпадение на желанията", и именно затова златото или солта се превръщат в стокови пари.
Тази версия продължава да се преподава като основа в икономическите курсове.
Според антропологичните изследвания бартерът никога не съществува като пред-парична система.
Той се появява единствено в общества, където вече има установена парична система, и то най-често в ситуации на недостиг на официална валута или при еднократни сделки между непознати.
Рабошите свидетелстват, че държавите организират мобилизацията на ресурси чрез счетоводни системи, основани на данъчно облагане.
Това се вписва в по-широк модел, при който различни форми на пари възникват, за да отговорят на конкретни нужди - от мъниста вампум в Америка до римски монети във Великобритания.
Обединяващото в тези примери не е бартерът, а политическата власт, която налага и гарантира задълженията чрез счетоводни записи.
Изследването сравнява употребата на рабоши в три различни култури. В Англия шерифите издават пръчки от леска, за да записват данъчните задължения за кралската хазна.
До 14-и век т.нар. "пръчки за прехвърляне" вече циркулират подобно на държавни дългови ценни книжа. Съществува дори 8-футов рабош, който отбелязва заем от 1,2 милиона лири за Уилям III - дълг, който технически никога не е изплатен.
В Китай от 3-и век пр.н.е. започват да се използват бамбукови рабоши, разцепвани от "чиновници с нож и четка", за да се отчитат данъци в зърно, коприна или монети.
Според сведения от 13-и век практиката продължава дори по времето на династията Юан. Издръжливостта и трудната имитация правят тези пръчки особено надеждни за данъчно счетоводство.
В света на маите се откриват костни рабоши от периода 600-900 г. сл. Хр., украсени със сцени от двора и кралски погребения.
Те се поставят заедно с други данъчни дарове и символизират задълженията към владетелите - в царевица, текстил или труд, а не като средство за пазарни сделки.
Примерите са особено показателни, защото произлизат от общества без историческа връзка помежду си, но всяко от тях независимо създава система с рабоши за мобилизация на ресурси чрез държавна власт.
Според учените, ако произходът на парите се разглежда като институционална и политическа счетоводна система, а не като продукт на пазарен бартер, това може да промени начина, по който се мисли за съвременната фискална политика.
Политиките на строги икономии, изградени върху представата, че държавите са ограничени финансово подобно на домакинствата, нямат историческа опора.
Вместо това държавите първо харчат, а след това събират данъци, за да регулират инфлацията и търсенето.
Така изследването подчертава ролята на антропологията в обществените дебати. Миналото показва, че парите не са вечни и универсални, а винаги са политически инструмент.
Начинът, по който обществата ги използват, е въпрос на избор и държавна политика, а не на "естествени закони".
Историята на рабошите показва, че парите не възникват като естествено продължение на бартерната размяна, а като инструмент на властта за отчет и контрол.
В Англия, Китай и в света на маите те служат за регистриране на данъци, трибути и дългове, а не за свободна търговия между хората.
Това ни напомня, че парите винаги са дълбоко свързани с политическия и социалния контекст, в който възникват.
Погледът назад ни дава и нова перспектива за настоящето - че днешните финансови системи не са природен закон, а резултат от конкретни обществени решения и властови механизми.
