Покушенията срещу държавни глави, било те монарси, премиери или президенти са често срещани в историята. Едно подобно покушение е това срещу югославкия крал Александър I Караджорджевич в Марсилия през 1934 г. Извършител на убийството е деецът на ВМРО Владо Черноземски.
На 9 октомври 1934 г. гражданите и гостите на Марсилия приветстват югославския монарх, който е на официално посещение във Франция. В открит автомобил, в компанията на френския министър на външните работи Луи Барту и героя от войната генерал Жорж, кралят приветства насъбралите се хора. Колата преминава по улица "Ла Канебер", ескортиран от двама офицери на коне. Хиляда и петстотин полицаи са ангажирани с охраната на събитието.
Един мъж успява да се промъкне между полицаите и с вик на френски език "Да живее кралят!" достига до автомобила, качва на стъпалото и открива огън по крал Александър I Караджорджевич. Монархът е ранен фатално в сърцето и черния дроб. Седящият срещу краля генерал Жорж прави опит да спре атентатора, но получава четири куршума.
Единият от офицерите от кортежа, полковник Пиоле, овладява подплашения си кон, и със саблени удари сваля атентатора на земята. След престрелка с полицията, нападателят прави опит да се самоубие, но е спрян. Полицаите успяват да го измъкнат от разярената тълпа и да го закарат в болница. В осем вечерта нападателят умира от раните си. В са открити чехословашки паспорт с името Петер Келемен, а на рамото му - татуирани череп и кръстосани кости и думите "1924 г. ВМРО - свобода или смърт".
На 10.10.1934 г. в Париж са заловени членовете на хърватската организация "Усташа" Иван Райч и Звонимир Поспишил. Няколко дни по-късно в ръцете на полицията попада още един усташ - Мийо Краль, който издава всичко. Оказва се, че той е бил в нападателната двойка заедно с атентатора. При неуспех е трябвало да се задейства втората двойка - Райч и Поспишил, които да ликвидират краля в Париж. Организирана е ексхумация на трупа на нападателя, понеже в суматохата френската полиция пропуска да снеме пръстови отпечатъци. На 16 октомври българската полиция потвърждава самоличността на извършителя на покушението. Това е членът на българското ВМРО Владо Черноземски, нареичан още Владо Шофьора.
Владо Черноземски е псевдоним на Величко Димитров Керин. Той е роден в село Каменица през 1897 г. Има две версии за произхода на прякора му. Едната е, че е станал шофьор в казармата, а другата че е работил като такъв в склад за тютюн. Черноземски става част от ВМРО през 1922 г. Той бързо изпъква с пълната липса на страх и фанатична преданост на делото на организацията. Влиза многократно с чети в поробена Македония и се бие хладнокръвно и дръзко със сръбската войска и жандармерия.
През 1924 г. по заповед на Иван Михайлов Владо Черноземски убива депутата Димо Хаджидимов. Той е заловен от властите и осъден на смърт, но успява да избяга от затвора. През 1927 г. предлага на ръководителите на ВМРО да извърши самоубийствен атентат в сградата на Обществото на народите в Женева, за да привлече внимание върху съдбата на българите в Македония, но планът му не получава одобрение.
През декември 1930 г., отново по заповед на Ванчо Михайлов извършва ново убийство. Покушението е срещу Наум Томалевски, заподозрян в предателство. Черноземски е заловен, съден и влиза в затвора. Амнистиран е през 1932 г. Той се прибира вкъщи и в един хубав юлски ден просто изчезва от живота на съпругата си.
Оказва се, че Владо Черноземски е изпратен като инструктор в хърватската организация "Усташа" на доктор Анте Павелич. Усташите са съюзници на ВМРО в борбата срещу режима в Югославия и работят в тясно сътрудничество с Иван Михайлов.
През февруари 1934 г. съседите на България подписват Балканския пакт. В клаузите на договора и секретните протоколи към него се съдържат договорки за унищожаване на ВМРО и военна инвазия на територията на Царство България. За да не се стигне до нахлуване на чужди войски на територията на България, Иван Михайлов забранява въоръжената съпротива, укрива се заедно със съпругата си, а на 9 срещу 10 септември 1934 г. напуска България и преминава в Турция.
Тъй като опасността за България е много голяма, ВМРО задейства съвместна операция по ликвидирането на сръбския крал заедно с усташите. Участието на Владо Черноземски в акцията като безстрашен изпълнител и доверен човек на Иван Михайлов е неизбежно. Българинът поема главната роля в покушението, обричайки се на сигурна смърт.
През 50-те години на ХХ век в Германската Демократична Република е лансирана версия, че атентатът е организиран от тайните служби на Третия райх по лична заповед на Хитлер, а усташите и ВМРО са подходящи изпълнители. За организатор на операцията с кодово име "Тевтонски меч" е сочен генерал Ханс Шпайдел, който след службата си при режима на Хитлер става главнокомандващ на сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. Версията гласи, че чрез свои агенти генералът успява да получи от един от началниците на полицията де Лафоркад маршрута на автомобила и да отмени предвидения ескорт на колата на краля и министър Барту от моторизирани полицейски части, за да улесни задачата на атентаторите.
