Arrival: Филмите с извънземни не са това, което бяха
Дени Вилньов е канадски режисьор, от когото е редно човек да е гледал поне един филм. И нека този филм да е „Сикарио“ или поне Prisoners. Ако ли не, винаги може да се спрете на свирепия Enemy, в който Джейк Джиленхол блести в цели две роли.
Последният филм на Вилньов, който излезе вчере, носи името Arrival или „Първи контакт“, както е българското му име, и е първата афера на канадеца със sci-fi киното.
Неговият прочит на един от най-известните поджанрове в седмото изкуство – филмите с извънземни – бешепосрещнат отначало скептично. Вилньов има остър, строг, рязък поглед към света. Той обича реализма, дори когато го примесва с лека фантазия, която накрая се оказва просто измама.
Въпреки това, само година след като достави на киноманите великолепния „Сикарио“, Виньов се обръща към наградения с безброй литературни награди кратък разказ на Тед Чен – „Story of Your life“. В него млад професор по лингвистика и един от най-добрите полиглози в страната – д-р Луис Банкс е повикана от американското правителство, за да служи за преводач между човечеството и НЛО, което каца в 12 различни точки на планетата. Борбата на д-р Банкс със собствените й демони, самотния и изолиран живот, който води и странната връзка, която развива с извънземния живот, поема своя бавен и естествен ход през нелинейната структура на този великолепен филм.
Arrival не е обикновен филм за извънземни. Нито е нещо, което може да бъде ярък представител на жанра. Той е различен от първия до последния си момент. Той е кино в един от най-красивите смисли на думата и е ярък пример, затова, че Дени Вилньов винаги успява да изненада своите зрители. Да ги подлъже и чак после да ги поведе в правилната посока. Да им разбърка филм-пъзел, от най-хубавите.
Изненадите се сервират една след друга, плавно и бавно, какъвто е целият ритъм на филма. В него няма да откриете почти никакъв екшън, с едно-две малки изключения, няма да намерите тъпли от уплашени хора, които бягат от извънземните кораби в истерия, няма да видите подплашени президенти, които борят злата раса, дошла да вземе разума и благата ни. Но ще видите красота и история, която, да се надяваме, ще ви остави с пълни глави и усещането, че киното не е само бомби и мъже с автомати. Но може това и да не се случи. Но поне ще се насладите на различния поглед, който този режисьор предлага.
В Arrival всичко е красиво, бавно, пречупено през личното изживяване. А в центъра му с бяло като перла лице и червена коса, блести Ейми Адамс.
Мадам Адамс сигурно е един от най-ярките примери на наистина пораснала актриса в Холивуд. Бляскавата й кариера започва преди години, но звезда я прави захаросания филм на „Дисни“ – „Омагьосана“. След него, само в рамките на няколко години, Ейми Адамс навърта огромна численост от качествени роли, които й печелят общо 5 номинации за „Оскар“, който все още й се изплъзва, и я поставят сред имената, които е редно да се следят зорко.
Тази година Ейми Адамс пристига в сезона на доброто кино с цели две роли. Толкова различни една от друга. Тази е първата.
Нейната доктор Луис Банкс изглежда порцелянова, дори леко лабилна и затворена жена, но е единственият човек, който реално успява да комуникира с извънземната раса. Нейната крехкост и доброта, които сякаш извират от всеки кадър с Адамс в него, по естенствен начин си кореспондират с цялата обстановка, която Вилньов създава.
Фантастичният разказ на Тед Чен е малко по-различен от това, което в крайна сметка Вильов поднася като краен продукт на зрителите. Но, вярвам, никой няма да му се разсърди, когато види финалния резултат.
Нелинеен, чувствен, изненадващ, трогателен и разплакващ, Arrival е онова, което модерното кино трябва да бъде накрая на деня или когато светнат лампите – красиво, ярко, различно и просто добро.
