Хеката е богиня от древногръцката митология, която понякога е считана за добра, но и понякога за зла. Тя е покровителка на магията, Луната и нощните създания, особено много на кучетата и духовете. Изобразявана е с три лица и три тела, всяко от които е различно. Това се дължи на нейната роля, тъй като е пазителка най-вече на кръстопътищата.
За произхода на богинята има различни версии. Древногръцкият поет Хезиод пише в поемата си "Теогония", че Хеката е дъщеря на титаните Перс и Астерия. Друг древногръцки поет и драматург, Еврипид споменава, че нейна майка е богинята Лето. Според различни автори тя може и да е дъщеря на боговете Зевс и Деметра. Хеката често е свързвана с Деметра и дори е оприличавана на нея в някои култове.
Хезиод не само споменава Хеката в най-ранната ѝ запазена литературна поява - поемата "Теогония", но и ѝ отделя значително внимание и възхвала.
В поемата богинята е описана като почтена и влиятелна фигура в гръцкия пантеон. Нейната сила предшества възхода на Зевс и неговите олимпийци, но Хеката избягва съдбата на титаните, които се противопоставят на новите богове. Зевс, Посейдон и други са много по-силни от нея, но тя запазва влиянието си върху множество сфери. Например е богиня на раждането и скотовъдството.
Хезиод пише още, че Хеката е закрилница на воините, атлетите, ловците, пастирите, рибарите и децата. Нейни спътници са ериниите - крилати същества, които са богини на отмъщението, а децата ѝ са емпусите, женски демони, които съблазняват пътниците.
Хеката е един вид антипрометей в гръцките традиции. Тя играе ролята на важен посредник между богове и смъртни, което е подходяща позиция за богиня на кръстопътищата.
Хеката, подобно на много други древногръцки богове и богини, има няколко припокриващи се сфери на влияние. Най-често е почитана като богиня на магията, магьосничеството, нощта, духовете, некромантията и Луната. Освен това тя е и покровителка на домакинството (oikos), както и на входовете, праговете и портите.
В древногръцкото изкуство Хеката често е изобразявана с три лица и три тела. В този си образ тя е силно свързвана с кръстопътищата, границите и т.нар. преходни пространства.
Входът на дома също се възприема като граница между вътрешния и външния свят, поради което Хеката често присъства в домашните култове редом с други защитни божества и духове.
Богинята е свързвана и с подземния свят, тъй като според вярванията може свободно да преминава между света на живите и света на мъртвите. Някои антични автори, сред които римският поет Лукан, древногръцкият историк Плутарх и древногръцкият поет Теокрит, я описват като страховита фигура с бледо лице и зловещ вид.
В определени текстове тя е представена като божество, което броди край гробовете и е обляно в кръв. Понякога дори е наричана "кръвопиещата Хеката".
Въпреки това в повечето изображения богинята е представена като красива жена, а понякога е облечена с къса девическа дреха - знак, че е девствено божество.
Към I век сл. н.е. ролята на Хеката като богиня на магията и магьосничеството вече е напълно утвърдена, особено в произведението "Фарсалия" на римския поет Лукан.
В него вещицата Ерихто призовава Персефона като най-нисшия аспект на Хеката. В митовете за Язон и аргонавтите богинята предава магическите си познания на своята жрица Кирка, а тя от своя страна обучава племенницата си Медея. По-късно Медея използва магии и познания за свещени растения в историите, свързани с Язон.
Хеката е сред древногръцките богини, които се свързват и с Луната. Нощта заема важно място в култа към Хеката и се възприема като време, когато границата между световете отслабва. Богинята често е изобразявана в компанията на кучета, които служат като нейни пазители и закрилници на пътниците, особено през нощта.
За нейните последователи кучетата са свещени животни. Хеката е придружавана и от нимфи от подземния свят, които носят факли и осветяват пътя ѝ. Според митовете те са дар от Зевс заради верността ѝ по време на войната между титаните и олимпийците.
Най-старото запазено нейно изображение е теракотена статуя на богиня, седнала на трон. Нейното тройно тяло се появява по-късно под формата на статуя, която стояла на входа на Атинския акропол.
Статуите на Хеката представлявали три различни фигури, всяка от които държи различен предмет. Първата има факел - символ на лунния огън, втората змия - олицетворение на безсмъртието, а третата - нож, символ на акушерството.
Първоначалната, пределинистическа форма на Хеката е изгубена в историята, а отношението на Хезиод към божеството я вкарва в гръцкия пантеон заедно с всички останали. Все пак други гръцки източници, включително Софокъл и Еврипид, свързват Хеката с магиите и смъртта. През Средновековието европейските традиции по-ясно превръщат Хеката в богиня на магьосничеството и Луната.
Английският поет и драматург Уилям Шекспир се позовава на образа на богинята в пиесата си от XVII в. "Макбет", като пише: "Преди във здрача да почне ципестият прилеп своя летеж под сводовете и преди по воля на Хеката в тъмнината да звънне бронзовият зов за сън на вечерния бръмбар, тук ще бъде извършено едно зловещо дело! ".
Шекспир споменава Хеката и в "Сън в лятна нощ" и "Крал Лир".
Дори и през последните векове Хеката продължава да бъде показвана на света в различни и разнообразни лица. Новите религиозни движения вдъхват нов живот на нейната божествена личност. В много съвременни традиции асоциациите на Хеката с нощта и смъртта отстъпват място на ролята ѝ на богиня на кръстопътищата.
