Приказките обичайно имат щастлив край. В живота обаче не винаги е така. Пример за това е историята на Даяна Спенсър, която се превръща от учителка в принцеса, но животът й като част от британското кралско семейство ѝ сервира куп изненади. Всичко започва като красива история, която обаче бързо придобива доста мрачен характер.
Даяна Франсис Спенсър се ражда на 1 юли 1961 година в Парк Хаус — къща в кралското имение Сандрингам в графство Норфолк, която семейството ѝ наема от короната. Произходът ѝ е аристократичен: тя е дъщеря на Едуард Джон Спенсър, виконт Алторп и наследник на седмия граф Спенсър, и на първата му съпруга Франсис Рут Бърк Рош, дъщеря на четвъртия барон Фермой. Родът Спенсър служи на британската корона от поколения.
Детството ѝ обаче далеч не е идилично. Когато Даяна е на осем, родителите ѝ се развеждат след шумно и широко обсъждано дело — майка ѝ напуска семейството, а съдът присъжда попечителството на бащата. Раната от тази раздяла, ще признае по-късно самата Даяна, я съпътства цял живот. През 1975-а, след смъртта на дядо ѝ, баща ѝ наследява графската титла, семейството се премества в родовото имение Алторп в Нортхамптъншър, а малката Даяна става лейди Даяна Спенсър.
Учи в подготвителното училище "Ридълсуърт Хол" в родния Норфолк, а през 1974-а постъпва като пансионерка в "Уест Хийт" в графство Кент. Блестяща ученичка не е — проваля се два пъти на изпитите за средно образование — но печели награди за отношението към съучениците си и демонстрира талант в плуването и танците. Мечтае за балет, но с ръст от 178 сантиметра се оказва твърде висока за професионална сцена. Следва престой в девически пансион в Швейцария. Завърнала се у дома, се установява в Лондон, работи като детегледачка и чистачка при познати, а после и като помощник-възпитател в детската градина "Йънг Ингланд".
С принц Чарлз — първородния син на кралица Елизабет II и наследник на престола — Даяна се запознава още през 1977 година, когато той за кратко излиза със сестра ѝ Сара. Романсът между двамата пламва през лятото на 1980-а. Разликата във възрастта им е близо тринайсет години, но за двора младата, срамежлива Даяна с безупречно потекло изглежда идеалната бъдеща кралица.
На 24 февруари 1981 година двамата обявяват годежа си — на пръста на деветнайсетгодишната годеница блести пръстен със сапфир и диаманти, който десетилетия по-късно принц Уилям ще подари на Кейт Мидълтън. На 29 юли същата година Чарлз и Даяна сключват брак в лондонската катедрала "Сейнт Пол". Церемонията се превръща в световно събитие — около 750 милиона зрители в десетки държави я следят на живо пред екраните.
Изборът е и исторически прецедент. Даяна е първата англичанка от три века насам, която се омъжва за наследник на британския трон — за последно това прави Ан Хайд, съпругата на бъдещия крал Джеймс II. С брака идва и титлата: принцеса на Уелс.
След сватбата принцесата се включва мигновено в официалните ангажименти на двора. Превръща се в съвременна икона, стилна и елегантна, неразривно свързана с модата, но истинската ѝ сила е другаде — в благотворителността. Даяна е патрон и председател на повече от 100 организации: от детската болница "Грейт Ормънд Стрийт" и Английския национален балет до фондации за бездомни, прокажени и онкоболни.
Принцесата дава не един пример как един жест променя обществените нагласи повече от хиляди речи. През април 1987 година, при откриването на първото във Великобритания отделение за болни от СПИН в лондонската болница "Мидълсекс", принцесата стиска ръката на пациент — без ръкавици. В епоха, в която мнозина вярват, че вирусът се предава с докосване, снимката обикаля света и разбива стигмата с една-единствена фотография. По-късно Даяна повтаря жеста и с болни от проказа в Индонезия и Индия.
"Лейди Ди" излъчва естествен чар и харизма и използва статута си на знаменитост в полза на различните каузи, които подкрепя. Междувременно семейството ѝ расте: на 21 юни 1982 година се ражда принц Уилям Артър Филип Луис, а на 15 септември 1984-а — принц Хенри (Хари) Чарлз Албърт Дейвид.
Животът на принца и принцесата далеч не е само блясък. Даяна се бори с тежка следродилна депресия, ниско самочувствие и булимия, а неспирното медийно внимание, граничещо с преследване, допълнително изостря напрежението. Бракът се пропуква под тежестта на взаимни обвинения в изневяра — ключова фигура в драмата е Камила Паркър Боулс, с която Чарлз поддържа интимна връзка отпреди сватбата.
През 1992 година журналистът Андрю Мортън публикува книгата "Даяна: истинската ѝ история", в която за първи път се разкрива информация за депресията и хранителните разстройства на принцесата, както и за изолацията, в която кралското семейство я поставя.
Едва след смъртта ѝ става ясно, че самата тя тайно е съдействала на автора, отговаряйки на въпросите му чрез аудиокасети. През декември същата година премиерът Джон Мейджър обявява пред парламента раздялата на Чарлз и Даяна.
