Как Руската империя искаше да анексира България през 1885 г. и изпусна контрола върху процеса на съединение – късането на пъпната връв

Две години преди съединението на България с Източна Румелия ще открием един много сериозен руски контингент в редиците на българската армия. Това е един особен позитив за Санкт Петербург, но не и за българското общество. По това време България продължава да изпитва съмнения от Османската империя и подозира, че евентуалното им тръгване от юг ще ги принуди да продължат да водят свирепи битки, които може да бъдат изгубени.

В този период ще открием, че около 300 руски офицери контролират армията, а сред тях има още около 2000 хиляди млади руски командири. По това време напрежението между Великобритания и Руската империя продължава да се засилва, като конфликт на интереси ще бъде Афганистан. През март 1885 г. ще открием, че двете страни са готови да влязат във война. Руските дипломати получават инструкции, че при евентуално избухване на война, България ще бъде формално или де факто анексирана. Думите на Стоилов гласят следното:

„Кантакузен ще получи инструкции от Русия и с помощта на руски офицери и български офицери русофили, превратът ще бъде много лесен за изпълнение.“

Интересни вълнения се появяват на Балканите и по-конкретно с потенциалният анекс от страна на Русия. По това време Батенберг, либералите и коснерваторите водят тежка битка, за да изкарат Соболев и компания от страната, но поради ниското доверие между всяка една политическа сила, руското влияние не може да бъде отхвърлено толкова лесно. Освен това руската помощ и защита от Османската империя също е достатъчно добро изкушение. През август 1885 г. има коментар по този въпрос:

„В България има само две сили: Руската и моята, те трябва да работят заедно. Ако го направят, всички местни актьори като Каравелов, Цанков, Стоилов и други, няма да струват нищо. Без тази колаборация, обаче, между Русия и управляващия принци, всички жалки страсти мераци ще се появят на сцената и ще доведат страната до анахрия. Нито аз, нито Русия ще бъде смятани за фактори на посочените партии; те само ни лъжат и експлоатират за техния взаимен интерес и правят нашите отношения по-трудни. Осъзнавам, че тази ситуация не може да продължава и е необходимо или аз да дойда в Петербург или да напусна България.“

Очевидно е, че каквото и да се случи, Батенберг не може да контролира страната и неговите мотиви са лесни за разчитане. Властта му стига до избора на принц Михаил Кантакузен през 1884 г. Николай Василиевич Каулбарс е негов по-голям брат и играе ролята на агент на царя, изпратен в България, за да подчертае, че Русия не се намесва по никакъв начин в българската политика. Въпреки тези опити и желанието на страната да премахне Батенберг, следващите опити продължават да стават още по-сериозни и агресивни. През април 1885 г. Батенберг се среща с немския кайзер Вилхелм I и споделя как си пишат с Александър III като един братовчед с друг. Кайзерът му отговаря:

„Братовчед, братовчед! Императорът си е император. Собственият ми син се подписва с „Вашият най-покорен слуга“, когато ми пише.“

С това опитите на Батенберг да продължи да печели позиции на запад се оказват още по-жалки. На фона на всичко това се появява съединението като опит да се свали напрежение от гърба на настощия български владетел. В един австрийски курорт Батенберг ще разговаря с руския посланик Н.К. Гирс. Двамата ще се окуражат и според руския посланик това ще бъде добър ход да се успокои напрежението на Балканите. Очаква се и разрешение от Александър III, но според някои историци, Батенберг изпреварва събитията. Интересното е, че никой дори не очаква съединението да се случи.

Подобна проява отново поставя Батенберг на световната сцена, като този път ще трябва да говори от името на Русия. Всеки в Европа знае, че това деление няма да съществува още много дълго, но така или иначе не очакват съединението да се случи с такава скорост. Нещо още по-интересно е, че правителството се е насочвало повече към евентуалното връщане на Македония, а не толкова към съединението с Източна Румелия. По това време руската външна политика работи точно в обратната посока и се опитва да задържи процеса колкото е възможно повече.

Източна Румелия продължава да е възпитавана в любов към Батенберг, обединение и винаги трябва да поддържа политиката срещу Каравелов. Освен това инструкциите за София и Пловдив са толкова различни, че на финалът в политическо измерение е сигурно, че това е по-скоро чудо, отколкото активен политически акт. Поради липсата на някаква комуникация, населението на Източна Румелия се дели на два дяла – русофили и русофоби. През 1882 и 1883 г. руските агенти даже подкрепят това решение, но през 1884 г. няма ентусиазъм, защото този ход не е в полза на Русия.

