Търговията с подправки допринася за тяхното разпространение по целия свят. Канела, карамфил, джинджифил, куркума, пипер са едни от най-използваните. Този процес започва преди няколко хилядолетия и процъфтява благодарение на голямото им търсене. Смята се, че този вид търговия е един от основните катализатори на глобализацията.
Първоначално подправките се използват главно за кулинарни цели. С времето обаче тяхното приложение се разширява до производството на парфюми, консервирането на месо и лечението на различни болести.
Търсеното на подправки нараства значително преди около две хиляди години, когато арабските търговци ги разпространяват в различни части на света. Все повече хора искат да си ги купуват и вследствие на това пазарът се разширява значително.
За да запазят монопола си, арабите използват трикове като заблуждаващи информации и митични истории, за да разубедят западните народи от участие в търговията, носеща огромни печалби. В продължение на години тази стратегия е успешна, като държи основно римляните и гърците настрана.
Въпреки това, арабските търговци не успяват да запазят тайната дълго. С увеличаването на търсенето, особено по времето на Римската империя и през Средновековието, са изпратени експедиции, за да се установи откъде идват тези екзотични подправки.
Първоначално арабите доставят стоката по суша с камилски каравани. Един от основните маршрути, използвани за търговията, е Пътят на коприната, който свързва Средиземноморието, Азия, Северна Африка и Европа.
Търсенето на подправки в Европа се увеличава значително след създаването на град Александрия в Египет, който се превръща в основен търговски център в Римската империя. Това се случва през първи век преди Христа.
В продължение на много години Рим контролира стокообмена с екзотичните растения в региона. По-късно, през 13-и век, Венеция се превръща в централен търговски център за тези търсени стоки, предназначени за Западна и Северна Европа. Градът забогатява, налагайки високи данъци върху кулинарните добавки.
Без директен достъп до източници в Близкия Изток, търговците от Европа нямат друг избор, освен да плащат високи тарифи. В крайна сметка дори богатите хора се затрудняват да си позволят подправки.
Поради прекомерно високите цени елитът на Европа решава да предприеме нещо по въпроса, като финансират свои собствени експедиции в търсене на тези изкушаващи сетивата растения. И така, през 1400 г., когато технологиите за плаване се подобряват до такава степен, че преминаването на дълги разстояния става възможно, няколко кораба са изпратени в търсене на райони, където вероятно се произвеждат подправки.
Първият, осмелил се да предприеме подобно пътуване, е генуезкият мореплавател Христофор Колумб, който в търсене на по-бърз път към Индия, един от най-големите износители на подправки по онова време, случайно акостира в Америка. Пътуването е спонсорирано от крал Фердинанд и кралица Исабела от Испания.
Макар че не успява да стигне до Индия, той донася със себе си люти чушки, местният вариант на пикантната подправка.
Друг авантюрист е португалецът Вашку да Гама, който е първият европеец, открил морски път, свързващ Европа с Азия. Той успява да постигне това, като стига до нос Добра надежда в Южна Африка и прекосява Индийския океан до Каликут, Индия. Успехът на неговата експедиция бележи началото на португалските завоевателни мисии в региона.
След пристигането на португалците, скоро последват експедиции на нидерландците, испанците и британците.
Противоречивите интереси между тези европейски народи достигат кулминация от редица сражения и кървави битки за контрола над търговията с подправки. Един от големите конфликти, който избухва между Англия, Испания, Нидерландия и Португалия за индонезийските острови на подправките, продължава повече от век.
В някакъв момент през 18-и век търговци от Съединените щати се впускат и те в бизнеса с подправки. Скоро стотици американски кораби се включват в експанзията на пазара.
С течение на времето обаче търсените стоки стават по-разпространени поради нарастващото им предлагане и цената им започва да спада. Увеличеното им предлагането се дължи на новите усъвършенствани методи и технологии в земеделието.
Въпреки това търговските пътища, които са създадени в търсене на райони за производство на подправки, са използвани за други цели в следващите години. Днес тези пътища се използват за превоз на хора и стоки по целия свят. А човек използва всекидневно в своите ястия тези някога "екзотични" подправки и не може да си представят и ден без тях.
