През декември 1847 г. единственият публикуван роман на английската писателка Емили Бронте, "Брулени хълмове" нахлува като буря в литературния живот на Англия, шокирайки както публиката, така и критиците с откровените си описания на насилие и психически тормоз.
Рецензент от Douglas Jerrold's Weekly Newspaper тогава пише: "Читателят е... отвратен, почти потресен от подробности за жестокост, безчовечност и най-диаболична омраза и отмъстителност."
Една дума особено доминира сред критиките и това "суров".
И все пак, под тази първична ако може така да се каже грубост на сюжета ясно личи едно неохотно възхищение от чистата сила на романа. Както отбелязва рецензентът от Douglas Jerrold"s: "Невъзможно е да започнеш и да не го довършиш; и също толкова невъзможно е да го оставиш настрана след това и да не кажеш нищо за него."
177 години след издаването си, "Брулени хълмове" е обичан литературен роман. Но жената зад книгата остава загадка - подробностите около краткия ѝ живот, тъй като умира през 1848 г. на 30 години, са обвити в мистериозна мъгла.
Родена през 1818 г., Емили е дъщеря на ирландския свещеник Патрик Бронте и съпругата му англичанка Мария Брануел. Пето от общо шест деца, тя прекарва детството си в село Хауърт, където Патрик служи като енорийски свещеник.
Младостта на Емили е белязана от поредица трагедии. Когато е на три години, майка ѝ умира от рак.
Няколко години по-късно двете ѝ най-големи сестри, Мария и Елизабет, умират от туберкулоза. Те се разболяват в пансиона Clergy Daughters" School в Коуън Бридж, където са изпратени след смъртта на майка си. В него условията са особено ужасяващи, което вероятно е допринесло за развитието на болестта и тяхната кончина.
Емили и по-голямата ѝ сестра Шарлот - която по-късно ще използва Коуън Бридж като прототип за училището Лоууд в нейната книга "Джейн Еър" - напускат пансиона след смъртта на Мария през май 1825 г. и се връщат в Хауърт, където прекарват по-голямата част от времето си със своите брат и сестра - Патрик Брануел и Ан.
За да противостоят на мрачните обстоятелства от детството си, децата започват да се занимават с творчество - пишат истории, стихове и рисуват.
Шарлот и Патрик измислят мистичната земя Ангрия, а Емили и Ан създават сложни разкази за въображаемата страна Гондал.
По това време Бронте са дълбоко повлияни от романтизма и неговите прочути автори, сред които Уолтър Скот, Пърси Шели и Уилям Уърдсуърт.
Отношенията между сестрите Емили и Шарлот са дълбоки и сложни, белязани едновременно от обич и различия в характерите им.
Шарлот, по-голямата и по-практична от двете, често насърчава Емили да следва по-сигурен и обществено приемлив път - например да се отдаде на преподаване.
Емили обаче трудно се приспособява към обществените норми и предпочита уединението на дома в Хауърт, където посвещавала времето си на писане и на въображаемия свят на Гондал, създаден заедно със сестра ѝ Ан.
Макар понякога да изразява несъгласие с този стремеж към уединение и въображение, Шарлот винаги проявява уважение към таланта на Емили. Тяхното различие е по-скоро източник на баланс, отколкото на вражда - Шарлот олицетворява разума и реализма, а Емили - независимия дух и творческата свобода.
Докато Шарлот оставя Ангрия зад себе си, за да създаде своя версия на живота си, по-близка до реалността, Емили никога не престава да вярва в Гондал.
По време на краткото си обучение в училището Roe Head през 1835 г., тя изпитва толкова силна носталгия по дома, че не остава нищо друго освен да се върне в Хауърт.
През октомври 1842 г. тяхната леля по майчина линия, Елизабет Брануел, умира неочаквано.
Шарлот и Емили, които тогава учат в Брюксел, се прибират за погребението. Но докато Шарлот подновява обучението си в началото на следващата година, Емили остава в Хауърт, поемайки домакинството.
В познатата среда Емили започва да пише "внушителни стихове в пестелив, естествен стил".
Когато Шарлот случайно открива книга със стихове на Емили през 1845 г., е поразена от богатството на езика и дълбочината на мисълта им. Емили обаче е разгневена, че сестра ѝ е прочела труда ѝ без позволение. Едва след дълги разговори и спорове тя се съгласява да публикува поетичен сборник заедно с Шарлот и Ан.
Сестрите издават своята стихосбирка през 1846 г., използвайки псевдонимите Кърър, Елис и Актън Бел.
Книгата е търговски провал, тъй като са продадени само два екземпляра, но самият акт на публикуване разпалва амбициите на сестрите.
Година по-късно Шарлот издава "Джейн Еър". Два месеца след нея Ан публикува "Агнес Грей", а Емили - "Брулени хълмове".
