Войтек: Мечката, която се превърна в герой от ВСВ

Войтек: Мечката, която се превърна в герой от ВСВ
Снимка: iStock
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Животните талисмани са били доста често срещано явление по време на Втората световна война. Малко военни части обаче могат да се похвалят, че са служили рамо до рамо с кафява мечка. Едно такова формирование е II полски корпус с неговият боен другар Войтек.

През пролетта на 1942 г. новосформираната армия на Владислав Андерс напуска СССР, след като е освободена от сибирския ГУЛАГ и пътува до Иран, придружена от хиляди цивилни поляци, които са били депортирани в Русия след съветската инвазия в Източна Полша. На 8 април полските войници се натъкват на младо момче на железопътна гара в Хамадан, Иран. То притежавало кафяво мече, чиято майка била убита от ловци. 18-годишната Ирена Бокиевич, един от много цивилни бежанци, се привързала към животното и помолила лейтенант Анатол Тарновейкъл да го купи. Мечката е купена за няколко персийски монети, швейцарско ножче, тенекия телешко и порция шоколад.

Мечето прекарва следващите три месеца в полски бежански лагер, създаден близо до Техеран, под основните грижи на Ирена. Мечката е дарена на полската 2-ра транспортна рота, по-късно наречена 22-ра рота за артилерийска поддръжка. Там животното получава името Войтек. Докато е с отряда, мечокът пътува из Близкия изток, преминавайки от Ирак в Сирия, Палестина и накрая в Египет.

Полските войски приемат Войтек като един от тях. Мечката спи с тях през студените нощи и често участва в борба и футболни мачове. Животното е дресирано да поздравява. Войтек се превръща в неофициален талисман на всички военни части, разположени наблизо.

След пристигането си в Египет, полският II корпус е преназначен да се бие заедно с Осма британска армия по време на италианската кампания. Британските разпоредби обаче забраняват на домашни любимци и животински талисмани да се качват на транспортни кораби, което означава, че поляците не могат да вземат Войтек със себе си. За да заобиколят тези разпоредби поляците записват мечока като войник в 22-ра рота и му дава чин редник. Негови пазители са Димитър Шавлуго и Хенрик Захаревич. Като наборен войник той получава собствена книжка и сериен номер и му е позволено да живее с другите войски в палатки или в специален дървен сандък.

Войтек участва в битката при Монте Касино през 1944 г., където му се приписва, че е помогнал за преместването на сандъци с муниции. За тази си заслуга той е повишен в чин ефрейтор.

Действията му в Италия превръщат Войтек в знаменитост сред съюзническите сили. Като признание за популярността му, 22-ра рота променя официалната си емблема на мечка, носеща артилерийски снаряд.

Тъй като не искат Войтек да бъде изпратен в Полша от страх, че контролираното от Съветския съюз правителство ще го превърне в символ на комунизма, неговите гледачи го изпращат в Шотландия. Мечокът е транспортиран до Беруикшър, заедно с останалата част от 22-ра рота, и е разположен с тях на летище Уинфийлд във ферма Сънуик, близо до село Хътън.

На 15 ноември 1947 г., след демобилизацията си, Войтек е изпратен да живее в зоологическата градина в Единбург, където остава до края на дните си.

Войтек умира през декември 1963 г. на 21-годишна възраст. Причината за смъртта на 500-килограмовата мечка отчасти се приписва на увреждане на хранопровода му, вероятно причинени от пушенето на цигари по време на войната. В негова памет през ноември 2015 г. в центъра на Единбург е открита бронзова статуя.

Истории Природа

Подобни

Ексклузивно

Последни