Покушенията срещу държавни глави, било те монарси, премиери или президенти са често срещани в историята. Едно подобно покушение е това срещу югославкия крал Александър I Караджорджевич в Марсилия през 1934 г. Извършител на убийството е деецът на ВМРО Владо Черноземски.
На 9 октомври 1934 г. югославският монарх е на официално посещение в Марсилия, Франция. В компанията на френския министър на външните работи Луи Барту и героя от Първата световна генерал Жорж, кралят приветства насъбралите се хора от открит автомобил, преминаващ през града. Колата преминава по улица "Ла Канебер". Стотици полицейски служители, дори такива с коне, са натоварени с охраната на държавния глава по време за престоя му във Франция.
Въпреки засилената охрана един мъж успява да се промъкне между полицаите, покатерва се на стъпалото и открива огън по крал Александър I Караджорджевич. Монархът е ранен фатално в сърцето и черния дроб. Френският генерал Жорж прави опит да спре убиеца. В резултат на това е прострелян четири пъти.
Единият от офицерите от кортежа поваля атентатора на земята. След престрелка с полицията, нападателят прави опит да се самоубие. Полицаите успяват да го измъкнат от озверялата тълпа и го транспортират в болница. Атентаторът издъхва в лечебното заведение. В са открити чехословашки паспорт с името Петер Келемен. На рамото си мъжът имал татуирани череп и кръстосани кости и думите "1924 г. ВМРО - свобода или смърт".
На 10.10.1934 г. в Париж са заловени членовете на хърватската организация "Усташа" Иван Райч и Звонимир Поспишил. Няколко дни по-късно в ръцете на полицията попада още един усташ - Мийо Краль, който издава всичко. Установено е, че той е работил заедно с атентатора. Става ясно, че при неуспех е трябвало да се задейства втората двойка - Райч и Поспишил, които да ликвидират краля в Париж. Организирана е ексхумация на трупа на нападателя, понеже в суматохата френската полиция пропуска да снеме пръстови отпечатъци. На 16 октомври българската полиция успява да установи самоличността на извършителя на покушението. Оказва се че това е Владо Черноземски, член на ВМРО. Той е нареичан още Владо Шофьора.
Истинското име на Владо Черноземски Величко е Димитров Керин. Той е роден в село Каменица през 1897 г. Има две версии за произхода на прякора му. Едната е, че е станал шофьор в казармата, а другата че е работил като такъв в склад за тютюн. Около него витаят множество слухове и легенди, които се разпространяват и в наши дни. Доста от тях водят началото си от чуждестранната преса и от телеграфните агенции.
Черноземски става част от ВМРО през 1922 г. Той се присъединпва към четата на войводата Иван Бърльо. В началото на 20-те г. Черноземски се преселва в Банско. Там младият мъж изпълнява задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. В периода 1923-1924 година е част от четата на Траян Кръстев - Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полицията и жандармерията.
Лидерът на ВМРО Тодор Александров е убит през 1924 г. Смъртта му отприщва вълна от убийства. През 1924 г. по нареждане на Иван Михайлов Владо Черноземски убива депутата Димо Хаджидимов. Той е заловен от властите и осъден на смърт. Деецът на ВМРО обаче успява да избяга от затвора. През 1927 г. предлага на ръководителите на ВМРО да извърши самоубийствен атентат в сградата на Обществото на народите в Женева, за да привлече международното внимание върху съдбата на българите в Македония. Планът му обаче така и не получава одобрение.
През декември 1930 г. по заповед на Ванчо Михайлов Черноземски извършва ново убийство. Покушението е срещу Наум Томалевски, заподозрян в предателство. Черноземски е заловен, съден и влиза в затвора. Амнистиран е през 1932 г. През юли същата година той изчезва безследно.
Владо Черноземски всъщност е изпратен като инструктор в хърватската организация "Усташа" на доктор Анте Павелич. Усташите са съюзници на ВМРО в борбата срещу режима в Югославия и работят в тясно сътрудничество с Иван Михайлов.
През февруари 1934 г. съседите на България подписват Балканския пакт. В клаузите на договора и секретните протоколи към него се съдържат договорки за унищожаване на ВМРО и военна инвазия на територията на Царство България. В опит да спре нахлуване на чужди войски на територията на България, Иван Михайлов забранява въоръжената съпротива, укрива се заедно със съпругата си, а на 9 срещу 10 септември 1934 г. напуска България в посока Турция.
Тъй като опасността за България е много голяма, ВМРО задейства съвместна операция по ликвидирането на сръбския крал заедно с усташите. Владо Черноземски участва активно в акцията като близък и доверен човек на Иван Михайлов. Българинът поема главната роля в покушението, обричайки се на сигурна смърт. Той се нагърва с тежката задача да убие югославския крал, тъй като не е уверен, че усташите могат да изпълнят тази цел.
През 50-те години на ХХ век в Източна Германия се появява версия, че атентатът е организиран от тайните служби на Третия райх по лична заповед на Хитлер. Усташите и ВМРО са счетени за подходящи изпълнители за покушението. За организатор на операцията с кодово име "Тевтонски меч" е сочен генерал Ханс Шпайдел. Според тази теза чрез свои агенти генералът успява да получи от един от началниците на полицията де Лафоркад маршрута на автомобила и да отмени предвидения ескорт на колата на краля и министър Барту от моторизирани полицейски части, за да улесни задачата на атентаторите.
Покушението в Марсилия нарежда Владо Черноземски сред най-опасните атентатори в Европа по това време. Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който пътувал крал Александър Караджоржевич, е изготвен през 1935 г. Документът обаче остава скрит за обществото близо 40 години. Той е направен публичен едва през 1974 г. В него се посочва, че френският министър Барту е убит от куршум с калибър, използван от френската полиция.
