Историята е пълна с хора, преминали през редица трудности, за да се докажат и да успеят. Пример за това е Крал Брашиър, първият чернокож тежководолаз с ампутиран крак в американския флот.
Роден в Тонивил, Кентъки, в семейство на изполица през 1931 г., Карл Брашиър се издига от малък, за да стане първият афроамерикански майстор-водолаз. Пътят му към успеха е труден и неочакван. С решителност и упоритост той преодолява тези предизвикателства, за да изпълни мечтата си.
На 14-годишна възраст Брашиър решава да последва стъпките на зет си, който служи като войник в армията на САЩ. Той се опитва да се запише през 1948 г., когато навършва 17 години, но не успява да издържи приемния изпит. Освен това е обезсърчен от грубото отношение на инспекторите на теста. Късметът обаче му дава втори шанс и той се записва във флота.
От февруари до май 1948 г. Брашиър получава основно обучение във Военноморския учебен център "Големите езера". Той служи в интегрирана рота.
В периода 1890-1950 г. не е разрешено на чернокожите да служат във флота. Те работят само като стюарди и готвачи. Брашиър служи една година като стюард, по време на двугодишно назначение в Експериментална ескадрила 1 в Кий Уест, Флорида. Той организира напускането си от стюардския клон, като се сприятелява и впечатлява началник Гай Джонсън, който урежда Брашиър да прехвърли класните си номера на помощник-боцман. В новия си ранг и роля Брашир работи като "плажен капитан", изстрелвайки и изваждайки хидроплани от плажа. През юни 1950 г. е повишен в помощник-боцман от трети клас.
През октомври 1954 г. Брашиър завършва като спасителен водолаз във военноморското училище за гмуркане в Байон, Ню Джърси. Той се превръща в първият афроамериканец, посетил и завършил Училището по гмуркане и спасяване, и един от първите афроамерикански водолази във ВМС на Съединените щати. Брашиър се сблъсква с огромна враждебност и расизъм в академията.
Брашир първоначално работи като водолаз, изваждайки от водата приблизително 16 000 патрона, паднали от баржа. По време на първата си брегова служба в Куонсет Пойнт, Роуд Айлънд, задълженията му включват спасяването на самолети и изваждането на множество трупове от морето.
Брашиър е назначен да ескортира президентската яхта "Барбара Ан" до Роуд Айлънд. Той се среща с президента Айзенхауер и получава малък нож с надпис "До Карл М. Брашир. От Дуайт Д. Айзенхауер, 1957 г. Много, много благодаря". След като става главен старшина през 1959 г., той остава на Гуам три години, извършвайки предимно гмуркания за разрушаване.
В началото на 1966 г. край бреговете на Паломарес, Испания е изгубена ядрена бомба B28. По това време Брашиър е на борда на USS Hoist, когато е изпратен да намери и възстанови липсващата бомба за Военновъздушните сили. След близо три месеца търсене бомбата е открита, а чернокожият водолаз е награден с медал на ВМС и морската пехота, най-високото военноморско отличие за героизъм извън бойни действия.
През март 1966 г. Брашиър преживява тежък инцидент. По време на изваждане на бомби, повдигащ кабел се скъсва, карайки тръба да се залюлее по палубата на USS Hoist. Той се опитва да избута друг моряк от пътя на обекта. В резултат на това кабелът удря левия крак на Брашиър под коляното, като почти го отрязва.
Водолазът е евакуиран до военновъздушната база Торехон в Испания, след това до болницата на ВВС на САЩ във военновъздушната база Висбаден, Германия и накрая до Военноморската болница в Портсмут, Вирджиния. На медиците се налага да ампутират крака му заради инфекция и некроза.
Брашиър остава във Военноморския регионален медицински център в Портсмут до март 1967 г., възстановявайки се от ампутацията. От март 1967 г. до март 1968 г. той е назначен в Училище за водолазно разчистване на пристанището, подготвяйки се за завръщане към пълна активна служба. През 1968 г. Брашиър се превръща в първият водолаз с ампутиран крак. Той е на активна служба до 1979 г. След това е служил като цивилен във военноморската база Норфолк, Вирджиния.
След смъртта му през 2006 г. синовете му създават фондация "Карл Брашиър" в негова чест.
