В Древен Египет стремежът към красота не е бил просто суета, а дълбоко вкоренена част от културната, религиозната и медицинската традиция. Египтяните са вярвали, че поддържането на тялото в перфектен вид е израз не само на лична дисциплина, но и е почит към боговете. Красивото лице и благоуханното тяло били отражение на вътрешната хармония, знак за благороден произход и дори средство за духовна защита.
Преди да излезе от дома си, за да отиде на работа, празненство или банкет, египтянинът от висшата класа често е отделял специално време, за да украси очите си с грим.
Подобно на гъсто очертаните очи на фараон Тутанкамон, които могат да бъдат видени на неговия позлатен саркофаг, черните линии са особено популярни по време на Новото царство (1580 до 1070 пр.н.е.). Именно тогава черният грим постепенно измества зеления като предпочитан цвят. В по-ранния период - Старото царство (2650-2134 г. пр.н.е.) - модата налагала използването на груби сенки в изумруденозелено, направени от смлян малахит (меден карбонат). За нанасяне на грима египтяните използват загладени парчета дърво или кост, с които внимателно прокарват минералния прах от линията на веждите чак до основата на носа.
Древноегипетският афинитет към козметиката е не просто част от ежедневието. Това е божествен момент. Мъже, жени и деца спазват изключително строг режим на лична хигиена, продиктуван от също така и от условията на климата, религията и социалната йерархия.
Така не само елитът се стреми към поддържане на външния вид. Работниците и хората от по-ниските слоеве на обществото също използват козметика, но в много по-прости форми. Вместо скъпи минерали, те употребяват въглен, сажди и пепел за очен грим, а кожата си поддържат с евтини натурални масла като рициново или сусамово. Ароматизират тялото си с билки и смоли, които събирали сами.
Макар и лишени от лукса на древноегипетския елит, тези хора вярват, че чистотата и поддържането на тялото са важни - както за здравето, така и за духовната защита. Красотата в Древен Египет не е запазена само за привилегированите, защото се счита, че тя е част от ежедневието и ценностната система на цялото общество.
В Долината на царете, както и в Долината на цариците в днешен Луксор, могат да бъдат видени в различните гробници стенописи, илюстриращи ежедневния живот на Древен Египет, както и е показан този на задгробния.
На тях са изобразени мъже с тъмен грим върху очите им, създаден от смлени минерални прахове и мазнини. Опушената очна линия, която нанасят, има както практическа, така и ритуална цел. Смята се, че тя отблъсква мухите, предпазва очите от слънчевите лъчи и от инфекции. Драматичният грим имитира и лицевите белези на бога на Слънцето Хор, който често бил изобразяван като сокол.
Мъжете и жените от висшето общество полагат особени грижи за тялото си. Ритуално къпане, мазане с ароматни масла и внимателно премахване на окосмяването по тялото са част от ежедневните грижи, особено в дворцовите среди. Ароматът на тялото е изключително важен - египтяните използват парфюми от лотос, смирна и други благовония, които не само дарявали с благоухание, но и са считани за свещени.
Кожата се поддържа със смеси от мед, мляко, глина и алое - естествени продукти, които я хидратират и пречистват в условията на суров климат.
Древните египтяни отдават голямо значение на премахването на окосмяването по лицето и тялото, което личи от изображенията на фризьори и бръснари в тяхното изкуство. Само по време на траур било позволено на мъжете да се въздържат от бръснене и подстригване на брадата. Жреците, в стремежа си към ритуална чистота, премахват цялото окосмяване по тялото - включително веждите и миглите. Египтяните от висшите среди често носят парфюмирани перуки и изкуствени бради, изработени от истинска човешка коса, докато дори представителите на по-ниските слоеве си поставят екстеншъни, направени от растителни влакна.
Освен като овлажнители за кожата, маслата и животинските мазнини в Древен Египет се използват и за поддържане на косата.
Хората тогава смятат, че втриването на мазнина от лъв, змия или друго животно върху скалпа може да помогне срещу плешивост - своеобразно хомеопатично средство. За да забавят посивяването, египтяните оцветяват сивите си кичури с къна, която придава на косата червеникав оттенък.
По време на празнични събития, мъже и жени поставят върху главите си ароматни конуси, направени от втвърдени мазнини. Под въздействие на телесната топлина, тези конуси се разтапят бавно, освобождавайки благоухания от лилии, смирна, кардамон и други ароматни растения.
Гримът и разкрасителните процедури не били само за живите. В гробниците на знатни египтяни често са намирани съдове с козметика, масла и огледала - дарове за отвъдното, където душата трябва да бъде също толкова красива, колкото и приживе. Така красотата в Древен Египет е била нещо вечно, както във физически, така и в духовен смисъл.
Поддържането на външния вид в Древен Египет било дълбоко свързано с принципа на хармонията и баланса. Да бъдеш чист, ухаещ и добре изглеждащ, означавало да живееш в съгласие с този вечен ред. Затова козметиката за тях е не просто удоволствие, а задължение - акт на културна, социална и духовна отговорност.
