Уилям Завоевателят е херцог на Нормандия, когато печели битката при Хейстингс на 14 октомври 1066 г. Тази победа е толкова важна, защото благодарение на нея, той е провъзгласен за новия крал на Англия.
Въпреки че армията на Уилям печели битката решително, тя е ожесточена, кървава и продължава необичайно дълго за средновековните стандарти.
Битката при Хейстингс е следствие от спор за наследяване на трона. През предходните 24 години Англия е управлявана от Едуард Изповедник, който е последният англосаксонски крал на Англия.
Макар да е женен, не успява да създаде потомство, което да го наследи. Смята се, че в средата на своето царуване, през 1051 г., кралят обещава английската корона на своя братовчед Уилям, херцог на Нормандия.
Този план не се харесва на английските поданици на Едуард, особено на семейството на съпругата му - кралица Едит. Тя е дъщеря на най-влиятелния граф в страната, Годуин, и в края на 50-те години на 11-и век братята ѝ се превръщат в доминираща сила в английската политика.
През същия период един отдавна изгубен роднина на Едуард, момче на име Едгар Етелинг, е открит в Унгария и доведен в Англия.
Неговото безупречно потекло не се оказва достатъчно, за да бъде провъзгласен за крал. Когато Едуард умира на 5 януари 1066 г., неговият зет Харолд Годуинсън претендира за трона, настоявайки, че старият крал го обявява за крал в последните си мигове.
Харолд е коронован на следващия ден, но скоро трябва да отблъсне предизвикателствата, насочени към управлението му.
Първото - неочаквана инвазия, водена от краля на Норвегия - Харолд Хардрада. Новият крал на Англия успешно печели битката при Стамфорд Бридж в Йоркшир.
Второто предизвикателство идва от Уилям, херцог на Нормандия, който на 27 септември заедно с норманската флота се отправя към Англия и акостира на следващия ден с около 7000 мъже в Певънси на брега на Източен Съсекс.
Така Харолд Годуинсън е принуден да се бие с херцога на Нормандия, за да защити не само короната, но и живота си.
Уилям стъпва на брега в Певенси. След това бързо се придвижва по крайбрежието до Хейстингс и установява лагера си там. Самото сражение с крал Харолд се състои на около девет километра северозападно, на място, което оттогава е известно като Батъл.
През последните години това местоположение е оспорвано, но аргументите за алтернативни места са изключително слаби, докато доказателствата за традиционното място остават изключително силни.
В деня на битката Харолд заема по-високата териториална позиция, като вероятно разполага войските си в отбранителна линия, простираща се на почти два километра по билото.
Тази линия е защитена от така наречената "щитова стена" - буквално стена от щитове, държани от войници, застанали в плътна формация, която е трудна за пробиване.
Но нахлуващите сили на Уилям вече имат предимство.
Нормандите пристигат в Съсекс - южното английско графство, в което се провежда битката - на 29 септември. Това означава, че имат повече от две седмици, за да се подготвят за сблъсъка с Харолд и неговите войни.
Харолд, от друга страна, е в северната част на Англия по време на пристигането на нормандите, след като току-що печели трудната битка при Стамфорд Бридж.
Тази наскоро спечелена победа вероятно дава на Харолд и неговите мъже известен морален тласък, но също така означава, че те са изморени и изтощени.
Междувременно Уилям и неговите сили са заети да провокират английския крал, нападайки местните села, сякаш казвайки: "Елате да ни хванете".
Според някои сведения Харолд е предупреден да не се изправя сам срещу Уилям, но той пренебрегва тези съвети и побързва да върне основната част от армията си на юг.
Кралят спира за кратко в Лондон, за да събере още войници, макар че според някои източници в деня на битката Харолд все още не успява да събере пълната си сила.
Така или иначе, понастоящем се смята, че и двете страни са разполагали с големи армии от 5000 до 7000 души.
В нощта на 13 октомври Харолд пристига в гората Уелдън, на няколко километра от Хейстингс, готов да изненада норманите на следващия ден. Изглежда обаче, че Уилям успява да го изпревари, премествайки силите си, за да се увери, че са готови да се изправят срещу английската армия на сутринта.
Първоначално изглежда, че тактиката на английската армия ще им донесе успех. Въпреки многократните атаки на норманската пехота и кавалерия, стената от щитове не дава пробой.
В определен момент от битката обаче настъпва решаващ поврат. Сред норманските редици започва слух, че Уилям е убит, и част от войските му се обръщат и започват да бягат.
Това е почти катастрофално и ситуацията е спасена едва когато Уилям сваля шлема си и препуска по фронта, за да покаже, че слухът е невярен.
Междувременно англичаните, виждайки враговете си да се оттеглят в хаос и безредие, някои от тях решават, че битката е спечелена. Когато обаче норманите се съвземат, те се връщат обратно на бойното поле, за да атакуват преследвачите си. Те откриват, че стената от щитове е отслабнала и има пробиви.
Това, което в крайна сметка се оказва решаващо за битката, е смъртта на крал Харолд. Отдавна установената версия е, че кралят е убит от стрела, която го е уцелила в окото. Тази традиция датира от гоблена от Байо, избродиран само няколко години по-късно. На него е изобразена смъртта на Харолд в битката при Хейстингс, като е прострелян в окото.
Тъй като гобленът се появява много по-късно след реалните събития, не може със сигурност да се потвърди дали крал Харолд наистина умира по този начин. Най-вероятно авторът на бродерията е взаимствал някои сцени на изображения, които е намерил в илюстрирани ръкописи, съхранявани в монашеските библиотеки в Кентърбъри.
Фактът си остава, че крал Харолд умира, а Уилям Завоевателя успява да подчини англосаксонската съпротива. Той постепенно установява контрол над страната и на 25 декември същата година е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство.
Така започва нормандската династия и се поставя началото на дълбоки промени в английското общество и управление.
