По време на Втората световна война над 70 000 мъже в САЩ са определени като "отказващи военна служба по съвест".
Това са предимно мъже, чиито религиозни убеждения ги карат да се противопоставят на войната.
Част от тях все пак се присъединяват към въоръжените сили, служейки като медици или свещеници. Един такъв човек е Дезмънд Дос.
Дос е роден на 7 февруари 1919 година в Линчбърг, Вирджиния, в семейството на дърводелеца Уилям Томас Дос и работничката във фабрика за обувки Берта Едуард Дос.
Той е отгледан със силна вяра в Библията и Десетте Божи заповеди, посещавайки църква на адвентистите от седмия ден.
Дезмънд Дос има силни възгледи срещу убийствата и работата в събота. Дос посещава училището на Църквата на адвентистите от седмия ден на Парк Авеню до осми клас, а впоследствие си намира работа в дърводобивната компания Линчбърг, за да издържа семейството си по време на Голямата депресия.
Германското нападение над Полша на 1 септември 1939 г. поставя началото на Втората световна война. САЩ запазват неутралитет, но това се променя след японската атака над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г.
През април 1942 г. Дос постъпва в армията, тъй като чувства призвание да служи на страната си. Той вярва, че войната е справедлива и желае да изпълни своя дълг, но за него това означава спасяване на животи, а не отнемането им.
Въпреки статута си на "отказник" от военна служба по съвест, Дос е задължен да премине основно военно обучение.
Позволено му е да се откаже от обучението по боравене с оръжие, като дори получава пропуск да посещава църква в събота. Това обаче му навлякло гнева на другите войници.
Те го тормозят непрестанно и му намеквали, че при влизане в сражение няма да се върне жив. Замерят го и с ботуши и други предмети, докато се моли през нощта.
Отлъчен от поделението си и тормозен както от редници, така и от командири, Дос държи на вярата си и е образцов войник.
Правени са няколко опита Дос да бъде отстранен от армията. Командирите му се опитват да го уволнят поради психично заболяване, но той отказва да си тръгне, заявявайки, че не може да се съгласи на уволнение поради религията си.
Командирите на Дос в крайна сметка се отказват, осъзнавайки, че подобно уволнение никога няма да бъде одобрено на по-високи нива. Друг офицер неуспешно се опитва да го изправи пред военен съд заради отказа му да държи пушка.
През 1944 г. Дос отплава за Тихия океан като член на медицинския отряд на 307-ми пехотен полк, 77-ма пехотна дивизия.
Военната му част акостира на остров Гуам през юли 1944 г. Мъжете, които заплашвали да убият Дос в учебния лагер, бързо осъзнали стойността на своя медик, носещ Библията.
За храбростта си при лечението на ранени войници под огън по време на боевете в Гуам, Дос е награден с Бронзова звезда за храброст.
След Гуам, 307-ми полк се сражава при Лейте. Там отново Дос показва своята всеотдайност към другарите си и храброст в бой и е награден с втора Бронзова звезда.
По времето, когато Дос пристига с поделението си на Окинава, всички резерви, които неговите събратя войници имат към него, вече са се превърнали в уважение.
Войниците знаят, че той е там за тях и би се натъкнал на вражески огън, за да ги спаси с риск за собствения си живот. 307-ми пехотен полк се придвижва на фронта на Окинава на 29 април, на върха на склона Маеда, известен като Хъксоу Ридж.
Японците прекарват години в окопаване на войниците си, създавайки лабиринт от тунели в хълма. След почти пълното унищожение на рота А при превземането на склона, останалата част от рота А, плюс рота Б, от която Дос бил част, се изкачили по товарни мрежи до върха на 2 май 1945 г.
Откосът, където мъжете водят сражения, е висок около 120 метра. В продължение на дни войниците от 307-ми пехотен полк се държат, борейки се срещу силно окопаните японски сили.
Японският картечен огън е толкова силен, че един войник бива обезглавен. Невъоръжен, Дос лекува ранените под вражески огън.
Той е премахва всички маркировки, показващи, че е медик. Японските сили знаят, че премахването на един медик може да доведе до загуба на още войници, на които няма да има кой да помогне.
През следващите няколко дни Дос непрекъснато се излага на смъртна опасност, за да помогне на ранените си другари.
Без страх да се втурне в опасността, той работи, за да спаси същите мъже, които някога са заплашвали собствения му живот.
До 5 май 1945 г. боевете се изострят дотолкова, че на всички бойци им е наредено да се оттеглят. Дос отказва. Около 75 мъже остават, тежко ранени, за да се оттеглят сами.
Той обаче не ги оставя. Дос успешно спасява 75 мъже, хванати в капан на върха на скалата, като ги спуска със специален възел, който познава. По чудо той не е ранен и остава в битката с рота Б.
На 21 май Дос е ранен от осколки от гранати и куршум на снайперист, пронизващ ръката му.
Той обаче продължава да дава на другите предимство, отказвайки лечение преди по-сериозно ранените. Поради раните, Дос е евакуиран в края на май.
Той се завръща у дома, но прекарва години във възстановяване от раните си и от туберкулоза, от която се разболява в Лейте.
На 12 октомври 1945 г. президентът на САЩ Хари С. Труман награждава Дезмънд Дос с Медала на честта на церемония на поляната пред Белия дом.
Медалът на честта е учреден по време на Гражданската война от президента Ейбрахам Линкълн през 1862 г.
Труман стиска ръката на Дос и му казва: "Гордея се с теб. Ти наистина заслужаваш това. Смятам това за по-голяма чест от това да бъда президент."
Дос е първият и единствен "отказник по съвест", получил Медал на честта по време на Втората световна война.
Освен Медала на честта, Дос получава и други отличия като Пурпурно сърце, Бронзова звезда, медал за участие в азиатско-тихоокеанската кампания и др.
След Втората световна войната Дос иска да продължи кариерата си в дърводелството, но уврежданията на лявата му ръка правят това невъзможно. През 1946 г. му е поставена диагноза туберкулоза.
Той се подлага на лечение в продължение на пет години и половина, губейки бял дроб и пет ребра, преди да бъде изписан от болницата през август 1951 г. с 90% инвалидност.
През 1976 г, Дезмънд Дос губи слуха си след свръхдоза с антибиотици.
Той получава 100% инвалидност. Дос успява да възвърне слуха си след поставяне на кохлеарен имплант през 1988 г.
След като е хоспитализиран поради затруднено дишане, Дос умира на 23 март 2006 г. в дома си в Пиемонт, Алабама.
Погребан е на 3 април 2006 г. в Националното гробище в Чатануга, Тенеси.
Смелостта на Дезмънд Дос привлича вниманието на Холивуд.
През 2016 г. Мел Гибсън режисира филма "Възражение по съвет" (Hacksaw ridge), в който разказва историята на Дос и изтъква подвизите му в Окинава. В образа на Дост влиза актьора Андрю Гарфийлд.
