Корупцията съществува още от древни времена и се разпространява по целия свят. Този бич на обществото не подминава и България. През 1906 г. вестник "Мир", изданието на Народната партия, публикува редица статии, забъркващи генералите Рачо Петров и Михаил Савов в корупционен скандал, останал в историята като аферата "Шарл-Жан".
В основата на тази история лежи закупуването на патрони за войската през 1903 година. По това време Рачо Петров и Михаил Савов са съответно министър-председател и военен министър на Княжество България. И двамата са сред любимците на княз Фердинанд. Рачо Петров е обозначен като "Шарл", а Савов като "Жан" в кореспонденцията между посредника по сделката и облагодетелстваната фирма за боеприпаси.
Двамата генерали търсят правата си в съда и завеждат дело за клевета срещу автора на статиите във вестник "Мир"- отговорният редактор Васил Христов. Съдът бързо се задейства и на 16 май 1906 г. Христов е признат за виновен по обвиненията в клевета. Той е осъден на месец затвор. Също така трябва да плати разноските по делото. Въпреки това обаче, заради разразилия се скандал, двамата генерали подават оставки от заеманите постове.
Същината на аферата
В началото на ХХ век армиите в цяла Европа се модернизират. България също. С кредити от Австрия, Германия, Франция се закупуват оръжия и боеприпаси, както и шинели, раници и други потребни за войската неща. Основната пушка, която е на въоръжение в българската пехота е "Манлихер М 95". Патроните именно за това оръжие правят компания на българските генерали главно действащо лице в тази съмнителна сделка.
Всичко започва с доклад на военния министър генерал Михаил Савов от 16 април 1903 г. за необходимостта от пари за закупуване на боеприпаси за "неприкосновения резерв на бойния комплект". На 5 май, Народното събрание гласува свръхсметен кредит от 25 милиона лева за покриване на разходите на войската. Малко по-късно е добавен още един кредит от 43, 7 милиона лева.
Отново през май е обявен търг за доставка на 15 милиона патрони за "Манлихер". Три фирми изпращат оферти. Това са "Келер", "Рот" и "Манфред Вайс". " Келер" и "Рот" оферират по 118 лева за 1000 патрона и съответно 13 и 12 седмици срок на доставка. "Вайс" предлагат 118,25 лева за 1000 патрона за доставка на 7 милиона патрона до 15 октомври 1903 година, за другите - след края на месец ноември същата година. Впоследствие се установява, че на 23 юни е подписан договор с фирма "Вайс" за доставка на 5 милиона патрона, но нито има доказателства за проведени преговори, нито договорът е изпълнен. Така и не се разбира каква е причината и къде са изчезнали съответните документи.
Тръжната комисия препоръчва възлагане на поръчката на фирма "Келер". Михаил Савов утвърждава това решение. "Рот" сваля цената на 116 лева за 1000 патрона, а българското правителство е уведомено. "Манфред Вайс" обявява, че има готова партида от 15 милиона патрона, която може да достави до 23 дни. Цената обаче е 125 лева за 1000 броя. Предвид вълненията в Македония и Одринско през пролетта и последвалото Илинденско-Преображенско въстание, резултатите от търга са игнорирани и с решение на Министерския съвет от 14 август доставката на 10 милиона патрона е възложена на "Манфред Вайс". Обосновката е опасна заради една евентуална война с Османската империя. Договорът е сключен 4 дни по-късно. Тогава започват и реверансите към доставчика.
Срокът за доставка тече от датата на сключване на договора, а не от приемането на мострите. "Вайс" обаче разполага само 2 милиона патрона, които и доставя. Българското правителство й опростява неустойки от 1 процент от стойността на патроните за всеки ден забавяне на доставката. Планът на фирмата е да купи патроните от държавните складове на Австро-Унгария, но Виена не е съгласна. Въпреки това, на 7 септември, е подписан нов договор с "Вайс" за доставка на 13 милиона патрона, впоследствие количеството е намалено с анекс. Нито вторият договор, нито анексът са одобрявани от правителството. Цената е свалена от 125 лева на 120 лева за 1000 патрона. Гаранцията за добро изпълнение от 150 000 лева не е усвоена от великодушното българско правителство. Аферата има продължение през 1904 година, когато и другите участници в търга получават поръчки за патрони по завишени цени.
През 1906 година един от недоволните посредници по сделката, Илия Киселов, предоставя на вестник "Мир" информация, както и оригинални писма и документи, преведени от заклет преводач, със заверка на българското Министерство на външните работи и изповеданията. Документите на Киселов съдържат показателни примери за отношението на участниците в схемата към българската власт. В закодирания език на тази кореспонденция правителството е обозначено като "виц", подкупът - като "завещание", патроните - като "лешници" или "орехи", халосните патрони са "брашно". Според тези документи Рачо Петров получава подкуп от 75 000 златни лева, Савов - 50 хиляди, а третият участник в схемата (вероятно генерал Балабанов) - 40 000 лева. Скандалът за подялбата на комисионното възнаграждение между Киселов и действителния двигател на сделката Добри Петков изважда аферата на бял свят. Типично по български обаче отношенията са уредени бързо, а архивът на посредниците изчезва мистериозно.
Аферата стига го съда
Политическите врагове на Рачо Петров и Михаил Савов използват случая и няколко години по-късно им организират съдебен процес и ги подлагат на публично унижение. На 25 февруари 1910 година по инициатива на 100 народни представители е сформирана изпитателна комисия, която да разследва управлението на страната в периода 1903-1906 година и в частност делата на министрите от този период. Докладът е публикуван на 11 ноември същата година, като обхваща цели два тома. Произведението на комисията наред с обичайните за епохата недоказани нападки и обикновени дребнавости, съдържа в себе си и подкрепени с доказателства обвинения в корупция и злоупотреби. Следва втора комисия, която допълнително изяснява фактите. Държавното обвинение работи една година и изработва обвинителен акт от 6000 страници. Като резултат от това в началото на 1913 година е конституиран Държавен съд, който започва работа едва през 1914 година, при управлението на доктор Васил Радославов. Делото не е разглеждано и е прекратено на основание формално нарушение на член 156 от Търновската Конституция - не са изброени едно по едно всички обвинения.
Смята се, че освобождаването на Петров и Савов от съдебна отговорност е изтъргувано срещу подкрепа за Народнолибералната партия за политиката на правителството на доктор Радославов. Това слага край на аферата "Шарл-Жан", една от най-известните корупционни сделки в историята на Третото българско царство.
