Александър Македонски е синоним на човек, притежаващ качества като храброст, величие и решителност. Несъмнено той е един от най-великите предводители в историята.
И въпреки това смъртта го навестява едва на 32-годишна възраст, оставяйки след себе си огромна мистерия - какво всъщност причинява неговата кончина - болест или отрова?
Още от дете Александър проявява силен характер. Той е любопитен, енергичен и упорит. Има жив интерес към знанията и често задава въпроси на учителите си.
Обича историите за герои и богове, които подхранват мечтите му за слава. В характера му личи и голям инат - веднъж постави ли си цел, не се отказва лесно. Още в ранни години показва смелост и жажда за приключения.
Александър израства под силното влияние на баща си, цар Филип II.
Царят е изключителен стратег и реформатор на македонската армия. Между двамата отношенията са сложни - от една страна Александър го уважава и се учи от него на военно дело, а от друга често чувства, че се намира в сянката му.
Има свидетелства, че младият Александър понякога изпитва ревност към успехите на баща си и жадува за собствена слава.
През 336 г. пр.н.е. Филип II е убит при заговор - вероятно организиран от недоволни благородници или политически врагове.
Тогава Александър е едва на 20 години. Въпреки младостта си, той действа решително - веднага е провъзгласен за цар на Македония, премахва възможни претенденти за трона, дори от собствения си род и потушава бунтове в гръцките полиси.
С тази твърдост Александър показва, че не е просто син на велик владетел, а сам може да бъде истински предводител. Така започва неговият собствен път към световното завоевание.
След началото на военните му походи завоеванията на Александър обхващат големи части от днешния Близък изток. До 323 г. пр.н.е. неговата империя се простира чак до Индия.
Александър планира следващото си нашествие - в Арабия - малко преди да умре във Вавилон.
Александър Велики умира на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. в двореца на Навуходоносор II. Това обаче не е внезапна смърт, а мъчителна дванадесетдневна агония.
Според свидетелства на древни автори, най-вече Ариан, около две седмици преди края Александър празнува, като изпива много вино. За всички присъстващи изглежда жизнен и енергичен, както подобава на здрав мъж в разцвета на силите си - едва на тридесет и две години.
На следващия ден обаче получава силни болки в гърба и вдига висока температура. Състоянието му се влошава все повече - появяват се коремни болки и парализа. Макар тялото му да отслабва, умът на Александър остава бистър до самия край.
След смъртта на Александър тялото му не се разлага цели шест дни, въпреки летните горещини и влагата във Вавилон. Има сведения, че балсаматорите отказват да се докоснат до него. Тази странна подробност само добавя още мистерия около внезапната му кончина.
Смъртта на Александър Велики веднага поражда теории, че е отровен.
Някои обаче смятат, че краят му може да настъпва случайно или поради естествени причини. Тялото му е балсамирано и вместо да бъде върнато в Македония, генерал Птолемей отвлича саркофага и полага тленните останки първо в Мемфис, а после в специално изграден мавзолей в Александрия. С времето гробницата изчезва и до днес местоположението ѝ остава една от най-големите исторически загадки.
Така днес, без тяло за изследване, историците и учените са оставени да правят само обосновани предположения. Въпросите остават много: смъртта е причинена от болест, политическо напрежение или нещо друго? Някои теории изглеждат по-правдоподобни от други.
Първата версия е свързана с растението бяла чемерика. Богато на алкалоиди - химични съединения, които силно влияят на организма - тази бавно действаща отрова предизвиква коремни болки, забавяне на пулса и парализа.
В крайна сметка сърцето на жертвата се забавя дотолкова, че спира. С оглед на близо двуседмичната агония на Александър, тази теория изглежда убедителна - той действително показва признаци на неврологичен проблем, който му коства живота.
Другата теория е за отрова, наречена "Отровата на река Стикс". Кръстена на митичната река от Подземното царство, тази токсична субстанция, откривана във варовик, може да съдържа два вида отрови.
Първата - калицеамицин - унищожава ДНК на жертвата, предизвиквайки клетъчна смърт, органна недостатъчност и още. Подобно на бялата чемерика, смъртта настъпва след дни - зловещо напомняйки на края на Александър.
Въпреки че смъртта на Александър може да е предумишлена, естествените причини не могат да се изключат. Много от симптомите му съвпадат с ефектите на тези отрови, но същевременно редица вируси причиняват подобни прояви.
Една от хипотезите е коремен тиф - придружен с висока температура и стомашно-чревни проблеми. Според древните извори по време на страданията си Александър постоянно е с висока температура.
Освен това във Вавилон по това време върлува епидемия от тиф. А предвид тропическия климат и водоснабдяването на града възниква и друга теория - западнонилска треска, която също води до температура, парализа и неврологичен срив.
Още една възможност е синдромът на Гилен-Баре - автоимунно възпалително заболяване на периферната нервна система, проявяващо се със слабост, нарушения в чувствителността и вегетативни разстройства. Симптомите му удивително се вписват в случая.
Александър, парализиран, но напълно съзнателен, остава буден, въпреки че не може нито да говори, нито да се движи. А необичайното състояние на тялото му може да се обясни с дълбока кома.
Синдромът е автоимунна реакция, която се появява след болест (например с висока температура). Имунната система атакува собственото тяло, започвайки от нервите. Настъпва бавна парализа, докато болният остава в съзнание.
За съжаление за съвременните изследователи истинска диагноза за причината за смъртта на Александър Велики е крайно малко вероятна, тъй като тялото му изчезва заедно с неговата гробница.
Всички гореспоменати медицински и естествени теории звучат правдоподобно, но си остават само спекулации.
Добавянето на непълни или противоречиви източници само усложнява картината.
Повечето свидетелства са вторични - записани години след събитията и не напълно точни. Някои твърдят, че Александър пие и после внезапно рухва, докато други описват бавна и ужасяваща смърт.
Въпросът дали смъртта на Александър е естествена или следствие на убийство не може да бъде еднозначно решен. Той има множество врагове и съперници, всеки със своите мотиви.
Възможностите варират от негови генерали, копнеещи за собствени царства върху руините на империята му, до покорени поданици, жадни за отмъщение. Както и другите теории, и тази няма никакви категорични доказателства.
Макар и не първият велик завоевател, Александър остава легенда. Неговият стремителен възход и необяснима смърт продължават да пленяват умовете дори хилядолетия по-късно. За съжаление, въпросът дали някой го е отровил остава неразгадана мистерия.