От трите романа на сестрите, "Джейн Еър" става най-популярен и най-добре приет роман. Но и книгата на Шарлот не минава без противоречия. Тя също получава укори за своята "суровост", с която пише.
Голяма част от тази критика се дължи на отвращението на рецензентите, че както "Брулени хълмове", така и "Джейн Еър" открито изобразяват романтично желание и насилие - теми, смятани за неподходящи като четиво за скромните дами от висшето общество.
До 1848 г. спекулациите около истинската самоличност на братята Бел са повсеместни, като упорит слух твърди, че Кърър, Елис и Актън са един и същи човек.
През юли същата година Шарлот и Ан пътуват до Лондон, за да опровергаят тези слухове (Емили остава у дома), като за първи път се разкриват пред издателя на Шарлот, Джордж Смит.
Малко след пътуването до Лондон, семейството Бронте отново е сполетяно от трагедия. Брануел умира на 24 септември 1848 г., на 31 години, вероятно от туберкулоза, утежнена от пристрастяване към опиум и алкохол.
На неговото погребение Емили настива, но отказва медицинско лечение, дори когато болестта ѝ прераства в туберкулоза.
Тя умира на 19 декември, само пет месеца преди по-малката ѝ сестра Ан да почине от същата болест на 29 години.
През 1849 г. Шарлот, единствената оцеляла от братята и сестрите Бронте, пише писмо, в което описва скръбта си: "Едва успях да пусна Емили, толкова много исках да я задържа, искам я обратно всеки час... На татко му останах само аз - най-слабата, най-безсилната, най-малко обещаващата от шестте му деца - туберкулозата отне останалите пет."
Решена да възстанови посмъртната репутация на сестрите си, Шарлот публикува през 1850 г. Biographical Notice of Ellis and Acton Bell. В този текст тя разкрива истинската самоличност на сестрите Бронте и описва кои са те и как са израснали.
С времето обаче читателите започват силно да се увличат от наследството и тайната на сестрите Бронте.
"Брулени хълмове"
За да се оцени величието на "Брулени хълмове", романът не трябва да се чете като любовна история, а като разказ за междупоколенческо насилие и за това как то създава чудовища.
"Брулени хълмове" често е възприеман като любовен роман заради главните герои - Хийтклиф и Кати. Тяхната връзка е емоционалното ядро на творбата.
Сцените между тях са изпълнени с толкова силни чувства, че единственият начин да ги изразят е да откажат да се оженят и да прекарат живота си, втренчени един в друг през мочурищата, докато съсипват живота на всички около тях.
Кошмарният облик на света около Кати и Хийтклиф сякаш е следствие от тяхната бурна страст, а не обратното, и привлекателната сила на тази фантазия - да бъдеш обичан толкова дълбоко, че любимият ти да е готов да изгори света в отговор - е трудно да бъде надценена.
Всъщност по-важното е, че, Емили отделя голямо внимание на кошмарния свят, който заобикаля главните герои.
И именно заради това внимание Хийтклиф е и централното чудовище в "Брулени хълмове".
В плана си за отмъщение срещу насилието, което проявява неговия приемен брат Хиндли, Хийтклиф успява да направи следното: съсипва Хиндли, жени се за сестрата на съпруга на Кати, малтретира я, малтретира сина им, малтретира и сина на Хиндли, а след това принуждава собствения си син да се ожени за дъщерята на Кати.
Това, което прави Хийтклиф психологически толкова интересен, е, че неговата чудовищност има ясна причина: той е бил малтретиран от Хиндли, когото е смятал за брат през по-голямата част от детството си, и който го принуждава да живее и работи като слуга веднага щом наследява семейния дом.
Именно насилието на Хиндли води до насилието на Хийтклиф, а Хийтклиф от своя страна създава своя син Линтън - най-жестокия и егоистичен от по-младото поколение в романа.
Единствено способността на дъщерята на Кати, младата Катрин, и на сина на Хиндли, Хертън, да надмогнат насилието, което им е нанесено от по-старите поколения, създава възможността за изкупление в края на романа.
Като портрет на цикъла от насилие и тормоз, това е силно въздействаща творба.
"Брулени хълмове" се развива в един жесток свят, в който всекидневното семейно насилие е норма, и романът е безпощадно ясен относно емоционалната динамика, която изгражда такъв свят и му позволява да съществува.
Но този свят представлява един неспиращ кошмар. Това е безспорно добре изграден кошмар с дълбока психологическа сила, богат и завладяващ, така че когато го четеш, усещаш, че си затворен в мочурищата и наоколо крещят хора.
Това е невероятен литературен ефект и Емили Бронте е истински гений, за да го постигне.
И до днес Емили Бронте продължава да интригува и да остава обвита в загадъчност.
