Хеката е богиня от древногръцката митология, която понякога е считана за добра, но и понякога за зла. Тя е покровителка на магията, Луната и нощните създания, особено много на кучетата и духовете. Изобразявана е с три лица и три тела, всяко от които е различно. Това се дължи на нейната роля, тъй като е пазителка най-вече на кръстопътищата.
За произхода на богинята има различни версии. Древногръцкият поет Хезиод пише в поемата си "Теогония", че Хеката е дъщеря на титаните Перс и Астерия. Друг древногръцки поет и драматург, Еврипид споменава, че нейна майка е богинята Лето. Според различни автори тя може и да е дъщеря на боговете Зевс и Деметра. Хеката често е свързвана с Деметра и дори е оприличавана на нея в някои култове.
Хезиод не само споменава Хеката в най-ранната ѝ запазена литературна поява - поемата "Теогония", но и ѝ отделя значително внимание и възхвала.
В поемата богинята е описана като почтена и влиятелна фигура в гръцкия пантеон. Нейната сила предшества възхода на Зевс и неговите олимпийци, но Хеката избягва съдбата на титаните, които се противопоставят на новите богове. Зевс, Посейдон и други са много по-силни от нея, но тя запазва влиянието си върху множество сфери. Например е богиня на раждането и скотовъдството.
Хезиод пише още, че Хеката е закрилница на воините, атлетите, ловците, пастирите, рибарите и децата. Нейни спътници са ериниите - крилати същества, които са богини на отмъщението, а децата ѝ са емпусите, женски демони, които съблазняват пътниците.
Хеката е един вид антипрометей в гръцките традиции. Тя играе ролята на важен посредник между богове и смъртни, което е подходяща позиция за богиня на кръстопътищата.
От V в. пр.н.е. тя започва да се свързва с тъмната страна на човешкото преживяване, т.е. със смъртта, магията, сънищата, свирепите кучета и съществата, които бродят в нощния мрак. В Оксфордския речник Хеката е описана като извънземна в своите адски аспекти, тя е по-скоро в периферията, отколкото в центъра на гръцкия политеизъм. Вътрешно амбивалентна и полиморфна, тя се разминава с традиционните граници и не може да бъде дефинирана.
В древногръцката религия в чест на богинята се изпълняват различни ритуали. Един от най-популярните е оставянето на храна на различни пътища, известен като "вечерята на Хеката".
Древните гърци оставяли на пътя малки питки с яйца, сирене, хляб и кучешко месо или пък ястие с червен кефал, който обикновено бил забранен за принасяне в жертва на другите богове. На Хеката се предлагали и жертвоприношения на кучета, особено на малки кученца. За хората в онези времена, тези животни са били известни с това, че изяждали мъртвите, оставени на пътя. Освен това те се е знаело, че вият срещу Луната. Древните гърци може би свързвали кучетата и с триглаво куче на Хадес, Цербер.
Жертвоприношенията за богинята се правели всеки месец в нощта на новолунието. Към Хеката се обръщали най-вече магьосниците, за да им помогне в техните магии и заклинания.
Най-старото действително физическо доказателство за почитането на Хеката са надписи, открити в храма на Аполон Делфиний в древногръцкия град Милет. Те датират от VI век пр.н.е., около два века след Хезиод.
Най-старото запазено нейно изображение датира от същия период и то е теракотена статуя на богиня, седнала на трон. Нейното тройно тяло се появява по-късно под формата на статуя, която стояла на входа на Атинския акропол.
Статуите на Хеката представлявали три различни фигури, всяка от които държи различен предмет. Първата има факел - символ на лунния огън, втората змия - олицетворение на безсмъртието, а третата - нож, символ на акушерството.
Първоначалната, пределинистическа форма на Хеката е изгубена в историята, а отношението на Хезиод към божеството я вкарва в гръцкия пантеон заедно с всички останали. Все пак други гръцки източници, включително Софокъл и Еврипид, свързват Хеката с магиите и смъртта. През Средновековието европейските традиции по-ясно превръщат Хеката в богиня на магьосничеството и Луната.
Английският поет и драматург Уилям Шекспир се позовава на образа на богинята в пиесата си от XVII в. "Макбет", като пише: "Преди във здрача да почне ципестият прилеп своя летеж под сводовете и преди по воля на Хеката в тъмнината да звънне бронзовият зов за сън на вечерния бръмбар, тук ще бъде извършено едно зловещо дело! ".
Шекспир споменава Хеката и в "Сън в лятна нощ" и "Крал Лир".
Дори и през последните векове Хеката продължава да бъде показвана на света в различни и разнообразни лица. Новите религиозни движения вдъхват нов живот на нейната божествена личност. В много съвременни традиции асоциациите на Хеката с нощта и смъртта отстъпват място на ролята ѝ на богиня на кръстопътищата.
