Някъде в Юдейската пустиня, далеч от очите на времето, се възвишава крепост, за която се носи историята, че последните ѝ защитници до последно не се предават при нападение на враговете им и избират смъртта пред потенциалното робство.
Масада произлиза от дума на иврит, която означава "крепост", "укрепление" или "място за защита". Това напълно съответства на географските характеристики на мястото - изолирано плато с почти отвесни склонове, трудно достъпно от всички страни.
Тази древна крепост се счита за място на последния бунт на евреите срещу римляните след падането на Йерусалим през 70 г.
Масада се извисява на 434 метра над нивото на Мъртво море. Площта на върха ѝ е около 7 хектара. Според някои историци за първи път мястото е заселено около I в. пр.н.е. от юдейския цар Александър Янай от династията на Хасмонеите. По този въпрос обаче няма единодушие сред учените.
Крепостта Масада е известна с дворците и укрепленията на друг юдейски цар, който е родоначалник на Иродиадите - Ирод I Велики, управлявал около 37-4 г. пр. Хр. Но още по-известна е историята за превземането на крепостта от римляните и непреклонната съпротива на евреите срещу обсадата през 72-73 г.
Много преди Масада да се превърне в символ на съпротива и трагедия, тя e била нещо съвсем различно - кралско убежище. Именно цар Ирод Велики превръща суровата скала в един от най-внушителните укрепени дворцови комплекси на античността. Владетелят е известен с противоречивата си слава. От една страна е безмилостен и жесток тиранин, от друга е визионер и строител, оставил след себе си монументални архитектурни проекти.
Около 35 г. пр. Хр., Ирод започва укрепяването на вече съществуваща по-ранна фортификация на платото. Основната му цел е да създаде убежище в случай на бунт или заплаха - било то от римляни, персийци или дори от собствените му поданици, които силно не го харесват.
Ирод проектира така Масада, че тя да бъде изолирана, трудно достъпна и напълно самодостатъчна крепост. За тази цел той изгражда два дворцови комплекса - северен и западен, с бани, мозайки и тераси; огромни зърнохранилища и складове за провизии; водохранилища, способни да събират дъждовна вода, достатъчна за месеци; дебели стени и бойни кули, които правят крепостта почти непревземаема.
Северният дворец е особено впечатляващ. Той е построен на три тераси, със зали за пиршества, колонади и частни покои. Това не е просто крепост. Това е луксозно скривалище на човек, който се страхува от собствената си сянка.
Иронично, Ирод никога не прибягва до използването на Масада. Той умира в леглото си, но крепостта му изиграва своята съдбовна роля 70 години по-късно, когато евреите я използват в последната си борба срещу Рим.
За обсадата на крепостта от римляните черпим информация основно от еврейско-римския историк Йосиф Флавий и книгата му "Юдейската война". Там е описано подробно нападението на римляните и защитата на евреите.
След падането на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. по време на Първата юдейско-римска война, малка група бунтовници - сикариите - се оттегля в крепостта Масада. Те са последните, които продължават да се съпротивляват срещу непобедимата римска войска.
Сикариите са радикално еврейско движение, предано на каузата за свобода от римско владичество. Известни са със своята жестокост и безкомпромисност.
През 73-74 г. сл. Хр. римският пълководец Луций Флавий Силва Ноний Бас пристига със своя огромен легион пред крепостта, за да се справи с последните оцелели бунтовници. В Масада сикариите, които се събират, са около 960 души - мъже, жени и деца. Те са водени от Елеазар бен Яир.
Римляните издигат лагерите си около платото и започват методична, но непрестанна обсада. Йосиф Флавий пише, че били построени осем обсадни лагера и висок земен насип, който напълно изолира крепостта.
Войската на Луций изгражда огромна обсадна рампа, дълга около 200 метра, от камъни и пръст, за да успее да превземат крепостта. Този проект отнема месеци, но римската дисциплина не търпи поражения. След като римляните успяват да пробият в стените на Масада, евреите разбират, че нямат шанс да победят многохилядната армия на Рим. Затова избират смъртта пред поробването.
Йосиф Флавий описва речта на предводителя Елеазар като убедителна и вдъхновяваща: "Смъртта е нашата последна свобода. Да загинем с чест е по-добре, отколкото да живеем в срам." Така защитниците на крепостта решават мъжете да убият семействата си, след това теглят жребий между десет души, които да убият останалите. Последният сам посяга на себе си. Така 960 души загиват, за да избегнат плен и робство.
"Когато на другия ден римляните се изкачиха, те не срещнаха съпротива. Тишината ги изненада... Когато влязоха, те намериха ужасна гледка - всички бяха мъртви", пише Флавий в книгата си.
Оцеляват само две жени и пет деца, които успяват да се скрият и по-късно разказват на римляните какво се е случило.
След създаването на държавата Израел през 1948 г., Масада бързо се превръща в символ на национална решимост и отказ от капитулация.
Някои съвременни историци поставят под въпрос достоверността на разказа на Йосиф Флавий и дори смятат, че масовото самоубийство може да е преувеличено или стилизирано. Но независимо от историческата точност, Масада продължава да живее като мит, който вдъхновява - не за смърт, а за силата на духа, когато свободата е застрашена.
