Още от древни временна корабите са ключова част от въоръжените сили. Тази традиция се е запазила и до днес.
Най-големите бойни кораби, построени някога, са "Ямато" и "Мусаши". Те се превръщат в гордостта на императорския японски флот. Тези гиганти били три пъти по-големи по тонаж от някои други линейни кораби от своето време. Всеки от тях е имал три кули, с по три огромни 18,1-инчови оръдия. На плавателните съдове са монтирали и множество по-малки оръдия за унищожаване на вторични цели. "Ямато" и "Мусаши" обаче са потопени от самолетоносачи, което доказва, че самолетоносачът е истинският образ на мощта във всеки флот по време на Втората световна война и след това.
През 1906 г. Британският кралски флот пуска на вода 18 000-тонния HMS Dreadnought. Неговият революционен дизайн възвестява новата ера на наистина всемогъщите "бойни кораби". Този нов вид бойни кораби има изцяло стоманена конструкция с оръдия с много голям калибър във въртящи се кули. Въпреки тежката си броня, мощните им парни турбини им позволяват да бъдат невероятно бързи. Концепцията бързо бива възприета от всяка голяма държава, която може да си я позволи.
Япония не изостава от световните тенденции. Японската логика за построяването на бойни кораби от най-ново поколение е да се противопостави на факта, че САЩ имат числено превъзходство в бойните кораби. Японците стигат до заключението, че по-голям и по-добър клас бойни кораби ще противодейства на численото предимство, което американците имат. Така се стига до появата на "Ямато" и "Мусаши". Друга причина за първоначалното построяване на бойни кораби клас "Ямато" е дълбоко вкорененото уважение на Япония към такива кораби. Те с гордост си спомнят битката при Цушима през 1905 г., която става легендарна, след като японският флот разбива руския императорски флот. В центъра на тази историческа победа е концепцията за използване на бойни кораби, които са тежко бронирани и бързи, и които разполагат с главни батареи с голям калибър.
Лесно е да се разбере защо подобна решителна победа би могла да повлияе на мисленето в японския флот в продължение на десетилетия напред. Въпреки че концепцията за големи бойни кораби е оказала важно влияние върху планирането на японския флот в междувоенния период, японският флот е бил далновиден и е започнал да строи самолетоносачи още през 1921 г. През 20-те години на миналия век Япония построява "Хошо", "Кага" и "Акаги", а през 30-те години на миналия век построява още седем самолетоносача.
Що се отнася до Ямато и Мусаши, проектът за тези кораби е финализиран през 1937 г., след продължително и подробно разглеждане на двадесет и четири много различни и модерни дизайнерски предложения. "Ямато" е въведен в експлоатация на 16 декември 1941 г., само дни след нападението над Пърл Харбър. "Мусаши" е пуснат на вода през 1942 г. Строителството на двата кораба продължава близо четири години. Факт е, че след завършването на двата бойни кораба клас "Ямато", Япония никога повече не построява друг боен кораб.
Бързото развитие на самолетите изненада бойните кораби от клас "Ямато". Първоначално "Ямато" разполага само с 28 зенитни оръдия, когато е въведен в експлоатация през 1941 г. "Мусаши" използва поуките от последните събития, свързани с противовъздушната отбрана, и влиза в експлоатация с 40 зенитни оръдия. С доминирането на самолетоносачите в Тихоокеанския театър на бойните действия, до 1945 г. "Ямато" разполага с не по-малко от 166 зенитни оръдия.
Корабите от клас "Ямато" са наистина спиращи дъха с мащаба и въоръжението си. Когато са напълно натоварени, всеки от тях тежи 72 000 тона и е оборудван с най-големите оръдия, носени някога от боен кораб. Всеки от тях има основно въоръжение от 18,1-инчови оръдия, способни да изстрелват снаряди на разстояние от 26 мили. Кулите им имат броня с дебелина над 25 инча. Корабите са построени тайно. Съюзниците не подозират за съществуването им до 1942 г.
Японците обаче се страхували да разположат тези нови бойни кораби, дори не искали да им разрешат да патрулират. Японското върховно командване постоянно се страхувало от атаки на съюзнически подводници или самолетоносачи. Двата кораба прекарват по-голямата част от войната бездействащи, акостирали в различни "безопасни" военноморски бази.
Този страх се засилва допълнително, когато Ямато е тежко повреден от американската подводница през 1943 г. През март 1944 г. същото се случва и с Мусаши. Към края на 1944 г. японският флот е принуден да разположи бойните кораби, както поради необходимост, така и отчаяние. Така "Ямато" и "Мусаши" участват в битката за Филипините на 19-20 юни 1944 г., но това е предимно битка между самолетоносачи и нито един от бойните кораби не участва в реални действия.
През октомври 1944 г., "Ямато" участва в битката в залива Лейте. По време на битката "Ямато" успява да помогне за потапянето на ескортния самолетоносач USS Gambier Bay и разрушителя USS Johnston. Самият "Ямато" обаче е силно повреден от самолети на американските самолетоносачи "Интрепид" и "Кабот". Въпреки това успява да се върне в пристанището.
Мусаши е атакуван от няколко вълни самолети от различни самолетоносачи, включително "Интрепид", "Кабот", "Есекс", "Лексингтън", "Ентърпрайз" и "Франклин". След множество торпеда и бомбени удари, "Мусаши" потъва, отнасяйки със себе си почти половината от екипажа си от 2399 души. В кратката си военна кариера "Мусаши" не е потопил или повредила нито един вражески кораб.
Ямато не се осмелява да излезе отново в морето до април 1945 г.. Япония изпраща голям флот от военни кораби, за да атакува съюзническите кораби, участвали в битката за Окинава. Това е акт на отчаяние е почти самоубийствен, тъй като оперативната група разполага с малко или никакво въздушно прикритие.
Американците прехващат японските сили със стотици бомбардировачи и торпедоносци. Отнема им около 100 минути да потопят Ямато.. Деветдесет процента от екипажа на японския кораб загива.
