Зъболекар от Лондон може би е разгадал вековен математически пъзел, скрит в една от най-известните анатомични рисунки в света - "Витрувианският човек" на италианския изобретател и художник Леонардо да Винчи.
На рисунката е изобразена гола мъжка фигура в две наложени една върху друга пози, с ръце и крака, затворени в кръг и квадрат, е създадена от ренесансовия гений около 1490 г.
То цели да изследва идеалната човешка форма. Отчасти е повлияно от трудовете на римския архитект Марк Витрувий Полион, който вярва, че човешкото тяло има хармонични пропорции, подобно на добре проектиран храм.
Той предлага, че човешка фигура може да се вмести идеално в кръг и квадрат, но не предоставя математическа рамка за тази геометрична връзка. Да Винчи я решава, но не обяснява как точно.
В продължение на повече от 500 години остава загадка как постига тази перфектна форма, а рисунката става една от най-анализираните в света. Тя поражда множество теории и идеи, като например свързани със златното сечение (1,618...).
Ново изследване на зъболекат от Лондон - Рори Мак Суини, публикувано в списание Journal of Mathematics and the Arts, може би най-сетне дава отговори относно геометричния метод на Леонардо да Винчи.
Статията описва скрит детайл в рисунката "Витрувианският човек", а именно равностранен триъгълник между краката на мъжа, споменат в бележките на да Винчи относно скицата. Анализът разкрива, че тази форма съответства на триъгълника на Бонвил - въображаем равностранен триъгълник в денталната анатомия, който определя оптималната функционалност на човешката челюст.
Използването на този триъгълник в рисунката помага да се получи съотношение от 1.64 до 1.65 между страната на квадрата и радиуса на окръжността. Това е изключително близко до специално, по думите на Мак Суини, "чертожно число" 1.633, което се среща повсеместно в природата при изграждането на най-ефективните структури.
1.633 е специално геометрично съотношение, което описва връзка между квадрат и окръжност. То е близко до златното сечение и според изследването на Мак Суини съответства на анатомични структури, свързани с идеалното движение и строеж на човешката челюст. В този смисъл се нарича "special blueprint number" - т.е. специално чертожно или структурно число и е често срещано в природата при ефективни и хармонични форми.
Мак Суини смята, че това не е случайност и предполага, че да Винчи е разбирал перфектно идеалната структура на човешкото тяло - много преди съвременната наука да я опише.
Изследването на Мак Суини прави много повече от това просто да задоволи 500-годишно академично любопитство. Откритията могат да създадат нови подходи в денталната анатомия, проектирането на протези и лицево-челюстната хирургия. Те биха могли също така да подтикнат към по-нататъшни изследвания на ренесансовото изкуство за научни прозрения, които са останали скрити в продължение на векове.
