Животните талисмани са били доста често срещано явление по време на Втората световна война. Малко военни части обаче могат да се похвалят, че са служили рамо до рамо с кафява мечка. Едно такова формирование е II полски корпус с неговият боен другар Войтек.
През пролетта на 1942 г. новосформираната армия на Владислав Андерс напуска СССР, след като е освободена от сибирския ГУЛАГ и пътува до Иран, придружена от хиляди цивилни поляци, които са били депортирани в Русия след съветската инвазия в Източна Полша. На 8 април полските войници се натъкват на младо момче на железопътна гара в Хамадан, Иран. То притежавало кафяво мече, чиято майка била убита от ловци. 18-годишната Ирена Бокиевич, един от много цивилни бежанци, се привързала към животното и помолила лейтенант Анатол Тарновейкъл да го купи. Мечката е купена за няколко персийски монети, швейцарско ножче, тенекия телешко и порция шоколад.
Мечето прекарва следващите три месеца в полски бежански лагер, създаден близо до Техеран, под основните грижи на Ирена. Мечката е дарена на полската 2-ра транспортна рота, по-късно наречена 22-ра рота за артилерийска поддръжка. Там животното получава името Войтек. Докато е с отряда, мечокът пътува из Близкия изток, преминавайки от Ирак в Сирия, Палестина и накрая в Египет.
Полските войски приемат Войтек като един от тях. Мечката спи с тях през студените нощи и често участва в борба и футболни мачове. Животното е дресирано да поздравява. Войтек се превръща в неофициален талисман на всички военни части, разположени наблизо.
След пристигането си в Египет, полският II корпус е преназначен да се бие заедно с Осма британска армия по време на италианската кампания. Британските разпоредби обаче забраняват на домашни любимци и животински талисмани да се качват на транспортни кораби, което означава, че поляците не могат да вземат Войтек със себе си. За да заобиколят тези разпоредби поляците записват мечока като войник в 22-ра рота и му дава чин редник. Негови пазители са Димитър Шавлуго и Хенрик Захаревич. Като наборен войник той получава собствена книжка и сериен номер и му е позволено да живее с другите войски в палатки или в специален дървен сандък.
Войтек участва в битката при Монте Касино през 1944 г., където му се приписва, че е помогнал за преместването на сандъци с муниции. За тази си заслуга той е повишен в чин ефрейтор.
Действията му в Италия превръщат Войтек в знаменитост сред съюзническите сили. Като признание за популярността му, 22-ра рота променя официалната си емблема на мечка, носеща артилерийски снаряд.
Тъй като не искат Войтек да бъде изпратен в Полша от страх, че контролираното от Съветския съюз правителство ще го превърне в символ на комунизма, неговите гледачи го изпращат в Шотландия. Мечокът е транспортиран до Беруикшър, заедно с останалата част от 22-ра рота, и е разположен с тях на летище Уинфийлд във ферма Сънуик, близо до село Хътън.
На 15 ноември 1947 г., след демобилизацията си, Войтек е изпратен да живее в зоологическата градина в Единбург, където остава до края на дните си.
Войтек умира през декември 1963 г. на 21-годишна възраст. Причината за смъртта на 500-килограмовата мечка отчасти се приписва на увреждане на хранопровода му, вероятно причинени от пушенето на цигари по време на войната. В негова памет през ноември 2015 г. в центъра на Единбург е открита бронзова статуя.
