Тайните военни стаи на Уинстън Чърчил
„Това е помещението, от което ще ръководя войната“, заявява Уинстън Чърчил през май 1940 г., след като влиза в подземен бункер под улиците на Лондон. Новият премиер оглежда пространство, докато е наясно, че Англия може да попадне под атака на нацистите всеки момент.
Военните стаи, както казваха на бункера, не паднаха в скута на Чърчил отникъде. Четири години по-рано, когато Уинстън е депутат, той се застъпва за изграждането на подземен бункер, където правителственият персонал, военните стратези и премиерът могат спокойно да се срещнат в случай, че Великобритания бъде нападната.
Когато Чърчил за пръв път влиза в политическата сфера през 1900 г., той бързо се издига в британското правителство. През десетилетията, предхождащи времето му като министър-председател, той заема позициите президент на Съвета по търговия, колониален секретар, първи лорд на Адмиралтейството, министър на боеприпасите, войната и въздуха и канцлер на касата. Но Британският Булдог също отнася и тежки политически удари, някои от които сам си предизвиква, а други са причинени от ръцете на неговите съперници. През 30-те години на миналия век, общественото мнение към Чърчил се влошава, особено заради отказа му да отслаби британския колониален захват на Индийската империя. Хората смятат, че Чърчил е също толкова разведен с реалността и когато се втурна срещу онова, което вижда като нарастваща немска заплаха.
Но Чърчил всъщност вижда ясно какво се задава и знае, че Великобритания не е подготвена. В частна стая в Камарата на общините през 1936 г. той призова премиера Стенли Болдуин, който по това време ярко поддържа международно разоръжаване, да предприеме стъпки за защита на Великобритания от германската въздушна заплаха. „Организирахме и създадохме ли алтернативен център на управление, ако Лондон бъде нападнат изненадващо?“ пита той. Не може да се каже, че Чърчил е лично отговорен за създаването на Военните стаи, защото други хора мислят по същия начин. Той обаче ръководи натиска.
Отнема още две години, след като нацистите превземат Чехословакия и анексират Австрия, за да бъде одобрена идеята за спешен щаб. Накрая, през май 1938 г., започва сериозно строителство на безопасно пространство за настаняване на главните военни. То започва да функционира напълно на 27 август 1939 г., една седмица преди Великобритания и Франция да обявят война на Германия. През следващата година наследникът на Болдуин, Невил Чембърлейн, подава оставка като министър-председател и Чърчил внезапно се озова начело на британската власт. Когато той минава през вече завършените военни стаи за първи път като министър-председател през 1940 г., страната се подготвя за пълна война, а битката за Великобритания ще се разрази само след седмици.
Подземните стаи – разположени на два малко клаустрофобични етажа – позволяват на военния кабинет на Чърчил, който включва ръководителите на армията, флота и военновъздушните сили, да се срещат в безопасно пространство, което е от решаващо значение след като германският Луфтвафе започва осеммесечната блиц кампания през септември. (Скоро след като блицът започва, за шок и ужас на Чърчил, той научава, че бункерът всъщност не е защитен от бомби и таванът бързо се коригира с щедро количество бетон.)
Военният кабинет на Чърчил се среща в бункера 115 пъти по време на войната, обсъждайки всичко – от Дюнкерк, през битката за Великобритания до Сталинград. Персоналът поддържа мястото в експлоатация 24 часа на ден, седем дни в седмицата, до 16 август 1945 г., два дни след като Япония публично обявява безусловното си предаване. Едва тогава светлините в Стаята с карти – където цялото разузнаване постъпва към военните съветници на Чърчил – се изключват за първи път от шест години.
Почти веднага след войната малки групи от посетители са вкарвани в помещенията за неофициални обиколки, дори когато правителствените служители продължават да се трудят по тайни проекти около Студената война в някои от стаите. Към края на 40-те години започват да се провеждат още официални обиколки и започват усилия за съхранение на стаите (голяма част от тях са значително променени при пускането им в нова употреба след войната). Интересът към мястото постоянно се увеличава, докато Императорския музей на войната не изявява желание да го поеме и отвори напълно за обществеността през 1984 г. В началото на 21 век Стаите се отварят в по-голямата си част за посетители.
Но докато днес всеки може да види Военните стаи, това, което не може да направи, е да погледне зад стъклото, за да види артефактите в детайли.
Забележителното за подземния бункер е нивото на импровизация при създаването и развитието му. Решението кои карти да влязат в коя стая например е взето от някой правителствен работник, на когото е казано, че ще има помещение за война и че ще се нуждаят от карти. Когато ой пита командира си какви карти трябват, отговорът е: „Вие знаете толкова, колкото и аз“…
