Любопитни факти за лоботомиите
Приблизително 50 000 лоботомии са извършени само в САЩ между 1936 г. и края на 50-те години. Най-малко 3500 от тях са направени от един човек, Уолтър Джаксън Фрийман, известен още като бащата на лоботомията.
Първоначално манипулацията е приветствана като мозъчна хирургия, която лекува трудноразрешими психични заболявания.. но ефективността й никога не е доказана и е трудно да се проследи как са се справяли пациентите след нея (въпреки че смъртността е около 14%).
Ето сега няколко мрачни, но вълнуващи факта от етично съмнителната медицинска практика, която за щастие изпадна от мода.
Хората си пробиват дупки в черепите от дълго време
Трепанацията е официалният термин за пробиване или изстъргване на дупка в черепа. Според Чарлз Г. Грос, автор на „Дупка в главата“, по целия свят са открити хиляди трепанирани черепи; екземпляри и от двата пола, и от всички възрасти датират още от късния палеолит.
Най-ранните не е ясно защо са били извършвани, но учените успяват да идентифицират свредла и ножове от обсидиан или кремък, както и от метал като инструменти за извършване на тази процедура. А знаем, че дупките не са убивали незабавно хората, защото по краищата на отворите често се наблюдават белези, чието образуване може да отнеме години.
Според един от първите текстове от Хипократовия корпус – където са описани няколко вида рани на главата – трепанацията е препоръчително лечение дори в случаи на леки натъртвания. Вероятна обосновка, пише Грос, е, че тогавашните лекари са смятали застоялата кръв, подобно застоялата вода, за развалена; следователно оставянето й да изтече би предотвратило нейното разваляне. С дупка в главата се лекуват и случаи на епилепсия и психични заболявания. Текст от 13-ти век препоръчва отварянето на черепите на хора с епилепсия, така че „хуморът и въздухът да могат да излязат и да се изпарят“.
Швейцарският психиатър Готлиб Буркхард извършва първата мозъчна операция за лечение на психично разстройство през 1880 г.
Буркхард вярва, че умът е съставен „от малки способности, разположени в отделни части на мозъка“, пише британският психиатър Уилям Айрланд. „Когато се появи излишък или нередност, той се стреми да го спре чрез аблация на част от раздразнените центрове“ — или, с други думи, премахване на областта от мозъка, където смята, че се намира болестта. За да провери теорията си, психиатърът отваря черепите на шестима пациенти с шизофрения, всички от заведението, където той е директор. След това с остра лъжица изгребва определени участъци от кората в процедура, известна като топектомия. Докато съобщава за подобрение при трима пациенти, един пациент почива, а останалите двама не показват промяна. Някои развиват афазия (неспособност за разбиране или изразяване на реч) или припадъци. Така в крайна сметка критиците обвиняват Буркхард, че е ненужно безразсъден.
Изследванията на ефективни лечения за психични заболявания се засилиха в началото на 20 век.
Преди средата на 30-те години на миналия век хората с шизофрения нямат много възможности освен да бъдат затворени в пренаселено сиропиталище с нечовешко условия. Разработването на хирургични техники, които биха могли да помогнат на душевноболните – от които изглежда не е имало недостиг след Първата световна война и Голямата депресия – изглежда си струва да се инвестира. (Други алтернативи като перорални лекарства няма да се появят чак до средата на 50-те години на миналия век.) И процесите, който се предприемат по идея, действително разширяват границите на науката… но същевременно явно и пренебрегват медицинската етика.
Ефективните лекарства най-накрая слагат край на лоботомиите
През 1955 г. антипсихотичното лекарство Thorazine е одобрено в САЩ и поставя началото на нова ера в лечението на тежки психични заболявания – с лекарства, а не с хирургия.
В същото време изображенията на лоботомизирани герои в литературата, филмите и театъра допълнително осветляват етичните пропуски на системата за психично здраве. В пиесата на Тенеси Уилямс от 1958 г. „Внезапно, миналото лято“ (по-късно заснета във филм с участието на Елизабет Тейлър и Катрин Хепбърн), една жена е насилствено подложена на лоботомия, когато нейната богата леля се страхува, че ще разкрие семейните им тайни. През 1975 г. Джак Никълсън играе пациент в битка за власт с ужасяващата медицинска сестра Рачед в „Полет над кукувиче гнездо“ (базиран на едноименния роман от 1962 г.), в който героят му също претърпява лоботомия.
На Фрийман най-накрая му е забранено да извършва операции през 1967 г. след смъртта на пациентка на име Хелън Мортенсен. Тя почива, когато третата й трансорбитална лоботомия (от него) довежда до фатален мозъчен кръвоизлив.