Руският посланик в Константинопол – Нелидов е изпратил своя телеграма до Пловдив през 1885 г. и споделя, че руското правителство не подкрепя този акт. Изпратената информация никога не достига до Сорокин, който продължава да действа по установения ред. На няколко случая Сорокин обявява, че Русия подкрепя и всички работят с благословията. По това време лейтенант-полковник Еко пише на Петербург, че основната идея в това отношение е да се стигне до обединение на България с Източна Румелия и Македония.

По думите на Еко, шансовете това да се случи без руско участие са минимални и няма да има никакво развитие. По това време Източна Румелия остава под ветото на Османската империя и има наложена цензура на пресата. Не се позволяват редица други свободи. Забранява се тегленето на заеми на Пловдив, с които градът да се възстанови от Руско-турската война. Забранява се строежа на железопътна линия между Ямбол и Бургас, защото ще се избегнат различни търговски такси.

С пристигането на Александър Григориевич Сорокин в Пловдив през 1884 г. и поредното му изказване, че Русия ще обедини България, както я е освободила, Захари Стоянов отново ще заподозре лъжата и ще побърза да пусне „Записки по Българските въстания“, за да бъде сигурен, че така или иначе в корените на българина е да се бунтува срещу поробителя, а не да чака някой друг да му свърши работата. В дните на съединението, руските агенти ще продължат да се чудят дали имат разрешението на Русия или не.

В един момент се говори дали да не се вдигне армията около Пловдив, за да може този акт да се превърне във въстание. Заключението на руския консул и разбира се на всички около него е, че нямат правото да проливат българска кръв. По това време Батенберг разбира, че отново е сам и след като българите са готови да го превърнат в божество, руснаците могат да изчакат със своето отмъщение. Така и главата му ще се запази по-дълго закрепена за раменете. Веднага след съединението, Батенберг заминава в Копенхаген, за да се срещне със своите роднини.

По това време руското посолство изпраща някои въпроси, но те остават без отговор. Берлинският мирен договор е нарушен, но навсякъде руски агенти отварят шампанското, макар и прибързано – те са героите, според инструкциите от по-рано. Александър III е повече от бесен за този акт, в който няма да извлече никакви позитиви. Ето защо по-късно ще нарича Батенберг „неплодотворен неблагодарник с пристрастие към измама, който се нарича цар и може само да обижда останалите царе“.

Най-страдащ към този момент е посланика на Русия в Швейцария. Гирс трябва да получи санкции за своите грешки и да изпие една студена вода за триумфа на Батенберг и след това да признае, че Русия е станала за смях отново в Европа – толкова силен шамар, а от друга страна да се представи като истински дипломат с опит, който е успял да измами немците и да покаже как точно се прави дипломацията на Балканите. Всичко зависи директно от отговора на Батенберг. Отговорът му е, че не е знаел нищо по темата и няма как да влияе:

„Тъй като Ваше Височество заявява, че румелските събития го изненадаха, аз не бих посмял да се съмнявам, но съжалявам за опасното приключение, в което се хвърли България по толкова необмислен начин.“, за думите на Гирс.

Александър III ще прекрати отношенията с България или поне ще ги замрази в степен, в която ще отзове всички руски офицери от България, както и министъра на войната. В този момент България официално губи всички опитни военни лидери. Последният руски агент в България – Кояндер няма право да разговаря с Батенберг. Тази идея трябва да постави България на колене, защото дълго време се твърди от руските агенти, че без армия, България ще се превърне в анархия, но това не се случва.

