Двама братя - Ади и Руди - са основатели на две от най-големите компании за спортни обувки в света - Adidas и Puma.
Преди това обаче те имат друга компания - Gebrüder Dassler - и ако бяха успели да се разберат, сега може би това щеше да е марка номер едно в света. Но враждата между тях е по-силна и друга компания - Nike - тихо ги изпреварва и разбърква още повече ситуацията в областта на спортните обувки и облекло.
Рудолф (Руди) Даслер е роден на 26 март 1898 г. в Херцогенаурах, Германия. А на 3 ноември 1900 г. на бял свят се появява неговият по-малък брат - Адолф (Ади). Баща им, Кристоф Даслер, е работник във фабрика за обувки, а майка им Паулин е перачка. Рудолф се присъединява към баща си във фабриката след като завършва средно образование, но скоро след това получава повиквателна за армията и участва в Първата световна война.
През 1924 г., малко след като се завръща у дома в баварското село след Първата световна война, Ади започва да прави обувки в кухнята на майка си.
На 24 години той успява да създаде бизнес, който върви добре и няколко години по-късно към него се присъединява и по-големият му брат Руди, за да му помага. Срамежливият Ади е творческата сила и мозъкът на бизнеса, а екстровертният Руди е търговецът.
Основната цел на братята Даслер на този ранен етап от развитието на компанията Gebrüder Dassler е обувките им да се създават само за спортисти. Те вярват, че ако някой спечели състезание, носейки техните обувки, това ще помогне на компанията за създаване на имидж за качеството и автентичност на продукта им. Шансът се появява на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 г., когато германската бегачка на разстояние Лина Радке не само печели състезанието на 800 метра с чифт техни спортни обувки, но и поставя нов световен рекорд.
Gebrüder Dassler получава допълнително признание на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Ади предоставя обувките си на спортисти от няколко различни нации. А американецът Джеси Оуенс, който печели златен медал на Олимпиадата за скок на дължина, е с чифт спортни обувки на братя Даслер.
Седем златни, пет сребърни и пет бронзови медала са спечелени от атлети с обувки на Gebrüder Dassler по време на тази Олимпиада - четири златни медала само от Оуенс.
Въпреки триумфът на компанията, отношенията на братята започват да се влошават стремително.
Докато братята Даслер градят своята компания за обувки, нацистката партия се опитва да завладее Германия.
През 1925 г., точно когато братята Даслер създават компанията, Адолф Хитлер става за втори път лидер на Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП). През 1933 г. Хитлер е назначен за канцлер на Германия, а братята се присъединяват към неговата партия и остават нейни членове до края на войната.
Първоначално, по време на Втората световна война, фабриката на братята Даслер продължава да произвежда спортни обувки, но през 1941 г. нацистите ѝ нареждат да произвежда по 10 500 чифта обувки месечно за нуждите на режима. Нещата не са добри и у дома. Братята и техните съпруги живеят всички на едно място, включително и съпругата на Ади, която все още тийнейджърка. В крайна сметка голяма част от напрежението между Ади и Руди започва да излиза наяве.
"Младата му съпруга се опита да се намеси в бизнес делата, въпреки че със своите 16 години няма никакъв опит, и войната започна", пише Рудолф Даслер според книгата на Барбара Смит "Sneaker Wars: The Enemy Brothers Who Founded Adidas and Puma and the Family Feud That Forever Changed the Business of Sports".
Първоначално Ади е призован в армията през 1940 г., но получава отсрочка, тъй като е необходимо да управлява фабриката. Руди също е призован в армията през януари 1943 г. Той обвинява Ади за това, че му се налага да отиде и да служи в армията и не смята, че по-малкият му брат може да управлява компанията без него. Той изисква от Ади да го информира за всяко бизнес решение и иска съпругата му, Фридъл, да действа като негов заместник.
Ади отказва и отношенията между братята се влошават. През април 1943 г., докато се намира в Полша, Руди пише на Ади: "Няма да се поколебая да поискам закриването на фабриката, за да бъдеш принуден да се заемеш с някаква друга дейност, която ще ти позволи да се правиш на лидер".
Шест месеца по-късно фабриката е затворена като част от кампанията на Третия райх Totaler Krieg-Kürzester Krieg (Тотална война - най-кратка война). Даслер е принуден да спре производството на обувки и вместо това започва да произвежда ракетен гранатомет за рамо, използван за унищожаване на съюзнически танкове.
Въпреки това Руди се опитва да отнеме контрола над фабриката от Ади. Той се пробва да убеди членовете на нацистката партия да използват фабриката за производство на ботуши за войници вместо на боеприпаси. Планът му се проваля. Вместо това той дезертира от поста си в Полша, а след това се връща в Херцогенаурах, но е арестуван от Гестапо.
Скоро след края на войната пък е задържан от американски войници, които подозират, че работи за Службата за сигурност на райхсфюрер СС. Ади и съпругата му Кете свидетелстват пред Комисията по денацификация, че Руди е бил част от СС - Шуцщафел, и той е хвърлен в затвора за една година, като Ади отново е оставен да ръководи фабриката.
Но Ади не се измъква безпроблемно. Комисията по денацификация изисква от него да затвори компанията Gebrüder Dassler. За пореден път Руди вижда в това своя шанс да си върне властта. Той казва на комисията, че Ади през цялото време е ръководил производството на оръжия за нацистите с цел собствена печалба. Но комисията не вярва на това и на 3 февруари 1947 г. официално предоставя на Ади законовите права върху Gebrüder Dassler.
Фалшивите показания на Руди, показанията на Ади, семейните борби - всичко това води до непоправим разрив на цялото семейство Даслер и в крайна сметка и на компанията.
През 1948 г. Gebrüder Dassler официално прекратява дейността си, като премества активите и служителите си в две конкурентни нови компании, разположени на противоположните страни на река Аурах, която тече през Херцогенаурах. Ади преименува бизнеса си на Adidas, като съчетава първото и фамилното си име. Същото прави и Руди, като нарича своята Ruda, а по-късно я променя на Puma.
Скоро повечето от жителите на Херцогенаурах са наети от Adidas и Puma, а силното съперничество между братята се разпространява из целия град. Атмосферата заприличва на истинска драма, подобна на тази между Монтеки и Капулети.
Ако някой работи за една от компаниите, той няма право да общува със служители на другата. Сключването на брак между представители на различни компании е строго забранено. Жителите на града имат право да пазаруват само в магазините от същата страна на реката, от която е фабриката, в която са наети.
Сестрата на братята Мари застава на страната на Ади и Кете. Майка им Паулина е на страната на Руди и Фридъл. При раздялата Ади запазва фабриката и семейната вила.
С течение на времето Adidas далеч надминава Puma по продажби благодарение на креативността и техническия талант на Ади, въпреки че Puma все още се справя доста добре. Но докато двамата се състезават усилено един срещу друг, те не обръщат внимание на друга компания за обувки - Nike, която тихо печели пазарен дял. Днес Nike е лидер в бизнеса със спортни обувки. Към 2024 година компанията държи 16,4% от световния пазарен дял, Adidas е с 9%, а Puma има 3%.
По-късно братята разговарят няколко пъти, но така и не се сдобряват. И двамата умират през 70-те години на миналия век и са погребани в противоположните краища на местното гробище.
Враждата най-накрая приключва през 2009 г., когато служители на двете компании играят заедно в приятелски футболен мач.
