7 оръжия, забранени за използване в модерната война

Идеята за забраната използването на определени оръжия по време на война  може да изглежда иронична. В края на краищата, целта им не е ли да нанесат максимални поражения на другите? Да, но въпреки това, някои оръжия, които са се появяват през историята на войната, изглежда причиняват толкова много ненужна болка и страдание, че са забранени за употреба във всеки конфликт.

Някои специфични видове оръжия са напълно забранени, докато други са обект на различни ограничения. Тук ще разгледаме някои от най-опасните от тях.

Заслепяващи лазери

Заслепяващите лазерни оръжия са дефинирани според международното право като оръжие, специално проектирано с единствена бойна функция или като една от бойните му функции е да причини трайна слепота на не подобрено зрение (тоест на невъоръжено око).

Заслепяващите лазерни оръжия са забранени през 1995 г. съгласно Протокол IV от Конвенцията за забрана или ограничаване на използването на някои конвенционални оръжия. Въпреки че тези оръжия са забранени, „заслепяването като случаен ефект от законната военна употреба на лазерни системи, включително такива, използвани срещу оптично оборудване“ не е обхванато от Протокола за заслепяващите лазерни оръжия. С други думи, ако слепотата възникне от лазер, чиято основна цел не е да заслепява, това е законна употреба.

Химически оръжия

Съвременното използване на химическо оръжие започва с Първата световна война, когато и двете страни разработват и използват отровни газове на бойните полета. Тези химически оръжия използват известни химикали от търговската мрежа, които влагат в стандартни боеприпаси, като гранати и артилерийски снаряди. Може би най-известните химически оръжия, използвани през ПСВ, които оттогава са забранени, са иприт (или горчичен газ), хлорен газ и фосген.

Горчиченият газ е най-често използваният газ през Първата световна война. Той причинява химически изгаряния при контакт и големи мехури с течност. А когато мехурчетата се спукат, раните обикновено гноясват. Първоначално вдишването му е без симптоми, така че е твърде късно да се предприемат превантивни мерки, когато започва дразненето по кожата.

Хлорът и фосгенът също се използват през войната, но за разлика от иприта, който причинява ужасни кожни рани, хлорните и фосгеновите газове причиняват смърт от задушаване.

Други видове химически оръжия са забранени след Женевския протокол от 1925 г., включително нервни агенти, които разрушават невротрансмитерите, които позволяват на органите да функционират. Жертвите, които вдишват тези нервни агенти, бавно губят контрол върху телесните си функции и смъртта в крайна сметка идва от дихателна недостатъчност.

Биологични оръжия

Биологичните оръжия са едни от най-старите оръжия за масово поразяване, използвани във войната. Примери за биологична война могат да се видят през цялата история. Например, по време на европейската колонизация на Северна Америка, едрата шарка е използвана умишлено, за да унищожи коренните американци, като колониалистите подаряват завивки, заразени с болестта, на различни племена.

Едрата шарка е европейска болест, към която местните американци все още нямат имунитет. По същия начин, през 1343 г. по време на обсадата на Кафа, монголите хвърлят гниещи трупове зад стените на града, за да разпространят болести и инфекции в целия град.

Превръщането на болестите в оръжия очевидно е ужасно и много опасно. Тези и други подобни методи са ефективно забранени през 1972 г. с Конвенцията за биологични оръжия като разпоредбите на тази конвенция забраняват разработването, производството и складирането на биологични оръжия.

Отровени куршуми

Едно от най -ранните оръжия, забранени за война, са отровни куршуми. През 1675 г. Страсбургското споразумение, подписано между Франция и Свещената Римска империя, се създава именно в отговор на увеличеното използване на отровни куршуми.

Въпреки че токсините като оръжие могат да бъдат проследени и до древни времена, отровните куршуми, забранени в Споразумението от 1675 г., всъщност са разработени от Леонардо да Винчи, който прави куршум, в който в черупки са опаковани арсеник на прах и сяра на прах.

Споразумението посочва, че нито Френската, нито Свещената Римска империя ще използват отровни куршуми в конфликт, което го прави първото подобно съгласие в съвременната история за забрана на оръжие за война.

Запалителни оръжия

За запалително оръжие се смята устройство, специално проектирано да предизвикват пожари (като това на снимката от 17 век). Запалителни оръжия се използват в някои от най-смъртоносните конфликти и битки в човешката история – например, напалм е пуснат в 66 японски града по време на Втората световна война от американски пилоти. По същия начин, от 1963 до 1973 г., 388 000 тона напалм са изхвърлени във Виетнам, тероризирайки невинни виетнамските граждани наблюдатели в този конфликта.

Някои запалителни оръжия са забранени съгласно Протокол III от Конвенцията за забрана или ограничаване на използването на някои конвенционални оръжия от 1980 г. Оръжията, чиято основна цел е да подпалят предмети или да причинят наранявания на хора чрез изгаряне, посредством действието на пламък, топлина или комбинация от двете, са напълно забранени.

Наземни мини

Противопехотните мини са едно от най-опасните оръжия на войната, разработвани някога – не само защото са насочени към цивилни, но и защото има страхотно разнообразие от различни мини. Конвенцията от 1997 г. за забрана на противопехотните мини (известна още като Договора от Отава) забранява противопехотната мина – форма на мина, предназначена за използване срещу хора.

Договорът от Отава не забранява противотанковите мини, както и няколко други вида, а през 1996 г. Протокол II към Конвенцията за някои конвенционални оръжия регламентира използването на част от тях. Този Протокол обаче забранява използването на неоткриваеми противопехотни мини и използването на неразрушаващи се и несамодеактивиращи се мини извън заградени и наблюдавани зони.

Неоткриваемите противопехотни мини са по същество пластмасови мини, които са не по-малко опасни от металните, но са много по-трудни за откриване по време на война и по време на мир, тъй като металотърсачите не могат да ги засекат. Освен това, пластмасовите парчета не могат да бъдат подлагани на рентген от лекарите, така че причинените от тях наранявания са много по-трудни за лечение.

Несамоунищожаващите се наземни мини представляват риск за цивилното население, тъй като имат потенциал да се взривят по всяко време. Сега всички наземни мини трябва да бъдат оборудвани с таймер, за да се обезвредят сами, така че да не представляват заплаха, ако бъдат изоставени или забравени.

Касетъчни боеприпаси (на главната снимка)

Едно от последните забранени оръжия на войната са касетъчните боеприпаси или касетъчните бомби, които се забраняват от Конвенцията за касетъчните боеприпаси от 2008 г. Тези оръжия освобождава редица снаряди при удар, за да наранят или повреди възможно повече хора, превозни средства или конструкции. Те са изключително опасни, тъй като няма начин да се разграничат цивилните от войниците. Освен това касетъчните бомби оставят след себе си голям брой невзривени боеприпаси.

Конвенцията от 2008 г. за касетъчни боеприпаси забранява всякакво използване на такива, както и разработването, производството или складирането им.