Корупцията съществува още от древни времена и се разпространява по целия свят. Този бич на обществото не подминава и България. През 1906 г. вестник "Мир", изданието на Народната партия, публикува редица статии, забъркващи генералите Рачо Петров и Михаил Савов в корупционен скандал, останал в историята като аферата "Шарл-Жан".
В основата на тази история лежи закупуването на патрони за войската през 1903 година. По това време Рачо Петров и Михаил Савов са съответно министър-председател и военен министър на Княжество България. И двамата са сред любимците на княз Фердинанд. Рачо Петров е обозначен като "Шарл", а Савов като "Жан" в кореспонденцията между посредника по сделката и облагодетелстваната фирма за боеприпаси.
Двамата генерали търсят правата си в съда и завеждат дело за клевета срещу автора на статиите във вестник "Мир"- отговорният редактор Васил Христов. Съдът бързо се задейства и на 16 май 1906 г. Христов е признат за виновен по обвиненията в клевета. Той е осъден на месец затвор Във връзка с завихрилия се скандал, двамата генерали подават оставки.
Същината на аферата
В началото на ХХ век в Европа тече всеобщ процес по модернизация на въоръжените сили. С кредити от Австрия, Германия, Франция, България получава нужните средства за закупуването на оръжия, боеприпаси, шинели и др. Основното оръжие, ползвано от българските въоръжени сили по това време е пушката "Манлихер М 95". Патроните именно за въпросното оръжие правят компания на Михаил Савов и Рачо Петров в съмнителната сделка.
През април 1903 г, ген. Савов пише доклад за нуждата от пари за закупуване на боеприпаси. Няколко седмици по-късно Народното събрание гласува кредит от 25 милиона лева за покриване на разходите на войската. Малко по-късно е добавен още един кредит от 43, 7 милиона лева.
През месец май същата година е обявен търг за доставка на 15 милиона патрони за "Манлихер". Три фирми изпращат оферти. Това са "Келер", "Рот" и "Манфред Вайс". " Келер" и "Рот" оферират по 118 лева за 1000 патрона и съответно 13 и 12 седмици срок на доставка. "Вайс" предлагат 118,25 лева за 1000 патрона за доставка на 7 милиона патрона до 15 октомври 1903 година, за другите - след края на месец ноември същата година.
На 23 юни 1903 г. е подписан договор с фирма "Вайс" за доставка на 5 милиона патрона. Интересното в случая е, че липсват доказателства за проведени преговори. Договорът с въпросната фирма така и не е изпълнен. Каква е причината за това и къде са липсващите документи, остава мистерия.
Тръжната комисия препоръчва да се възлови поръчката на фирмата "Келер". Решението е утвърдено от ген. Савов. Междувременно "Рот" сваля цената на 116 лева за 1000 патрона. "Манфред Вайс" пък обявява, че има готова партида от 15 милиона патрона, която може да достави до 23 дни. Цената обаче е 125 лева за 1000 броя.
Правителството обаче игнорира резултатите от търга. На 14 август 1903 г. доставката на 10 милиона патрона е възложена на фирмата "Манфред Вайс". Договорът е сключен 4 дни по-късно. Тогава стартират и реверансите към доставчика на патрони.
Срокът за доставка тече от датата на сключване на договора, а не от приемането на мострите. "Вайс" обаче разполага само 2 милиона патрона, които доставя на България. Българското правителство й опростява неустойки от 1 процент от стойността на патроните за всеки ден забавяне на доставката. Фирмата има намерение да купи патроните от държавните складове на Австро-Унгария, но този план удря на камък. Въпреки това, на 7 септември, е подписан нов договор с "Вайс" за доставка на 13 милиона патрона. По-късно количеството е намалено с анекс. Правителството не е дало одобрението си за анекса и за втория договор. "Вайс" сваля цената за 1000 паатрона на 120 лева.
Аферата "Шарл-Жан" има сцоето продължение през 1904 година, когато и другите участници в търга получават поръчки за патрони по завишени цени. През 1906 година един от недоволните посредници по сделката, Илия Киселов, предоставя на вестник "Мир" информация, както и оригинални писма и документи, преведени на български, със заверка на българското Министерство на външните работи и изповеданията.
От кореспонденцията става ясно, че участниците в схемата са ползвали шифър. В документите се забелязва, че правителството е обозначено като "виц", подкупът - като "завещание", патроните - като "лешници" или "орехи", а халосните патрони са "брашно". В документите се посочва, че генерал Рачо Петров е получил подкуп в размер на 75 000 златни лева, а Михаил Савов - 50 хиляди. Смята се, че още един ключов участник в сделката, по непотвърдена информация ген. Балабанов, е взел 40 000 лева.
Скандалът за подялбата на парите между Киселов и действителния двигател на сделката Добри Петков изважда аферата наяве. Малко след това архивът на посредниците изчезва безследно.
Аферата стига го съда
Политическите врагове на Рачо Петров и Михаил Савов използват случая, за да организират съдебен процес, в опит да ги унижат. На 25 февруари 1910 година по инициатива на 100 народни представители е сформирана изпитателна комисия, която да разследва управлението на страната в периода 1903-1906 година и в частност делата на министрите от този период. Докладът е публикуван на 11 ноември същата година, като обхваща цели два тома.
Една година прокуратурата работи по обвинителния акт, който е цели 6000 страници. През 1913 година е конституиран Държавен съд, който започва работа чак на следващата година. Делото обаче е прекратено на основание формално нарушение на член 156 от Търновската Конституция - не са изброени едно по едно всички обвинения.
Смята се, че освобождаването на Петров и Савов от наказателна отговорност е изтъргувано срещу подкрепа за Народнолибералната партия за политиката на правителството на Васил Радославов. Това слага край на аферата "Шарл-Жан".