Александър III е сигурен, че само неговите сили поддържат страната, но се оказва много изненадан. Още повече, славата на Батенберг започва да се услажда все повече, следователно неговата първа работа е да заяви, че след като руските офицери са готови да дезертират от своите позиции при първата проява на заплаха в България, то по-добре да се отървем от тях. Сега всички офицери в българската армия стават лоялни на Батенберг и няма да има никакви противоречия. Наблюдението ще се опише от сър Уилям Уайт – британски посланик в Константинопол:

„След като плащаха на руските офицери като на принцове през последните 6 години, те бяха изоставени от тях в най-нужното време.“

Никой обаче не подозира, че Русия, обидена като малко момиченце, прави най-голямата услуга на страната, защото това е и един от най-важните елементи за влияние в България, контролът над армията на Батенберг дава правото за преврат и анексиране, а с това цялата история приключва. Руската политика се проваля на много нива. Британският агент в България – сър Франк Ласкелс е извън столицата, когато това се случва и бърза към София, за да започва да докладва. Неговото писмо може да се разгледа като особен акт на действие:

„След като се завърнах, останах втрещен от пълната промяна, която се случва. Принц Александър става един от най-популярните хора, докато руското влияние продължава да спада. Негово височество, поставяйки себе си като глава на движение, печели сърцата на всички българи, които ще устоят на всяко едно предизвикателство, за да запазят своите сили и ще унищожат всеки, който се изправи срещу тях.  В момента позицията на Батенберг е възможно най-силната.

Разбира се, за някакво време ще открие себе си в една от най-трудните позиции на сцената на големите сили, но най-вероятно разбира, че това е в близкото бъдеще. Руснаците тук вече отвориха усти срещу принца и започнаха да го обиждат и нарушават мирните отношения, както и добрия тон. В това отношение той не им остава длъжен и унищожава всяка една възможна опция на влияние. Руската империя очакваше, че след като забрани този акт, всички ще се дръпнат от Батенберг и ще останат послушни, а се случи точно обратното.

Очакваха, че с викането на офицерите, армията ще се разпадне и отново бяха излъгани, това е армия, която може да очарова всеки. Българската армия влезе в Източна Румелия под строй, сякаш това бяха хора, които години наред са заемали най-високи постове, нямаше безредици или объркване.„

По това време става ясно, че Османската империя разбира това на много по-късен етап. Великите сили приветстват идеята и по още една причина – руското влияние ще охладнее значително на Балканите. По-смешното е, че на този етап има само две страни, които са против – Османската империя и Руската империя.

В следствие на това се свиква и съвет относно това решение, където Русия бързо ще смени своята версия и ще приеме статуквото, британците ще посочат, че Батенберг може да управлява двете територии, австрийците също не се противят, но имат някакви резерви. Турците отказват да предприемат мерки срещу разбунтувала се колония. Изпратеното писмо от лорд Салсбъри посочва, че подобен акт няма да се възприеме толкова добре от короната и се препоръчва на османците да останат на място, а не да се опитват да връщат територии.

Подобни санкции или опити ще се възприемат като акт на агресия и резултатът няма да се хареса на Османската империя. Сърбия, като най-трагичен герой от цялата работа, решава да обяви война, защото няма руски офицери и численото им превъзходство е достатъчно. Английското разузнаване докладва на кралица Виктория, че тази битка ще бъде изгубена от България. За изненада на великите сили, Батенберг е готов да вземе столицата и да детронира крал Милан.

Необходима е намесата на Австро-Унгария, за да се спре настъплението. Самото съединение вече е факт и не може да се върне, следователно няма полезен ход за действие. Докато Батенберг е царят обединител, ние ще открием и опитите на Санкт Петербург да подкрепи Османската империя да се върне на Балканите. Руските офицери са работили в обучаването на армията и са се справили достатъчно добре, преди да си тръгнат и се оказва, че не са необходими.

Оказва се, че страхът от Османската империя, който е дълго захранван, сега не може да бъде фактор. Самият Гирс по-късно ще заяви, че един опит за саботиране на Батенберг ще доведе до още по-лоши отношения и за изненада на всички, този път посланикът е прав. До края на 1885 г. България и Русия ще се отдалечат още повече и редица отношения ще бъдат разбити. Не случайно посланикът Волкенщайн ще заяви, че обединението на България е загуба за цяла Русия, а в следващите години неговата популярност ще расте до изключително високи нива. Ето защо ще се работи и за неговото сваляне, особено след като той няма нищо против да налива още огън в руското огнище. Един интересен доклад в Санкт Петербург гласи следното:

„Ако някой има нужда от някой, тогава Русия има нужда от България, а не обратното, следователно тя трябва да се договори с него, принца, пред когото тя е толкова виновна, а не той пред нея; българите не се страхуват от руска окупация, Европа никога няма да го позволи, сега България се опитва да стои близо до Турция и да следва политическа линия, с която да блокира всички шансове на Русия да навлезе в Балканските крайбрежия.“