Зъболекар от Лондон може би е разгадал вековен математически пъзел, скрит в една от най-известните анатомични рисунки в света - "Витрувианският човек" на италианския изобретател и художник Леонардо да Винчи.
Създадена около 1490 г., рисунката изобразява гола мъжка фигура в две наложени една върху друга пози, вписана едновременно в кръг и квадрат.
Творбата цели да изследва идеалните пропорции на човешкото тяло. Отчасти е повлияно от трудовете на римския архитект Марк Витрувий Полион, който вярва, че човешкото тяло има хармонични пропорции, подобно на добре проектиран храм.
Той предлага, че човешка фигура може да се вмести идеално в кръг и квадрат, но не предоставя математическа рамка за тази геометрична връзка. Да Винчи я решава, но не обяснява как точно.
През следващите векове "Витрувианският човек" се превръща в едно от най-разпознаваемите произведения на Ренесанса. Рисунката често се разглежда като символ на стремежа на епохата да съчетае изкуството, математиката и науката в едно цяло. Именно затова всеки нов опит да се обяснят нейните пропорции привлича вниманието както на историци на изкуството, така и на учени от различни области.
Ново изследване на лондонския зъболекар Рори Мак Суини, публикувано в списание Journal of Mathematics and the Arts, предлага ново обяснение на геометричния метод, използван от Леонардо да Винчи.
Според автора ключът към композицията може да се крие в малък детайл, който често остава незабелязан - равностранния триъгълник между краката на фигурата, споменат и в бележките на самия Леонардо. Анализът на Мак Суини показва, че тази форма напомня т.нар. триъгълник на Бонвил - въображаем равностранен триъгълник, използван в денталната анатомия за описване на определени пропорции на човешката челюст.
Според Мак Суини използването на тази геометрична конструкция води до съотношение, което е близко до стойности, срещани в различни природни и геометрични структури. Той предполага, че именно това може да помогне да се обясни начинът, по който Леонардо е изградил композицията на рисунката.
Използването на този триъгълник в рисунката води до съотношение между страната на квадрата и радиуса на окръжността от приблизително 1,64-1,65. Според Мак Суини тази стойност е много близка до геометрично съотношение от 1,633, което се среща в различни природни и структурни форми.
Изследователят смята, че това сходство едва ли е случайно и предполага, че Леонардо е използвал внимателно подбрани геометрични принципи при изграждането на композицията. Ако тази хипотеза се потвърди, тя би могла да предложи нов поглед към начина, по който ренесансовият майстор е съчетавал наблюденията си върху човешката анатомия с математиката и геометрията.
Независимо дали теорията на Мак Суини ще бъде приета от всички специалисти, тя показва, че повече от пет века след създаването си "Витрувианският човек" продължава да поражда нови въпроси и интерпретации. Това е още едно напомняне колко тясно са били свързани изкуството и науката в епохата на Ренесанса.
