Монголската империя е една от най-големите държави, съществували някога.
В периода XIII-XIV век монголците успяват да покорят голяма част от Азия и част от Източна Европа.
В своя пик империята им се простира на площ от 34 000 000 кв. км., или близо 22% от сушата на Земята. Военната мощ на монголците обаче ударила на камък при опита за нашествие в Япония през втората половина на XIII век.
С яростна съпротива и "божествена намеса" японците осуетили монголското нашествие.
През XIII век монголците поставят под свой контрол по-голямата част от днешен Китай и Корейския полуостров.
Монголският владетел Кубилай хан насочва вниманието си към Япония. Между 1266 г. и 1273 г. монголски и корейски дипломатически мисии посещават Япония шест пъти, за да поискат подчинение на монголците.
През 1268 г. Великият хан изпраща писмо до Япония, в което признава нейния лидер за "крал на Япония" и изразява желание за насърчаване на приятелски отношения, но също така изисква да се плаща почит на монголския двор.
През 1270 г. китайски посланик е изпратен в Япония и оставам там в продължение на една година, за да насърчи разбирателството между двете нации. Дипломатическите усилия на монголците не дават резултат. Японците отказват да се подчинят.
През април 1274 г. Кубилай хан започва подготовка за инвазията в Япония.
Корейските и китайските корабостроители са натоварени със задачата да създадат флот, с който монголците да достигнат японските острови.
Построени са 300 големи кораба, 300 бързи лодки тип "батулу" и 300 тендера. Първоначалният план бил флотът да отплава през седмия лунен месец на 1274 г. Потеглянето му обаче се забавя с три месеца.
Спорно е колко монголски войници отплават за Япония. Според различни източници броят им варира от 16 000 до 40 000.
Кублай хан планира флотът първо да атакува остров Цушима и остров Ики, преди да стигне до сушата в залива Хаката. След кратка спирка на остров Такашима и полуостров Мацуура, монголският флот се отправил към залива Хаката, където акостирал на 19 ноември.
Защитените и плитки води на големия залив подсказали на японците, че това ще бъде точното място на нападението.
Нашествениците спечелили първите сражения благодарение на численото си превъзходство и оръжия си - мощния двурог лък и барутните гранати, изстрелвани от катапулти.
Те разчитат и на добре дисциплинирана си кавалерия. 18 дни след десанта на японска земя и въпреки създаването на предмостие в залива Хаката, нашествениците не навлезли по-дълбоко в японска територия.
Монголците се оттеглят в залива Хаката. Това се оказва съдбоносно решение.
Според японските хроники от това време се разразила свирепа буря, която унищожава голяма част от флота на нашествениците. Смята се, че около 200 плавателни съда са унищожени.
Загинала и 1/3 от армията. Монголците са принудени да се оттеглят към Корейския полуостров.
След провала на инвазията Кубилай хан отново се обръща към дипломацията. През 1275 г. владетелят изпраща емисари в Япония с искане да му бъде платен данък.
Дипломатическите усилия удрят на камък. Японците екзекутират монголските пратеници. През 1279 г. Кубилай хан отново изпраща емисари.
Те обаче споделят съдбата на своите предшественици. Тогава монголският владетел стига до извода, че може да присъедини Япония към империята си само чрез сила.
Той обаче е зает с кампании в Южен Китай и това отлага с две години новото нашествие в Япония.
През есента на 1280 г. Кубилай хан провежда конференция в летните си сараи, за да обсъди плановете за второ нашествие в Япония.
За новата кампания са реквизирани над 1500 кораба: 600 от Южен Китай и 900 от Корея.
Втората инвазия е значително по-голяма като мащаб от първата. Подготвени са два флота - 900 кораба в Корея и 3500 кораба в Южен Китай.
Твърди се че около 142 000 воини се готвели да отплават. Монголският генерал Арахан е назначен за върховен командир на кампанията. Нашествениците ударят Цушима (9 юни) и Ики (14 юни), преди да атакуват залива Хаката на остров Кюшу на 23 юни 1281 г.
Силите на монголците се разделили. Единият флот напада остров Хоншу, но бива отблъснат при Нагато.
Междувременно при Хаката японците използват добре отбраната си и оказват ожесточена съпротива. Укрепителните стени свършват работата си и този път нападателите не успяват да се установят трайно на сушата.
След тежки сражения монголците се оттеглят към островите Шига и Ноки, а след това към остров Ики.
Кубилай хан изпратил подкрепления от Южен Китай.
Двете армии се събрат, за да предприемат съвместен натиск по-дълбоко в японска територия, като този път избрат Хирадо за цел в началото на август.
След това обединените флотилии се придвижват на изток и атакували Такашима, като битката се състои на 12 август 1281 г.
Ожесточени боеве бушуват няколко седмици. И при втората монголска инвазия времето изиграва важна роля.
На 14 август мощен тайфун унищожава по-голямата част от монголския флот, разбивайки кораби, които били свързани заедно за безопасност срещу японски нападения, и разбивайки неконтролируемите плавателни съдове в бреговата линия.
От половината до две трети от монголските сили били убити.
Буреносните ветрове, които потапят, или отвяват монголските кораби далеч от японските брегове, са наречени камикадзе или "божествен вятър".
Те са възприети като отговор на молитвата на японците към Хачиман, шинтоисткия бог на войната, да им изпрати помощ, за да защитят на страната си от значително по-многобройния враг.
Названието камикадзе е възкресено от японските пилоти-самоубийци по време на Втората световна война (1939-1945 г.), тъй като и те са възприемани като последна мярка за спасяване на Япония от нашествие.
Втората монголска инвазия в Япония също се оказва провал. Според съвременните историци монголските кораби не са особено добре построени и затова се оказват по-малко годни за плаване, отколкото е трябвало да бъдат.
До известна степен лошата изработка се отдава на желанието на Кубилай хан бързо да събере войска и да нахлуе в Япония. Решаващият фактор за гибелта на флота са японските атаки, които принуждават монголските командири да вържат големите и тромави кораби заедно с вериги.
Именно тази защитна мярка се е оказва фатална с идването на тайфуна.
Победената Монголска империя губи по-голямата част от военноморската си мощ, а военноморските ѝ отбранителни способности намаляват значително.
Корея губи способността си да строи кораби и да защитава морето, тъй като за инвазията е изсечено голямо количество дървен материал.
След поражението в Япония, монголците се провалят и при опитите си да покоря Виетнам и остров Ява.
След 1281 г. те установяват траен мир в по-голямата част от Азия. Кублай хан не се отказва от дипломатическия път и продължава да изпраща неуспешни мисии, в опит да убеди Япония да се присъедини към китайската система за данък.
