На 14 февруари 1929 г., около 10:30 ч. Бъгс Моран, контрабандист и лидер на банда, се събужда и осъзнава - успал се е и закъснява за среща. Излиза навън и бързо закрачва по тротоарите на северната част на Чикаго с един от своите приближени.
Когато наближават мястото на срещата - тухлен гараж на улица "Норт Кларк", те забелязват, че спира полицейска кола. Затова решават да се скрият в близкото кафене. Моран си помисля, че успиването му е предотвратило неприятната изненада. Той обаче няма представа колко е прав.
Вътре в гаража седем от хората на Моран чакат шефа си да се появи, когато двама мъже облечени като полицаи и двама като цивилни нахлуват. Въоръжени с автомати, пушки и револвер, четиримата нареждат на гангстерите да се изправят до стената. След това шокиращо откриват огън срещу седемте мъже и ги убиват. Стрелците бягат с черния си кадилак, който въпреки че прилича на полицейска кола, няма нищо общо с органите на властта.
Убийството става известно като клането в деня на Свети Валентин. И до днес не се знае кои точно са стрелците и никой не поема отговорност. Случилото се се превръща в едно от най-прочутите гангстерски убийства и всички смятат, че зад него стои не кой да е, а именно Ал Капоне.
Когато човек си помисли за мафиот или гангстер, първото, за което се сеща най-вероятно е именно Капоне. Името на този известен престъпен бос е нарицателно за един свят, който принадлежи на тези, които са овладели до съвършенство бизнеса със забранените неща. Но всъщност той е бил истински човек, с истинско семейство, истинско детство и всички останали неща, които истинските хора преживяват.
Алфонс Гейбриъл Капоне е роден в Бруклин, Ню Йорк, през 1899 г.
Той е четвърти син на Габриеле и Тереза Капоне, които няколко години по-рано са имигрирали в САЩ от малко селце край Неапол, Италия. Следват още пет деца и така Капоне израства в голямо, шумно италианско семейство, в голям и шумен италиански квартал.
Баща му, опитен хлебар, специализиран в производството на занаятчийски тестени изделия, не среща голям интерес към професията си в Америка, затова се преквалифицира в успешен бръснар. В рамките на няколко години семейство Капоне се утвърждават като уважавани членове на своята общност. Освен това, за да се интегрират по-добре, Габриеле и Тереза дават на децата си американски имена.
И така Алфонс се превръща в Ал.
Младият Капоне се учи бързо, умен и способен е в училище, особено що се отнася до числата, но има вродена антиавторитарна нагласа, заради която често има проблеми с учителите си. А по онова време преподавателите нямат време за трудни италиански деца. Италианците са "изместени" от ирландците в дъното на имигрантското общество и се очаква от тях да бъдат престъпници, които да отпадат от училище и да се насочват към нискоквалифициран труд и/или престъпна дейност.
Очакванията са оправдани и младият Капоне на 14-годишна възраст е изключен от училище, защото отвръща на удара на учител. Междувременно младежът си е извоювал репутацията на уличен побойник и верен привърженик на териториалните спорове между италианските и ирландските банди.
Капоне има немалко прякори, но този, който бързо се налага, разбира се, е Scarface - "Белязаният". На по-късен етап от живота си Ал обича да твърди, че е получил раните си в сражения в Европа по време на Първата световна война, но истината е, че никога не е служил и ден в армията.
Вместо това, когато е на 18 години, той тормози младо момиче на име Лена Галучио в един бар, а брат ѝ Франк Галучио го напада с нож и го изпраща в болница, където му правят 80 шева.
По-късно Ал се присъединява към прочутата банда "Файв Пойнтс" (Five Points Gang), а негов наставник става известният Джони Торио. През 1919 г. Торио е повикан в Чикаго, за да работи за Джеймс "Големия Джим" Колосимо, и взема младия Капоне със себе си. Двамата попадат в центъра на гангстерска война и Колосимо е застрелян. Никой никога не е арестуван за убийството му, но мнозина смятат, че Торио и Капоне са замесени.
След убийството на Колосимо Торио заема неговата позиция. Но не за дълго.
Той се оттегля и предава юздите на своето протеже Капоне, който на 26 години става един от най-младите лидери на банди в страната.
По-нататъшният успех на младия Капоне се дължи на мощна комбинация от управленски умения и безпощадност, като набляга особено много на последното. Има история, в която се разказва, че младият бос кани група лидери на банди на вечеря и след това лично ги пребива с бейзболна бухалка. Все още не се знае дали това е вярно, но независимо дали е истина или не, историята се превръща емблематична за репутацията на Капоне, който използва необуздано насилие в стремежа си към власт.
Възходът на Капоне към властта и славата е също и пряк резултат от Сухия режим в Съединените щати - конституционна забрана на производството, вноса, транспортирането и продажбата на алкохолни напитки в цялата страна от 1920 до 1933 г.
От 1925 г. до 1931 г. Капоне властва над подземния свят в Чикаго. Става доста популярен, спонсорира кухни за бедни и настоява за по-безопасни здравни стандарти. Но бързо разрастващата му се биография на извършени ужаси го поставя под прицела на органите на реда. Местните, общинските, щатските и федералните власти го преследват от няколко различни ъгъла. Въпреки че успяват да го вкарат в затвора за кратко и с прекъсвания, изглежда не могат да разклатят хватката му върху властта.
Интересен факт за Ал Капоне е, че той не е бил мафиотски бос като измислените образи на Дон Корлеоне или Тони Сопрано, които следват строги и традиционни италиански принципи за водене на престъпна дейност, включително и това подчинените им да са италианци. Всъщност бандата на Капоне е доста етнически разнообразна - факт, който отразява културната суета в родния му град.
Когато го наричали италианец, Капоне гневно отговаря: "Не съм италианец, роден съм в Бруклин!"
През 1931 г. гангстерът е осъден на 11 години затвор, но през 1939 г. е освободен за добро поведение и поради тежкото му здравословно състояние, повлияно от сифилис, заболяване, от което той се заразява още като младеж, но през целия си живот не се лекува, тъй като се срамува. В края на живота си болестта го пречупва като го прави дезориентиран и объркан. А по-късно психиатър констатира, че психиката на Капоне вече е на 12-годишно дете. Гангстерът претърпява инсулт, след това се разболява от пневмония и накрая получава сърдечен удар. Ал Капоне умира на 25 януари 1947 г.