Кулминацията идва през ноември 1995-а, когато Даяна дава интервю пред Би Би Си, гледано от над 20 милиона британци. В него тя признава собствената си изневяра и произнася фразата, която светът няма да забрави: в този брак, казва принцесата, те са били трима — и това го е правило малко пренаселен.
Месец по-късно кралицата писмено приканва Даяна и Чарлз да се разведат. На 28 август 1996 година разводът става факт: Даяна губи обръщението "Нейно кралско височество", но запазва титлата "Даяна, принцеса на Уелс", апартамента си в Кенсингтънския дворец и получава значителна финансова компенсация.
След развода Даяна не се оттегля от публичния живот — напротив, съсредоточава енергията си върху по-малко каузи, но с още по-голяма сила. През януари 1997 година прекосява действащо минно поле в Ангола с бронежилетка и предпазен визьор, за да привлече вниманието на света към жертвите на противопехотните мини.
През август същата година повтаря мисията в Босна. Няколко месеца след смъртта ѝ, през декември 1997-а, десетки държави подписват Отавската конвенция за забрана на този тип оръжия — успех, в който кампанията на принцесата има безспорен принос.
През юни 1997 година Даяна продава на търг в Ню Йорк 79 от най-емблематичните си рокли — идеята е на принц Уилям, — а събраните милиони отиват за борбата срещу рака и СПИН.
Възпитанието на синовете ѝ също носи нейния почерк. За да опознаят Уилям и Хари човешките емоции, несигурността и страданието, но и мечтите и надеждите на обикновените хора, майка им ги води в болници, приюти за бездомни и домове за сираци. Състраданието, сърдечността и достъпността ѝ печелят прозвище, което остава завинаги: "принцесата на народа".
Славата обаче има и обратна страна: натрапчивото внимание на медиите, и най-вече на папараците, не оставя Даяна на мира нито за ден.
В нощта на 31 август 1997 година Даяна и приятелят ѝ, бизнесменът Доди ал-Файед, катастрофират тежко в Париж. Мерцедесът, с който пътуват, преследван от папараци на мотоциклети, се разбива с висока скорост в тринайсетата колона на тунела при площад "Алма".
Ал-Файед и шофьорът Анри Пол умират на място; оцелява само бодигардът Тревър Рийс-Джоунс. Принцесата е откарана в болницата "Ла Питие-Салпетриер" и оперирана по спешност, но лекарите не успяват да я спасят. Тя издъхва в ранните часове на 31 август, на 36 години.
Първоначално вината пада върху фотографите, следвали двойката във фаталната нощ. През 1999-а обаче френският съд ги оневинява и посочва за виновник Анри Пол: установено е, че в кръвта му е имало алкохол над допустимата норма, при това в комбинация с лекарства, несъвместими с него.
През 2006-а мащабното разследване на Скотланд Ярд, известно като операция "Паджет", стига до същото заключение. През април 2008-а обаче британско съдебно жури постановява, че за смъртта на Даяна са виновни както шофьорът, така и папараците — вследствие на груба небрежност при шофиране.
Смъртта на Даяна отприщва безпрецедентен публичен траур. Пред Кенсингтънския дворец израства море от цветя — над милион букети. Премиерът Тони Блеър я нарича "принцесата на народа" още в сутринта след трагедията и фразата се превръща в епитафия.
Мълчанието на кралското семейство, останало в шотландската си резиденция Балморал, предизвиква обществено недоволство, което стихва едва когато кралицата се обръща към нацията на живо — жест, почти невиждан в историята на монархията.
Погребението на 6 септември 1997 година в Уестминстърското абатство се излъчва в над 200 държави и събира пред екраните приблизително 2,5 милиарда души. Образът на петнайсетгодишния Уилям и дванайсетгодишния Хари, крачещи зад ковчега редом с баща си, дядо си и вуйчо си, се превръща в емблема на епохата.
На церемонията сър Елтън Джон изпълнява версия на класическата си песен Candle in the Wind — първоначално написана за Мерилин Монро. Новият запис става най-успешният сингъл в историята на класациите с над 30 милиона продадени копия. Брат ѝ, деветият граф Спенсър, произнася реч, в която открито критикува както медиите, така и кралския двор. Даяна е погребана на малък остров в езеро в имението Алторп — там, където преминават юношеските ѝ години.
Въпросите, които остават
Смъртта на принцесата на Уелс ражда и лавина от конспиративни теории. Според една зад катастрофата стои МИ-6. Друга твърди, че дворецът е искал да предотврати брак — и евентуална бременност — на майката на бъдещия крал с египетски мюсюлманин.
Трета сочи забавилата се линейка: транспортирането до болницата отнема около час и половина. Бащата на Доди, милиардерът Мохамед ал-Файед, години наред публично поддържа версията за заговор, но нито едно официално разследване — френско или британско — не открива доказателства в нейна подкрепа.
Отвъд теориите обаче остава самата Даяна — жената, която превръща състраданието във внушителна сила и променя завинаги представата за това каква трябва да бъде една принцеса.
