Поредица от експерименти с гризачи показват, че дори при изобилие от храна и вода, личното пространство е от съществено значение, за да се предотврати социален срив. Това разкрива експеримент под названието "Вселена 25", който е направен миналия век. Опитът се оказва доста противоречив и до днес е предмет на спорове за човешкото общество.
Джон Калхун е американски етолог и изследовател на поведението. Той е известен с проучванията си за това как гъстотата на населението влияние върху действията на обществото.
Ученият твърди, че мрачните последици от свръхнаселеността при гризачите са модел за бъдещето на човешката раса.
Калхун иска да прави експерименти с плъхове, защото се е интересува от това как социалната среда и пренаселеността влияят на поведението и връзките в обществото. Той вярва, че чрез наблюдение на животни в контролирани условия може да се изведат универсални принципи, които да се отнасят и до хората.
За целите на своите изследвания той използва плъхове и мишки, защото те създават сложни социални структури и бързо се размножават, което му е позволява да изследва дългосрочни социални последици в сравнително кратък период от време. Целта му е не просто да наблюдава деградацията, а да разбере как да създадем среди, които да могат да подпомогнат психичното и социалното здраве.
През 1968 г. Калхун започва експеримента, като въвежда четири миши двойки в специално проектиран заграден участък - истинска мишешка райска Едем - с множество "апартаменти", изобилие от материали за гнездене, както и неограничени количества храна и вода. Единственият оскъден ресурс в тази микросреда е физическото пространство, и Калхун подозира, че е въпрос на време този дефицит да предизвика проблеми в рая.
Калхун провежда подобни експерименти с гризачи в продължение на десетилетия, но винаги е принуден да ги прекратява преждевременно - иронично, поради недостатъчно лабораторно пространство.
Версията, наречена "Вселена 25", е първият експеримент с пренаселеност, който той успява да завърши изцяло.
Както Калхун предвижда, утопията се превръща в ад почти година след началото, когато гъстотата на популацията на гризачите достига своя връх, а след това рязко и драматично се забавя темпото на размножаване. Животните стават все по-агресивни, проявяват анормално сексуално поведение и започват да пренебрегват или дори нападат собствените си малки.
Силната ескалация на агресивно поведение сред мишките се проявява, като мъжките индивиди започват често и безпричинно да се нападат помежду си, причинявайки си сериозни наранявания. Формират се доминиращи групи, които упражняват насилие над по-слабите мишки, като ги изтласкват от достъпа до ресурси.
Наред с това, женските престават да проявяват майчински инстинкти - често изоставят или дори убиват собствените си малки. Някои мишки напълно се изолират от останалите и избягват всякакво взаимодействие, докато други проявяват разрушително и хаотично поведение. Въпреки наличието на достатъчно храна и вода, именно липсата на социална стабилност води до срив в поведението на животните. Калхун нарича това "поведенчески срив" - явление, при което дори идеалната материална среда не може да компенсира разрушените социални връзки и натрупания психологически натиск.
По същество те остават "заклещени" в инфантилно състояние на ранно развитие, дори когато са извадени от "Вселена 25" и преместени при "нормални" мишки. В крайна сметка колонията измира напълно.
Всичко това показва как социалният срив може да настъпи дори при материално изобилие, ако липсва психически и социален баланс.
Калхун поставя гризачите в категории като "млади престъпници" и "социални дегенерати". През 70-те години световното население нараства бързо, а филми като Soylent Green отразяват нарастващите страхове от свръхнаселеност и градско насилие. Проучванията на Калхун са използвани от други като оправдание за политики за контрол на населението, насочени най-вече към бедни и маргинализирани общности.
Самият Калхун не вярва, че човечеството е обречено.
В други негови експерименти с пренаселеност гризачите развиват иновативни тунелни поведения, а в някои случаи добавянето на още помещения позволява на животните да живеят в условия на висока гъстота, без да бъдат принудени да съществуват в нежелан контакт. Така се минимизират отрицателните социални ефекти. Калхун се надява резултатите да повлияят на това как са изградени затвори, психиатрични болници и други сгради, предразположени към пренаселеност.
В доклад от 1979 г. ученият пише, че "няма друга област на интелектуално усилие, която да може да окаже по-голямо влияние върху човешкото благосъстояние от тази, която допринася за по-добро проектиране на заобикалящата среда".
Погледнато от съвременна научна перспектива, ограниченията на пространството в интерпретацията на "Вселена 25" са очевидни. Изследването е до голяма степен наблюдателно и субективно. Самият Калхун го описва не като "нормална наука", а по-скоро като "наблюдение и реконструкция на процес". А както е известно, наблюдателните изследвания крият висок риск от пристрастия и често смесват корелация с причинно-следствена връзка.
Освен това експериментът не разглежда по-дълбоките системни фактори, които определят човешкото благосъстояние, нито пък отчита съвременните обществени структури.
Обобщенията, свързани с човешкото поведение и обществени тенденции, са твърде далечни от реалността на едно изкуствено изградeно мише общество.
И не на последно място - етичните норми. Експериментите на Калхун не биха били позволени днес. Той създава среда, която умишлено причинява страдание на животните, като не прекратява условията, дори когато те водят до явен дистрес. Много от смъртните случаи е можело да бъдат предотвратени. Това противоречи на съвременните стандарти за хуманно отношение в научни изследвания.
