Американският национален мемориал планината Ръшмор представлява колосална скулптура, намираща се на планинския масив Блек Хилс в Южна Дакота, САЩ, където са издълбани главите на президентите Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн.
Всяка от тях е висока около 18 метра. Издълбани са в гранита на югоизточния склон на планината Ръшмор.
Самата планина, на височина от 1745 метра, получава името си през 1885 година от Чарлз Е. Ръшмор, адвокат от Ню Йорк. Мемориалът, който обхваща площ от 5 кв. км, е официално открит през 1927 година.
През 1933 година Националната служба за парковете на САЩ поема управлението на обекта.
Идеята за създаването на монументална скулптура в Блек Хилс е предложена за първи път през 1923 година от държавния историк Доун Робинсън.
Американският скулптор Гутзон Борглум, нает да проектира и изпълни проекта, избира близката планина Ръшмор поради нейната здрава гранитна повърхност.
Борглум предлага четирите лица да символизират първите 150 години от историята на Съединените щати: Вашингтон като основател, Джеферсън като символ на териториалното разширение, Рузвелт като израз на вътрешното развитие и световната мощ, и Линкълн като пазител на съюза по време на Гражданската война.
За коренното населени на Северна Америка мястото има духовно значение. Планината е свещено място за молитви и поклонение. Блек Хилс е особено важно място за общностите на лакота и арапахо.
Те не само са духовен център, но и източник на храна и растения, използвани в строителството и медицината. Според тях това е "центърът на вселената" на народа им.
През втората половина на 19-и век заселници от европейски произход започват да се заселват в Блек Хилс, което води до война с местното население.
През 1868 година правителството на САЩ подписва договор, който предоставя на лакота изключителното право да ползват тази земя. Само десет години по-късно обаче, след откриването на злато, САЩ нарушават договора и си присвоява територията през 1877 година.
След това заселници и златотърсачи нахлуват масово в региона. През 1884 година адвокатът от Ню Йорк Чарлз Е. Ръшмор пристига, за да сключи сделка за мина за калай.
А планината, която до онзи момент се нарича Шесте Прародителя (Six Grandfathers) е преименувана на негово име.
Но спорът за земята не се решава. През 20-те години на 20-ти век племената лакота завеждат дело срещу правителството на САЩ за кражба на земя - съдебна битка, която се проточва с десетилетия.
През същия период Южна Дакота вече е щат и се превръща в популярна дестинация за пътешественици с автомобили. Посетителите идват, за да видят новият национален парк Блек Хилс.
Губернаторът изгражда и живописно шосе, което минава през емблематичните гранитни формации. За да стимулира туризма, историкът Доун Робинсън предлага идеята за монумента, която Борглум превръща в грандиозен проект, символизиращ първите 150 години от американската история.
Гутзон Борглум, син на датски имигранти, израства в Небраска и учи изкуство в Сан Франциско, а след това продължава обучението си в Париж. Работи в Англия, където получава кралски признания, а по-късно се установява в Ню Йорк.
Разностранен и продуктивен, той скулпторира множество портретни бюстове на американски лидери, както и на фигури като Дванадесетте апостоли, предназначени за катедралата "Сейнт Джон Дивайн" в Ню Йорк.
Скоро обаче се насочва към древноегипетската практика за изсичане на гигантски статуи на владетели върху естествени скални формации.
Така той създава от шесттонен мраморен блок колосална глава на президента Ейбрахам Линкълн, която е поставена в ротондата на Капитолия във Вашингтон.
Творбата вдъхновява група жени от Юга да поръчат подобна глава на генерал Робърт Е. Лий. Вместо това Борглум се заема с още по-мащабен проект - титаничен релеф, посветен на Лий и неговия щаб и войници.
Скулпторът иска да го издълбае планината Стоун в Джорджия. Той започва да изсича скалата през 1916 година и успява да представи готовата глава на Лий през 1924 година, но спорове с неговите покровители го принуждават малко след това да изостави колосалната работа, която е завършена по-късно от други скулптори.
През февруари 1925 година Асоциацията за мемориала на планината Стон го уволнява, обвинявайки го в лошо управление на средствата и "оскърбително самомнение и мании за величие". Уволнението му става национална новина, когато Борглум унищожава моделите за планината Стон и напуска щата.
До август 1925 година Борглум вече се съгласява да работи по монумента на планината Ръшмор - но не по начина, по който първоначално предлага Робинсън.
Борглум вижда изсичането като доказателство за американската изключителност и настоява да бъдат изобразени президенти, изиграли ключова роля в разширяването на страната.
Джордж Вашингтон, първият президент на страната, символизира създаването на държавата. Томас Джеферсън, който почти удвоява територията на САЩ чрез покупката на Луизиана, олицетворява разширяването на запад.
Теодор Рузвелт, ръководил строителството на Панамския канал, е символ на икономическия растеж. А Ейбрахам Линкълн е избран, защото се бори да запази нацията по време на Гражданската война.
Работата по мемориала започва през октомври 1927 година, малко след официалното му откриване от президента Калвин Кулидж, и продължава с прекъсвания през следващите 14 години.
Напредъкът е възпрепятстван от периодични финансови затруднения, проблеми с дизайна (ликът на Джеферсън, първоначално разположен вдясно от Вашингтон, е преместен от другата страна) и внезапната смърт на Борглум през март 1941 година, няколко месеца преди завършването на скулптурата.
Синът му Линкълн Борглум поема довършителните работи, които приключват през октомври 1941 година.
Общо изсичането трае шест години и половина реална работа от стотици работници, които използват динамит, чукове, длета и бормашини, за да оформят грандиозната каменна композиция.
Техниката на Борглум включва взривяване на големи маси скала с експлозиви, пробиване на множество гъсто разположени дупки и после изсичане на остатъчната скала, докато повърхността стане гладка.
Огромната маса от около 450 000 тона изсечен камък е оставена на купчина в подножието на мемориала. Федералното правителство покрива по-голямата част от близо 1 милион долара разходи, а останалото идва от частни дарения. Главата на Вашингтон е официално открита през 1930 година, тази на Джеферсън през 1936-а, на Линкълн през 1937-а, а на Рузвелт през 1939-а.
През 1941 г., докато е в Чикаго, за да изнесе лекция, Борглум започва да се чувства зле и се подлага на рутинна операция на простатата.
В резултат на хирургичната намеса се образуват кръвни съсиреци, които водят до серия сърдечни удари, като последният завършва със смъртта му на 6 март.
Първоначално той е погребан в чикагско гробище, с намерение тялото му по-късно да бъде преместено. Няколко години след смъртта му тялото е пренесено в окончателното му място за вечен покой - гробищния парк "Форест Лоун" в Глендейл, Калифорния.
Планината Ръшмор се превръща в символ на Съединените щати - грандиозен проект, който увековечава образите на четирима президенти и разказва историята за създаването, разрастването и съхраняването на нацията.
В същото време обаче носи и тежкото наследство на спорното отнемане на свещени земи от коренното население. Тази двойственост превръща планината не само в туристическа атракция, но и в място за размисъл за цената на националното величие и за различните гледни точки към миналото.
